7-те дни слава на Мустафа Емин или какво остана на заден план

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Всички в страната вече седми ден се занимаваме със самозабравил се съветник на министъра на отбраната, който съветник се заинати, оплете се в лъжи, получи трибуна да му чуят всички обърканата реч и накрая, след като със сигурност любезно е бил помолен, че така е най-добре за ПАРТИЯТА, благоволи да подаде оставка. Подаде я, но пак заяви, че не били верни думите на лекарите и сестрите. Тоест те лъжели, а той щял да съди болница „Пирогов” Подаде я, но не защото не бил прав, разбирате ли, а за да се прекрати атаката срещу министър Тагарев и правителството.

То не бяха хибридни атаки, лична намеса на Путин, активни мероприятия, групи за подкрепа, изказвания на знайни и незнайни апологети и поддръжници на ДБ и лично на г-н съветника с подозрителни компетенции, за да заема такъв сериозен пост. То не бяха внезапно появили се свидетели, популярни лица, заставащи с имената си, че той бил мнооого добър и мил, а всичко това била инсинуация. Не бяха обвинения срещу цялата болница „Пирогов”, че са русофили, комунисти, боклуци, лъжци, дори, убийци, изпълняващи поръчки на този или онзи, не бяха клевети срещу персонала на медицинското заведение.

Войната по пътищата

А през това време някак между другото мина новината от черните хроники, че поредното дете е убито на пешеходна пътека от поредния пиян шофьор. Между другото се появи и информацията, че ДБ обещали край на войната по пътищата в София след местния вот, като за целта си лепнаха банер с цветовете и логото на партията им, от пешеходната пътека, където детето бе пометено, уверявайки ни, че ще предложат 20 мерки, с които се ангажират да спрат войната по пътищата, обаче... има и условие - след изборите, и то, ако участват в управлението. Върл цинизъм!

Всъщност те и в момента са във властта, не разбираме защо трябва да ги изберем отново някъде, за да започнат да работят. Още по-нелепото е, че визират само София – ангажирали се да прекратят войната по пътищата в столицата. Интересно, те имат ли представа колко в пъти по-трагично е в най-малките населени места, където 90% от шофьорите карат без книжки, дрогирани или пияни, но т.к. са някакви местни дерибеи, абсолютно никой не може да направи нищичко, дори и гласност не получават такива случаи.

Да се организира кампания „Не карай пил”, което е една от мерките, не е лошо, но нееднократно вече имаше такива, а се оказа, че някои от лицата редовно си карат пили, предизвикват и катастрофи, някои даже и убиват – Максим Стависки и прочее. Една по една няма да бистрим в момента предложените идеи – някои са добри, други – чист популизъм, а почти всички и в момента могат да бъдат направени без да се чакат местните избори.

Касае се за чист PR от най-долнопробна степен.

Средствата от еврофондовете

Още по-незабележимо за повечето медии остана информацията, че фирми, свързани с управляващите, са сред спечелилите милиони от Плана за възстановяване. Става въпрос за 12 компании, които ще получат над 34 млн. лв. за създаване и развитие на иновативни услуги и продукти, а средствата са по четвъртата мярка от Плана за възстановяване и устойчивост/ПВУ/ по линия на Министерството на иновациите и растежа. Проверка на една от медиите установи, че поне три от печелившите дружества са свързани с ПП. Излезе информация и че бизнесдамата Саша Безуханова, за която се говори, че е била една от причините Кирил Петков въобще да влезе в политиката, е била както в комисията, така и сред получателите на крупните суми в една от компаниите, в които е инвеститор... Самата тя побърза да обяви всичко за координирана медийна кампания, като според нея всичко е законно. Вероятно е така, въпросът е доколко е морално, но тези въпроси отдавна се считат за ненужни...

Подобни въпроси, касаещи разпределението на милиони в този или онзи сектор, има все повече, защото и все повече става ясно, че част от управляваща коалиция се опитва да намести на най-сладките позиции и да осигури най-тлъстите пачки на свои хора.

Бедствено положение

Обилните валежи от последните ден, два предизвикаха мащабни наводнения по морето, като под вода са Ахтопол и Царево и други населени места. Наводнени са пътища, задействани са и сирените за евакуация, язовири преливат, а хора се намират по покривите на сгради без възможност към този момент да бъдат спасени. Има и отнесени хора от морето.

Тепърва ще се създава организация и за пореден път постфактум ще се мисли, аджеба, защо стигнахме дотук... за пореден път. За пореден, защото точно преди година играхме същия филм – в Карловско, като събраните към момента средства не са достатъчни да обезщетят пострадалите местни. Една година... А това, което в момента се случва в засегнатите райони, е в пъти по-мащабно.

Разбира се, една част от политиците ни са заети да си правят черен PR, другите са ангажирани с браненето на частта на никому неизвестен съветник, трети търсят и намират дългата ръка на този или онзи, който е виновен за всичко случващо се в страната ни. А хората, и то въобще не на шега, бедстват.

Сега започва и традиционното мятане на лайна по политическия опонент – кметът бил виновен (например), еди коя си партия също, този или онзи. Всъщност всички сме, по един или друг начин, но като за начало е добре да започваме постоянно да обръщаме внимание предварително на местата, които са по-застрашените при подобни бедствия, а не след дъжд качулка.

Беззаконието сред етноса

Поредният масов бой в ромски квартал, този път на Ботевград, също мина между другото.  Конфликтът е възникнал заради младеж без книжка, управлявал автомобил с висока скорост, имало ранени, имало и настанени в болница, а десет души са задържани в ареста, като полицаите е трябвало да стрелят във въздуха, за да озаптят млатещите се колове и брадви цигани. Това е поредният, хиляден случай, в който абсолютно никой реално не може да усмири за постоянно обитателите на гетата, които се увеличават с бързи темпове, а подобни инциденти, често и с убити, главоломно растат. Не е далеч моментът, в който всички безсилно ще се молим да не дойде и до нашата улица, криейки се по домовете си. Илюзорна сигурност...

ЛГБТИ

Още по незабелязано мина и новината, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), по жалба на две българки, сключили брак във Великобритания, отсъдил, че България е длъжна да създаде правна рамка и защита на двойките от един и същи пол. Как ще го направи е въпрос на преценка на държавата и не означавало, че трябва да разреши брака между хора от един и същи пол. Последната фраза добре, така или иначе в момента това не е възможно, защото ще е противконституционно, обаче е факт, че натискът срещу страната ни, по линия на ЛГБТИ и ИК, не просто се увеличава, а лавинообразно расте.

Съдът в Страсбург приел, че България не е изпълнила задължението си да осигури правото  на зачитане на личен и семеен живот, тъй като у нас еднополовите двойки нямат никакъв правен статут, като изтъква и че има ясна и трайна тенденция за правно признаване на еднополовите двойки сред страните, присъединили се към конвенцията – 30 от тях предоставят възможност за законно признаване на еднополови двойки, 18 разрешават брак на лица от същия пол, 12 са въвели алтернативни форми на признаване на брака. А ние какво чакаме, явно е въпросът, който настойчиво ни задават.

Истината е, че това е горещ картоф, който никоя партия или политик не иска да пипне. Няма никакъв шанс, особено с някои ангажименти, които сме поели много отдавна, да минем тихомълком, без да направим поне в голяма степен изисканите от нас промени. Но от другата страна пък е Конституцията ни, която ясно е определила рамките, в които можем да се простираме. Омагьосан кръг.

Всяко чудо за 3 дни

е казал народът. Вероятно това бяха 3 – те (в случая 7-те дни слава на Мустафа Емин), който занимава цялата държава със себе си и недостойното си поведение, вместо още на първия ден да се оттегли. Но 7 дни за този, 7 дни за онзи, 7 дни за поредната разделителна нишка помежду ни, докато наистина важните проблеми и въпроси за хиляден път остават на заден план. Вероятно защото не звучат толкова пикантно или не изглеждат приоритетни за властниците ни.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.