А сега накъде? Конфигурацията след изборите безспорно е сложна, но ясно се видя на кого гласувалите показаха червен картон

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg   

Три дни бяха необходими, за да дойдат и първите оставки на лидери след изборите. Това сториха Корнелия Нинова, която с право определи резултатите на БСП като катастрофални, но заяви, че ще отиде в Народното събрание като депутат, защото била „избрана от народа”, както и Христо Иванов, който ще се откаже даже и от депутатското си място. Причината – същата – разгромът на коалицията ДБ/ПП, който  беше олицетворен в загубата на около половината (300 000) от гласовете им спрямо предишния парламентарен вот.

И на двамата това не им е за пръв път, като Нинова за последно го направи през 2021г, но след това конгресът на партията не я прие, а след евроизборите през 2019 г. тя първо заяви, че ще се оттегли, но след това се отказа. Към момента също не уточни дали наесен ще се кандидатира отново за лидер на партията. Иванов подаде оставка през 2021г., но няколко месеца по-късно пак беше преизбран на партийния конгрес.

Оставката на Нинова е отдавна чакана и търсена от редица знакови лица в Социалистическата партия, като вътрешната опозиция в столетницата е все по-силна, а този път призиви тя да се оттегли дойдоха и от Младежкото обединение на БСП. Позицията им беше обявена от председателя на организацията Габриел Вълков, а по фасадата на централата на "Позитано 20" бяха опънати транспаранти с надпис „оставка” и „промяна”. За разлика от нейното решение, това на Иванов не беше толкова широко подкрепено и искано, даже предизвика недоволство сред част от симпатизантите на партията.

Доста по-очаквано и търсено е това на Атанас Атанасов от ДСБ, който обаче за пореден път се измъкна по тъча, обявявайки, че към момента няма да се оттегли от поста си, а ще търси вот на доверие от съпартийците си на партиен конгрес.

Ако трябва да се говори за вина и за причина за неуспехите на ДБ обаче, няма как да не се посочи и факторът, който отдавна, след тези избори – още повече, е трън в очите на симпатизантите на партиите от коалицията „Демократична България”. Става въпрос за

ПП,

чиито лидери явно нямат никакво намерение да подават оставки, а Кирил Петков само измънца, че щели да се съберат да осмислят новата ситуация в дълбочина, като щели да  продължат и  промяната на страната. След загубата на 300 000 гласа, да обявиш, че ще продължиш промяната, говори за сериозна липса на капацитет – както да разбереш колко точно си пропаднал в дупката, така и разочарованието на огромна част от поддръжниците, а и въобще хората, които повярваха именно в тази „промяна”, която се съдържа и в името на формацията. А тази мантра се изчерпа, не само след изборните резултати, напротив, много преди това, което прави и самото ПП напълно излишно.

Когато наблюдаваме поредния срив на избирателна активност, свеждащ се до едва 34.41% отишли до урните (за сравнение – на парламентарния вот през април 2023г. активността беше 40.69%), да продължаваш да говориш алабализми, е проява на пълна инфантилност. Всъщност в голяма степен това срив се дължи именно на политиките и безумията, наложени и сътворени от партията на Василев и Петков, които освен, че не срещнаха подкрепата на избирателите, предизвикаха и сериозен спад на доверието не само в коалицията им, а генерално в политическата система в страната ни.

От колаборацията си с ПП/ДБ губят и ГЕРБ, които макар и убедителни победители на тези избори, получават с 139 332 гласове по-малко от тези през април 2023г. От друга страна, убедителният процент, отишли до урните, за да ги подкрепят, ясно говори за едно – избирателите и поддръжниците на партията категорично заявяват, че искат тя да управлява, но не в коалиция с ДБ/ПП.

Безспорно печелившите на тези избори са ДПС и ИТН. Първите имат 20 000 гласа повече и от четвърта сила в 49-ото НС, сега ще бъдат втора, а ръстът в гласовете за "Има такъв народ" е с около 25%.

Ситуацията при „Възраждане” в някаква степен може да се обясни и с появата на невключваната в никакви сметки партия „Величие”. На предишните избори партията на Костадин Костадинов спечели 358 174 гласа, а на вота в неделя те бяха подкрепени от 295 915 избиратели, което означава 62 259 по-малко. Близо 100 000 пък са гласувалите за новата формация в Народното събрание.

Задачата пред ГЕРБ

Тепърва предстоят сметките кой с кого може да състави кабинет, експертен ли ще е той, правителство на малцинство ли ще е и т.н., но при всички положения задачата пред партията на Бойко Борисов ще е тежка. Макар че ако следваме гласа на избирателя, няма нищо по-логично от това първите и вторите да опитат да съставят правителство, като разчитат на подкрепата на ИТН например.

Но анатемосването на ДПС, което от години говорене срещу тях доведе и до масовото отвращение на българина спрямо партията, доведе и до такова от страна на всички останали политици, които макар да разчитат на гласовете на партията доста често, надали биха се осмелили да влязат в явна коалиция с Движението. Макар че ако попитаме случаен човек защо ДПС са лошите, трудно някой би могъл да даде особено издържан отговор, в най-добрия случай ще заговори за „обръчи от фирми” – понятие, наложено и изкуствено поддържано от определени медии и политици.

А откакто и Делян Пеевски взе властта в партията, активно участвайки и в политическия живот, ситуацията се усложнява още повече, поради което Борисов не би рискувал да потърси явна подкрепа от него и партията му – не толкова обосновано политически, колкото с мисъл да не предизвика масово недоволство сред политическите му опоненти, което неминуемо ще доведе до анатемосване на още нероденото бебе, разбирайте - новото правителство.

Излишните в уравнението

На ПП, но не и ДБ, колкото и да им се иска отново да са в управлението, не биха рискували точно в този момент да се наведат, за да бъдат приети за коалиционен партньор. На този етап политическото оцеляване на формацията, което видимо е под въпрос, е по-приоритетно за тях. А истината е, че евентуалното им разформироване, което е логично следствие от пълното им обезличаване и падение, е най-логичното, което би трябвало да последва. Още повече, че при евентуални следващи избори, доста по-логичен кабинет би бил този с участието на ГЕРБ и ДБ, които имат доста по-сходна визия, отколкото участието на Промяната в каквото и да е управление, а и въобще в политическия живот на България.

Най-малкото, за да се намираме в този положение в момента, за да е толкова дискредитирана цялата партийна и политическа система, а избирателите, и въобще хората, толкова обезверени, разочаровани и погнусени от случващото се, няма друга партия, която да носи толкова голяма вина, колкото именно ПП, в частност Асен Василев, Кирил Петков, както и присъдружните им бизнес партньори, просто(и) семейни приятели и обикновени политически номади – Даниел Лорер, Лена Бориславова, Настимир Ананиев... и да спрем дотук, защото противното би означавало да изброим цялата им формация.

И в тази връзка, ясно обявеното участие на ДПС в правителството би било много по-логично, отколкото това на ПП (ДБ), което голяма част от избирателите показаха, че не желаят под никаква форма. Разбира се, това би означавало постоянни медийни и всякакви други атаки спрямо такава коалиция, но всичко друго ще доведе единствено до поредните избори, докато стигнем до момента и 10% да не излязат да гласуват.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.