Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. 4 години - новите 800 дни

Мнения

4 години - новите 800 дни

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Победа на „новооснована антикорупционна партия”, така Associated Press отрази резултатите от поредните ни за тази година парламентарни избори, провели се на 14 ноември. Обнадеждаващо звучи - антикорупционна партия.

„Коалиция на почтените” я нарекоха двамата бивши служебни министри, а хората, които ще участват в политическия проект, ще подписват договор за почтеност. Това заяви малко след учредяването на „Продължаваме промяната” бившият служебен министър на икономиката Кирил Петков. Петков и Василев направиха уточнението, че: „Не е важно дали си ляв или десен. Важното е дали си почтен. Това е огромният приоритет и ние сме тук, за да започнем да работим с почтените хора“. Сред другите критерии, на които трябваше да отговарят, е да не са били в повече от една партия преди участието си при тях, защото „ние не вярваме на хора, които прескачат от партия в партия”, също така да имат добра кариера извън политиката, за да са независими и да се водят само от интересите на данъкоплатците.

При първото публично представяне на ПП Даниел Лорер - IT-предприемач, работил в Министерството на икономиката като съветник на Петков, потвърди тези думи. Буквално часове по-късно, по време на гостуване в „Лице в лице” по БТВ, Лорер направи съществено уточнение: „Ако се появят институции, които желаят да ги разгледат, ние ще предоставим сметките си, въпреки банковите тайни”, което означаваше нито по-малко, нито повече, само едно – декларацията ще е достатъчна, за да се повярва на хората, решили да се присъединят към тях. Е, ако някоя институция реши да разкрие някое несъответствие, няма проблеми. Имаме добри спомени от подобни забравени „неща” за деклариране – я някоя сума, я някой имот, я нещо друго. Дреболии.  

Още една дреболия се оказа и изискването за участниците в политическия проект, които не трябва да са били в повече от една партия. За участниците – ще кажат някои, не за партньорите, подозирайки какво ще последва. И ще са прави. Прави ще са за това какво ще последва, не за другото. Лидерът на ВОЛТ (партията мандатоносител) Настимир Ананиев е всичко друго, но не и ново лице, нито е бил само в една партия, нито партията му е била в коалиция само с една. Известен е като „собственик на Реформаторския блок“, (с чиято листа влезе в парламента през 2014 г.), защото в края на същата година патентова марката с названието на коалицията, пропускайки да уведоми нейното ръководство. След провала на РБ на парламентарните избори през май 2017 г. той предвидливо напусна партията, в която членува и е част от коалицията с РБ-ДБГ. После учредява сдружение „СЕГА”, което обаче бързо залязва. През 2018 година Ананиев оглавява ВОЛТ-България.  По време на протестите през 2020 година е и сред най-активните участници на тях, като мълниеносно се съюзява с коалицията на Мая Манолова „Изправи се БГ! Мутри вън!“. Предусетил настъпващия провал на ИБНИ, Ананиев ги напусна през септември, а буквално ден по-късно обяви, че е готов да подкрепи политически проект на Кирил Петков и Асен Василев.

Между другото, както по-паметливите отбелязаха още с появата на ПП, преди двадесет години Симеон Сакскобурготски се обяви за „нов морал в политиката“. Партията му НДСВ печели парламентарните избори, той е избран за министър-председател, а през юли 2001 година е съставено и правителство след споразумение за коалиционно управление. Новопоявилият се политически играч ПП също спечели третите за годината парламентарни избори. Също както и преди двадесет години, и сега социолозите не успяха да предвидят високия брой гласове, които получи новият месия. Последните социологически проучвания поставяха новата формация на трето място в парламентарните избори, като процентите им варираха между 9.1% и 17.7%, което всъщност беше сигнална лампа за предстояща сериозна изненада. Така и се случи – партията на Василев и Петков спечели парламентарните избори с 25.67%.

Друг паралел, който отново някак между другото можем да направим е, че поради отказа на Софийския градски съд и Върховния касационен съд да регистрират движението заради пропуски в документацията, последователите на Симеон Сакскобургготски участваха в изборите, използвайки регистрацията на Партията на българските жени и Движението за национално възраждане „Оборище“. Тъй като „Продължаваме промяната“ пък не беше регистрирана в съда като самостоятелна формация преди това, те подадоха документи в ЦИК като коалиция, използвайки съдебната регистрация на ВОЛТ и СЕК, с които по-рано подписаха споразумение.

 

Интересно е, че припомняйки си за НДСВ, не можем да не споменем, че през 2006 година журналисти констатират: „През 2001 година НДСВ не се интересуваше от това, какво в икономиката и живота е действително възможно да се направи или постигне. Съвсем прагматично, за бъдещите управляващи бе важно, какви са народните заблуди, желания и мечти, за да се използват срещу политическото статукво на 1990-2001 г.”[1] Без никакъв проблем можем да заменим НДСВ с ПП, а изречението ще звучи също толкова вярно. Двадесет години по-късно, а сякаш беше вчера – борбата срещу статуквото е все така яростна, все така любимо оправдание на всеки нов месия, все така достатъчна като обяснение, за да привлече стотици хиляди вярващи в поредните спасители.

 

Паралелите свършват дотук. Безспорно, Петков се оказа крайно безпардонен. Но според много хора – очарователно безпардонен. Един от основните въпроси, които витаеха около него, беше дали към датата на назначаването си за служебен министър - 12.05.2021 г., когато президентът е разписал Указ за назначаването на служебното правителство, Петков е бил с двойно гражданство. Той убедително и убедено твърдеше, че от 21 април 2021 година, когато е попълнена апликационната му форма, е само с българско гражданство, макар от справка в официалния сайт на канадското правителство да стана ясно, че заявлението за отказ от канадско гражданство е получено на 19 август 2021 г. и едва от тази дата насетне се започва процедурата по обработването му.

Петков направи и едни „разкрития“ за отпуснати заеми на 8 търговски дружества на обща стойност почти един милиард лева. Но след като имената на дружествата бяха оповестени се оказа, че кредитите са напълно обезпечени и се обслужват редовно. Това обаче не попречи на икономическия министър да инициира смяната на управителните органи на ББР. Въпреки че съдът на няколко пъти блокира опитите му, новите лица в управлението все пак бяха вписани в Търговския регистър. Поредният гаф – очарователно некомпетентен отново, беше репликата на Петков, че правел всичко това, за да защити „парите на данъкоплатците“ в „Банката за развитие“. Наложи се бившият подуправител на БНБ и финансист Емил Хърсев да припомня, че ББР не е част от бюджета и парите в нея ни най-малко не са на данъкоплатците. Малките неуспехи и разминавания не прекършиха ентусиазма на Петков, който се похвали, че е успял да предотврати 850 кредита средно по 50 млн. лв., които е можела да отпусне ББР. Стигна се дотам от Министерство на финансите да изпращат уточнение до медиите, в което беше обяснено, че се касае за заеми с общ размер 850 милиона лева. Какво пък, очарователна некомпетентност.

Дори и след разкритието, което направи председателят на „Екогласност” (коалиционен партньор на БСП) Емил Георгиев, че е получил предложение от двамата бивши служебни министри да съдействат за явяване на вота, казано по просто  – да му вземат партията, ентусиазмът на Петков не спадна.

 

Но имаше и попадения - привлякоха за каузата си популярния рап изпълнител Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, когото определиха за водач в лидерския 25 МИР. Далновиден ход – Петров получи 32,13% подкрепа, изпреварвайки дори лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който спечели едва 26,14% от гласовете.

 

Всяка кифла да си знае мола!

„Моловете ме карат да се чувствам по-добре. Влизам в това светло, красиво и модерно място и веднага ме залива положителна енергия. Понякога просто се разхождам с един куфар, който е празен, но никой освен мен не го знае, и си представям как си пазарувам от всеки магазин. И това ме кара да се чувствам като един по-смислен човек.”[2] Явно по същия начин са се чувствали Кирил Петков и Асен Василев, когато са предложили преговорите за съставяне на правителство, да се провеждат в столичен мол. Обзети от положителни мисли, с приповдигнато настроение, с бустерна доза енергия. И с празен куфар. Не само преговори в търговски комплекс, а и предавани на живо. Какво повече би могъл да си пожелае средностатистическият българин, който поради някаква неясна причина свързва моловете и посещенията си там, с едно по-високо ниво, издигащо го над простолюдието. А пък с публичността на занятието, се достига до още по-големи висоти. Своеобразен политически big brother, с допълнителен бонус – черен петък на министерските постове.

 

Търговия, която всъщност неглижира сериозността на задачата. Все пак, за позициите ли да мислят първо излъчените в преговорните екипи лица, или за имиджа си. Защото България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е, тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!”

 

На 23-ти ноември започна преговорният процес, като във всяка от дискусиите по 18-те теми бяха поканени да участват по трима експерти от БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Темите бяха „Енергетика“, „Икономика“, „Здравеопазване“, „Образование“, „Екология", „Национална сигурност“, „Финанси“ и „Международни отношения“ и други

Самото изнасяне на преговорния процес в търговски център, пред очите на всички, всъщност изключи възможността, която и да е от преговарящите партии и коалиции да стане и да си тръгне, защото по този начин би била обвинена за неуспеха на мисия „мол”. Вероятно и поради тази причина, още преди приключването на преговорите, бъдещите коалиционни партньори не спряха да ръсят суперлативи едни за други, което още повече засили подозренията, че цялото представление всъщност цели да скрие същинския процес, който няма как да е нито толкова консенсусен, нито толкова обнадеждаващ, а още по-малко – прозрачен.

Очаквано, не се стигна до открити конфликти по време на дните преговори. Напротив, както самият Петков заяви часове след приключването им: „Няма тема, по която да не е постигнато огромно съгласие“, отново повтаряйки: „...Няма значение дали сме леви, център или десни. Пожелавам да изпълним всички точки с реални действия и след четири години България няма да изглежда по този начин.“ Четири години, далеч повече от обещаното ни преди двадесет години икономическо чудо за 800 дни. Поуките са взети, продължаваме напред!

Повториха се уточнени много отдавна през годините позиции, които не представляват нито интерес за някого, нито са повод за спор: евроатлантическата ни интеграция, пътната карта за приемането на страната ни в Еврозоната, задълбочаване на стратегическото сътрудничество със САЩ.  Разбира се, борбата срещу статуквото беше затвърдена и от общата позиция, касаеща главния прокурор Иван Гешев, като бъдещите коалиционни партньори се разбраха да подпишат декларация, с която да поискат оставката му поради системно неизпълнение на служебните задължения.

Постигнато беше и зашеметяващо съгласие за намаляване на бюрокрацията и корупцията, сякаш би могло да има партия, която да е против това. Отново се говори за привличането на нови инвеститори – пак тема, която и по принцип, и де факто не поражда спорове. Стана дума и помощи за бизнесите, които са пострадали и продължават да търпят негативи поради ковид кризата. И т.н., и т.н., все хубави, приятни за говорене, но и за слушане неща.

И темата за здравеопазването обедини много от позициите на участниците – да бъде завършена електронната здравна система, да се намалят допълнителните плащания от страна на пациентите, да има по-справедливо заплащане за лекарите. Дискусията по темата “Образование” пък започна с ведрото пожелание системата да направи учениците по-мотивирани и удовлетворени, а учителите и родителите – щастливи.

Безспорно най-умилителното решение от дните на преговори беше съгласието между партиите да има вицепремиер по климатичните промени. Както отдавна беше ясно, а и все повече ще го изпитваме на гърба си, т.нар. „зелена европейска политика“ е сред темите, които няма как да прескочим. Грета, благодарим ти!

Критики, включително и от членове на столетницата, предизвика излъчването за преговорите от страна на БСП на бивши министри от времето на Станишев и Жан Виденов, както и такива, които дълго време бяха с повдигнати обвинения. Присъствието на Румен Гечев, Румен Овчаров и Емилия Масларова доведе както до тъжен смях, така и до риторичния въпрос – това ли са лицата на промяната, които ще ни водят към светли бъднини. Гечев, който беше министър на стопанската система и вицепремиер по времето на Жан Виденов, чието ръководство завърши със зърнена криза, фалити на банките, обедняване на българите, национална стачка. Овчаров също е стар познайник - министър на енергетиката и в кабинета на Жан Виденов, и в този на Сергей Станишев, откъдето е изгонен  изпъден след корупционен скандал, касаещ опити за скрита приватизация на „Булгартабак“. Името му се свързваше и с това на задържания началник на Топлофикация - София Валентин Димитров, по-прочут като Вальо Топлото, поради източване на сдружението. А Овчаров беше осъден и на две години условно поради нанесени вреди на „ Мини Бобов дол “ в размер на 2.66 млн. лева. А какво да кажем за Емилия Масларова - някогашната министърка на заетостта и социалните грижи, както и министър на труда и социалните грижи в кабинетите на Димитър Попов и Жан Виденов, която беше съдена за различни престъпления по служба.

Нов бардак със стари...момичета – не става...

В края на септември резултатите от допитване на социологическа агенция „Алфа Рисърч“ показаха, че мнозинството хора смятат, че трябва да има следващ кабинет на всяка цена, дори и с големи компромиси. Но мантрата „срещу статуквото” все повече губи смисъл. То, статуквото, не управлява повече от шест месеца. А много от случилото се през този период, не е нито обнадеждаващо, нито безспорно, нито позитивно. И както всеки път, високата цена няма да я плащат новите месии, нито техните коалиционни партньори, нито дори старите муцуни, а наша милост.

 

***

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, в момента завършва „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор и автор в „Консерваторъ“, автор във в-к „Труд“. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.

 



[1] https://ime.bg/bg/articles/dwe-godini-prawitelstwo-na-ndsw-rawnosmetkata-za-biznes-sredata-i-stopanskoto-razwitie/

[2] https://webcafe.bg/vryava/510071020-plazhniyat-dnevnik-na-druga-kifla-chast-4.html  


Топ новини

виж още

Актуална тема