А след изборите накъде?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Последните проучвания на социологическите агенции сочат, че в следващия парламент могат да влязат между 7 и 9 партии. Всички дават преднина на ГЕРБ, като разликата между тях и вторите – ПП, се е увеличала с няколко пункта спрямо миналите месеци.

Преди броени дни „Медиана“ също публикува изследване, според което ГЕРБ води с близо 6 % пред „Продължаваме промяната“. Следващите формации, които със сигурност ще прекрачат 4% бариера са БСП, ДПС, „Възраждане“, вероятно това ще успеят да направят и ИТН, ДБ и „Български Възход“. Според същото проучване, именно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е с най-висок рейтинг сред останалите лидери на партии, а Кирил Петков, чиято ПП е втора във всички проучвания, заема едва четвърто място, като преди него са Корнелия Нинова и Стефан Янев.

 „Тренд“ също изследва нагласите сред населението през септември. Резултатите са сходни – ГЕРБ ще са първи, ПП втори, следват ДПС, Възраждане, БСП, ДБ, „Български възход“, ИТН са на ръба.

Последното проучване на „Алфа Рисърч“ е подобно на горните две – ГЕРБ, ПП, ДПС, БСП, Възраждане, ДБ, „Български възход“ и отново под въпрос -  ИТН.

Всъщност горните данни не представляват някаква изненада. ПП продължават да бележат спад в подкрепата за тях, ГЕРБ имат по-добър потенциал за допълнително увеличение на разликата между тях и партията на Кирил Петков и Асен Василев – за това говори и  подкрепата сред лидерите, упомената в едно от изследванията на обществените нагласи.

По-важният въпрос, който за пореден път ще си зададем в последната година, е: А след това накъде? Отново във вече споменатото изследване на „Медиана“, тревожност предизвикват и данните, че близо 70 % от анкетираните споделят, че в последната година материалното положение на тяхното семейство се е влошило, като същият процент очакват в следващите месеци положението им да става още по-лошо, а 9% предполагат, че могат да изпаднат и в крайна мизерия. Тези данни предполагат бързи действия и от страна на партиите, които влязат в парламента. Но какви са вероятните коалиции?

ДБ опитаха да се пришият към ПП, за да се явят заедно на изборите, но Василев и Петков им попариха надеждите, като от партията им излязоха със съобщение, в което се казваше: „Вярваме, че тази формула ще донесе на България коалиционното мнозинство, което да довърши работата, започната от кабинета „Петков“.  Видно от последните проучвания, това мнозинство няма как да се осъществи. Не само, че е невъзможно поради процентите, които всички дават на двете формации, а ДБ, според някои проучвания, има вероятност да не успеят да прекрачат така желания от тях парламентарен праг.

Все още остава вероятността за коалиция между ГЕРБ и ПП, макар и минимална – Бойко Борисов протегна ръка към Петков още през юли, заявявайки: „При нови избори партия ГЕРБ е готова да направи коалиция с „Продължаваме Промяната“, ако гласоподавателите преценят, че е необходимо, отговори на въпрос Борисов. Народът определя кой с кого да се коалира. Ако искаме стабилно управление, това без първите партии, силните партии, не става”, на което, през август, Петков отвърна:  „Ние няма да правим никаква коалиция с ГЕРБ, докато Борисов ги управлява“. Ултиматумите в политиката, както знае всеки опитен политик (поради което Петков донякъде е извинен), не водят до нищо (трайно) добро. Последва и съвсем логичната реакция на лидера на ГЕРБ: „Ако махнат Кирил и Асен, ПП стават много приятна партия“. На този етап, съдейки и по тези разменени реплики, комуникацията между двете формации няма да е особено лесна.

Не по-малко интересна е и метаморфозата (няма как да не използвам тази така любима дума на ПП и ДБ апологетите), която партията на Василев и Петков претърпя и по отношение на руския газ. Буквално допреди месец от Промяната бяха категорични: „Няма да преговаряме с „Газпром“. В средата на август, дали слънчасал, а може би осъзнавайки колко трудни месеци предстоят, Василев изведнъж се сепна: „Ако „Газпром“ могат да ни продадат евтин газ, който да сложим в Чирен и след това да знаем, че ни е гарантирано да си го ползваме - защо не“, обърквайки и без това зашеметените им поддръжници, които допреди часове люто спореха с всеки, изказал различна позиция.

Съдейки по все по-намаляващата избирателна активност, както и слабата вероятност ГЕРБ и ПП да се разберат, нека да продължим нататък с партиите, които ще прекрачат прага на парламента. Така стигаме и до вероятните трети – ДПС, като имаме предвид, че резултатите им може да са още по-високи от прогнозните, защото в проучванията не са отчетени гласовете, които ще дойдат от чужбина.

Това винаги е била най-стабилната партия – в нея липсват скандали, неуместни изказвания, глупави ПР акции. Макар и да изглежда парадоксално, това е партията, която е отричана от почти всички други, но рано или късно, под една или друга форма, всички опират до тяхната подкрепа. ПП категорично обявиха, че борят именно модела ГЕРБ-ДПС. В такава посока бяха и изказванията на БСП. ГЕРБ, разбира се, също не са съгласни да ги слагат в едно изречение с ДПС, особено имайки предвид традиционно негативната конотация. Заради това, сякаш негласното споразумение между ДПС и партията, която към конкретния момент има необходимост от тях, избраната форма е Движението да ги подкрепи чрез гласуването си.

Над ДПС продължава да тегне и общоприетото мнение, че който се коалира с тях, ритуално ще се самоубие. Не са забравени и от „обръчите от фирми“. Както и не по-малко крайната позиция, че всички трябва да са обединени срещу тях, което всъщност често води до пренебрегване на разумни възможности за разбирателство, защо не и официална коалиция с тях.

БСП и ГЕРБ заедно са невъзможен вариант. ПП и ДБ, ако вторите въобще влязат в НС, няма да имат достатъчно брой гласове. ИТН вече (които също може да не влязат) не са вариант, остават БСП. Но те буквално са на ръба на оцеляването си, колкото и невероятно да звучеше допреди година тази мисъл, което вероятно в голяма степен ще зависи и от идващите избори, както и от поведението на Корнелия Нинова.

Някак прекалено сложни изглеждат тези колаборации. Много условности, много ултиматуми, много изисквания, много „ако“.

Големият въпросителен ще са „Възраждане“. Те са и едни от малкото (другите са ДПС), които имат толкова последователна политика – без значение дали тя се харесва на много хора. В предишния парламент на няколко пъти гласуванията им съвпаднаха с тези на БСП, имат и много общи виждания. Вероятното влизане на „Български възход“ на Стефан Янев също накланя кантара в тази посока.

Популисти или не, посланията на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов са доста по-разбираеми и приемливи за голяма част от избирателите. Особено в предстоящите месеци. Да припомним, че Янев е с по-високо одобрение от Петков, а подкрепата за Костадинов е или около тази за Петков, или по-голяма (според различните проучвания). Но пък Костадинов беше атакувал директно Янев на няколко пъти, включително обвинявайки го в по-сериозна и вредна за България близост с някои западни страни. Тримата посочени лидери са и в пряка конкуренция, което допълнително усложнява конфигурацията и между техните три партии.

А за разлика от миналия път, следващото правителство трябва да е доста по-устойчиво – и като брой гласове, и като формации, и като послания и действия. Защото последното, което ни трябва, е да продължим омагьосания кръг с непрекъснати избори. Това обаче още повече затруднява задачата на бъдещите управляващи.

Главоломно растящите цени, инфлацията, енергийната криза – всичко това предвещава доста трудни дни, които изискват непопулярни решения и сложни партийни конфигурации, както и силно лидерство, което автоматично стеснява възможностите до минимум. Но този път всички политици трябва да са наясно, че при следваща неуспешна коалиция, и поради тежките месеци, които предстоят, избирателите директно ще ги изметат.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.