79 години не си научихме урока

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg  

Утре ще почетем жертвите на комунистическия режим. 1 февруари е Ден на признателност към тях, обявен с решение от 19 януари 2011 г. Министерският съвет, като тогава управляващото правителство на ГЕРБ утвърждава датата по предложение на българския емигрант, журналист и общественик Дими Паница, внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

Датата не е случайно избрана. През 1945г., именно на 1 февруари, са изпълнени смъртните присъди от противоконституционно създадения „Народен съд“, като е избита огромна част от политическия, военен, културен, духовен и научен елит на Царство България, сред които тримата регенти, назначени след смъртта на цар Борис Трети, както и всички министър-председатели от този период -Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.

Близо 11 000 присъди, от които над 2700 смъртни, 200 убити още преди т.нар. съдебни процеси. Макар и останали на заден план, не бива да забравяме огромния брой конфискувани имоти, включително и цели предприятия. Не бива да забравяме и хилядите изселени, а още по-малко участта на останките на голяма част от избитите, които са хвърлени в ями, върху които малко след това е направено бунище – без гроб, без възможност да бъдат почетени от близките си...

Не можем да пропуснем и имената на убитите Иван Вазов (племенник на великия поет), ген. Теодоси Даскалов (внук на Бачо Киро), Димитър Шишманов (син на проф. Иван Шишманов, един от основателите на Софийския университет), световноизвестния хирург проф. Александър Станишев, както и Негово Височество принц Кирил – син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда, престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г. и регент на Царство България от 1943 г.

Един от осъдените, неоспоримият със заслугите си за спасяването на българските евреи Димитър Пешев, е „възнаграден” от новата власт с 15 години затвор, а сред обвиненията срещу него фигурира и това в„антисемитизъм“. Пешев – антисемит. Можетел и да осмилите чутовната глупост, криеща се зад тази клевета?

„На този ден – пише той, залата беше празна от публика, имаше само милиционери и цивилни агенти… Злокобна тишина и мъчително чакане. Бяха минали часове, откак бяхме доведени тук – не мога да кажа колко, но не бяха малко.Най-после съдиите заеха местата си и след мъртва тишина и напрежение до скъсване председателят почна да чете присъдата издадена, както се каза, „в името на народа”… Ударът беше страшен, зашеметяващ… Дългият низ на осъдените на смърт …“

Т. нар. Народен съд е създаден в нарушение на тогавашната Търновска конституция като извънреден съд, който не е разрешен, организиран е от правителството на Отечествения фронт, което следва нарежданията на съветския гражданин и депутат Георги Димитров. Той определя големината и броя на присъдите, а зловещите му изказвания „Никой не трябва да бъде оправдан!” и „Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля”, са по-красноречиви от каквито и да е обяснения и спомени, доказващи, че тогава брутално, незаконно и в противоречие с всякакви норми и морал, наистина е избит цветът на нацията ни – без да преувеличаваме.

А днес, 79 години по-късно, сякаш ненаучили кървавия си урок, парадоксалното и потресаващото е, че сред почитащите жертвите на т.нар. Народен съд, маскирани като демократи, са децата и внуците на убийците от 1945 година, а и по-нататък. Тези, които днес са окупирали не една и две властови позиции, са наследници на същите, които в онези години бяха окупирали цялата ни страна, изпращайки на смърт не само хиляди невинни, а и обричайки на безвремие България. Безвремие, което продължава и днес, защото ненаучили уроците си, нито извършихме лустрация, по-лошо – издигнахме и продължаваме да издигаме на ръководни длъжности отрочетата на хора от репресивния комунистически апарат, натрупали милионите си върху труповете на хилядите избити в онези мрачни години.

Не един и двама от днешните депутати са деца и внуци на партийни секретари, не един и двама са наследници на агенти от ДС. И ако няма как и да е иначе, би казал някой, когато БСП все още съществува като партия. Но нормално ли е това да се отнася и т.нар. демократи, самообявил исе за антикомунисти, в чиито редици също извират номенклатурни чада?

Имаме си Атанас Атанасов, за когото са изнасяни архивни документи, в които се вижда, че е бил прокурор в Разград по време на Възродителния процес. За съпредседателя на „Зелено движение” и член на председателския съвет на обединение „Демократична България” Владислав Панев се знае, че баща му е бил агент от ДС с псевдоним „Роза”. Да не забравяме и един от лидерите на коалицията Христо Иванов, който произхожда от болшевишко коминтерновско семейство, баба му е рускиня, а дядо му Недялко Бойкикев бяга от България в Съветския съюз след атентата в църквата „Света Неделя“ и става болшевик-коминтерновец, майка му пък е заклета комунистка, близка приятелка с дъщерята на убиеца Вълко Червенков, сестра му е историк в БАН, също осветена като секретен сътрудник на Пето управление на Държавна сигурност.

И съвсем пресният пример – начело на София, където се извършват част от процесите на незаконния Народен съд, застана кмет, произхождащ от изявен комунистически род. Внук, правнук, племенник и син на висши офицери от Държавна сигурност. Фамилията му е  участвала пряко в репресивния апарат и структурите на държавата преди 1989 г.

И вместо 10 ноември 1989г. да се превърне в датата, на която категорично да се отърсим от тоталитарния режим, от всички черни сенки, от кървавото минало, ние решихме, че можем да продължим по нов път, повтаряйки старите грешки, избирайки да ни водят пребоядисаните потомци на едновремешните убийци.

Вместо надеждата да освети пътя ни, си избрахме децата и внуците, маскирани като демократи, да определят посоката и бъдещето ни. А може би, замисляйки се, именно в далечната 1945 беше предопределено бъдещето ни – нямаме политическа класа, защото интелигенцията, умовете, аристокрацията, бяха безвъзвратно пожертвани преди 79 години.

Поклон пред жертвите на комунизма! Няма да забравим! Няма да простим! – така ще кажем утре, а всъщност не е вярно. Всичко сме забравили, всичко сме простили, урокът си не сме научили.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.