А кои са вашите герои?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

По време на злополучното посещение на премиера Кирил Петков в Битоля, където той откри клуба на Културен център "Иван Михайлов", посрещналите го протестиращи не само скандираха срещу последния голям лидер на ВМРО, наричайки го фашист и терорист (какъвто впрочем е и официалният наратив на РСМ), а намесиха и името на цар Борис III, поставяйки го на една плоскост с Адолф Хитлер и Бенито Мусолини.

И ако управляващите ни предпочетоха да си замълчат пред демонстрантите от крайнолявата партия, които поругаха името на Михайлов, още по-голямо недоумение буди свеждането им на глави пред плакатите, които се развяваха точно пред физиономиите им: „Гробищата са пълни от българското приятелство“; „Гоце = Македония“ „Македонско малцинство в ЕС“; „Регистрирайте ОМО Илинден в България“; „Имате окървавени ръце“; и др.

Оплюването пък на една от най-светлите личности в новата българска история, какъвто безспорно е цар Борис III, станало под погледите на кохортата политици, начело с министър председателя ни, по никакъв начин не се връзва с думите на въпросния, изречени по същото време, а именно, че: „България трябвало да покаже, че не може да се играе "междупартийно, а национално" в спора със Северна Македония.”

Е, хайде, нека покажем национална игра, г-н Петков!

Каквото и да напишем по темата за Македония, по темата за членството на РСМ в ЕС, никога няма да е достатъчно. Но покрай нея се обостриха отдавна загноясали циреи, които рано или късно трябва да бъдат отстранени, защото колкото по-големи стават, толкова са по-болезнени и засягащи здравата плът около тях.

В последно време крайният национален нихилизъм не просто избуюява, той се е превърнал в тенденция, подклаждана от журналисти, медии, общественици. Споменавайки цар Борис III, не можем да пропуснем непрестанните опити да бъде принизена личността му и делото му. Че крайнолява македонска партия го слага ведно до Адолф Хитлер, можем да си го обясним – близо 80 години гражданите на РСМ бяха подложени на брутално облъчване, което неминуемо е увредило поне две поколения, захранвайки ги в омраза към България. Но нима трябва да си мълчим, когато родни мекерета сеят омраза.

Цар Борис III не бил техен герой, никакъв герой не бил – фашист бил, така убедено твърдят разни клетници. Не пропуснат да повдигнат темата за съдбата на съдбата на тракийските и македонските евреи, която е отдавна изяснена, защото България, в частност Цар Борис ІІІ не носят никаква вина и отговорност за тяхната съдба, тъй като обещаните на България земи, са щели да бъдат част от страната ни след края на Втората световна война. Евреите по македонските и тракийски земи никога не са били смятани за български поданици. Районът не е бил административно български, а макар да сме имали войска на македонска територия, тя е била под германско командване.

А кои са техните герои всъщност? Защото не са български – Михайлов бил спорен, цар Борис III бил спорен. И Димитър Пешев бил спорен – това пък прочетох в Деня за почит на жертвите на комунистическия режим, когато сме длъжни, ако не друго, поне да замълчим. Този наратив всъщност реабилитира комунистическата трактовка, според която някои от посочените (както и редица други наши герои), са си колаборационирали с нацисти, фашисти, хитлеристи – както ви е угодно ги наречете.

Между другото, слабо известен факт е, че една от най-първите и сериозни критики срещу сталинистката теория по националния въпрос е именно от Иван Михайлов, изказана в книгата му“Сталин и македонския въпрос”.  В нея Михайлов разгромява всички идеи, които Сталин „прегръща” през 1913 г. в брошурата си “Марксизмът и националния въпрос”.

Не по-малко значима е статията му “Предателството на Българската комунистическа партия към българщината” , в която той пише: „Опартизанени до мозъка на костите си, те стремеглаво действуваха да разложат македонското общество и да го направят инструмент за болшевишки цели на Балканите. Знаеха колко динамика бе доказало то в борбите; правилно преценяваха, че може в чужбина да се прави добра спекулация с неговите високи цели; разбираха, че ще може да се извлече полза, като се манипулира и сред българската нация с моралния капитал на македонската освободителна идея. И потрошиха грамадни средства, изобилно доставени от Москва, за да разбиват македонските организации. Борбата с комунистите е коствала на македонското движение скъпи жертви, но то успешно се бранеше от нападенията им”.

Вероятно Михайлов затова е толкова омразен и на родните неолиберали, които са попили идеите си от марксизма. За тях е обидно да защитават, било то и с думи, страната си, а изразът национални ценности им е или смешен, или неразбираем за някои дори – обиден.

Въпросните обаче не защитиха Скопие, когато Гърция блокира повече от четвърт век членството на Македония в НАТО (респективно в ЕС), нито коментираха исканията им, касаещи промяна на конституцията и името на държавата. Тези хора дори не са неолиберали или комунисти – те са просто предатели.

Срамно е, че наши сънародници отричат генезиса на РСМ, а още преди близо век, чужденци (например френският журналист и дипломат Анри Пози, който през 1933г. пише в книгата си "Войната се завръща“: "Именно на великосръбската идея се дължи след Берлинския мирен договор двояката и твърде отчетлива насоченост на териториалните амбиции на Белград, от една страна, към Адриатическата област, от друга – към българска Македония и Егейско море. Белград никога не е изпускал от погледа си Адриатика – висша цел на хилядолетното настъпление на славянството на юг”) са свидетелствали за принадлежността на населението, живеещо в Македония. Срамно е, че същите предатели пригласят на РСМ, които искат да оставим историята на историците и да замразим работата на историческата комисия.

Трябва да сме реалисти – вероятно никога няма да се сбъднат словата на цар Борис III, който при посещението си в Скопие през 1942 г. произнася реч, в която се обръща към гражданите с думите: „Граждани на Скопие, чеда на една от крепостите на българщината... Дано пребъде во веки веков щастлива и благоденстваща Македония в обединена и уголемена България!" Но това, че македонската доктрина, крепяща се на антибългаризма, е така долюбвана и подхранвана в България, е вина и на медиите ни, които услужливо предоставят трибуна на македонисти и българофоби, които неуморно заработват надниците си, заливайки ни с неистини и внушения, които повторени хиляда пъти, рано или късно постигат основната си цел – забрава. Забрава на истината, забрава на родовата памет, забрава на героите.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании