АЕЖ и двойният им аршин спрямо политици и журналисти

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

През последните дни новините ни заливат. То не са комисии за „разследване на корупционните практики в Агенция "Митници" и евентуалната роля на Асен Василев”, за „Турски поток“, която трябва да провери обстоятелствата около изчезването на Пътната карта за развитие на газопреносната система на страната от 2017 г., то не са взаимни обвинения кой и за какво е отговорен, то не са скандали на най-високо ниво, задържани за контрабанда и свързаността им с депутати и с бивши силови министри, даже и с вече бивши главни секретари на МВР.

И в целия този цирк, между другото, се случиха още две неща, които също попаднаха във вниманието на медиите. Първо, в понеделник, журналистът от Bird Димитър Стоянов заплаши с убийство човек, който впоследствие се разбра, съдейки по думите на Стоянов и на главния редактор на Bird.bg Атанас Чобанов, се представял за данъчен служител. По свидетелските показания на самия Стоянов, той е бил нападнат в гръб и издран по главата, докато пазарувал. Чобанов побърза да обвърже случая с подготвян от медията материал за зетя на вътрешния министър Калин Стоянов.

Какъв точно е поводът за конфликта, все още, не е напълно ясно, макар в официална позиция, разпратена от пресцентъра на НАП, да се твърди, че е бил за неправилно паркиране.

Софийска районна прокуратура привлече към наказателна отговорност журналиста – за  хулиганство и за закана с убийство с боен пистолет. От медията му твърдят, че последвалите претърсвания на дома му са ясна индикация, че срещу него и Bird се упражнява натиск. Към момента са иззети два броя бойни пистолета и една карабина, а спрямо Стоянов е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 5000 лева.

Установено e и че „действията на Стоянов са “непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като освен, че е извадил боен пистолет на обществено място, същият е нанесъл и множество удари с крака и ръце в областта на главата и тялото на П.Л. Обвиняемият е отправял и множество обидни квалификации по адрес на мъжа, като се е заканил, че „ще му разбие главата“. Тези квалификации доста рязко се разминават с твърденията на Стоянов, а дали издралият го е въпросният служител, тепърва предстои да се изяснява.

Тук стигаме до реакциите – случаят, преди въобще да е изяснен, се политизира крайно. От едната страна твърденията са, че едва ли не лично вътрешният министър е свързан с евентуалното нападение над журналиста – тази версия опитват да прокарат основно от Bird. Другата крайност е, че Димитър Стоянов и стоящите зад него са спретнали тази история, за да може именно в този момент, и преди предсрочните избори, да се нанесе удар срещу министъра и срещу ГЕРБ. Някъде по средата е версията, че всъщност се касае за най-обикновен личен спор, при който журналистът се е изявил като каубой в Дивия запад. Но фактите още не са установени.

АЕЖ

Макар още да не е ясно какво точно се е случило, реагираха и от АЕЖ - Асоциацията на европейските журналисти – България, които настояха „Министерството на вътрешните работи да публикува всички видеозаписи от инцидента с журналиста Димитър Стоянов.” Тук вече следва и доста подозрителната констатация, че според тях, видите ли,” МВР вече е превишило правомощията си, като е решило да публикува част от запис от камера за наблюдение”, както и упреците, че „показването на това видео нарушава презумпцията за невинност на задържания и не обяснява как Стоянов е получил нараняванията по главата си”.

Но нека да кажем, че защитници на журналистите у нас, за каквито сами се представят от въпросното НПО, са приели присърце случая. Прекрасно, но... почти по същото време, на следващия ден, бившият вътрешен министър Бойко Рашков беше изслушан във временната комисия по проверка на фактите и обстоятелствата около скандала с "Митници" и познанството му с баща и син Димитрови, а в залата възникна напрежение между него и журналиста Николай Караколев, като Рашков даже счупи телефона на журналиста, впоследствие упражни и агресия спрямо друг представител на медиите - Симон Милков, който пък подгони с... чадър. Кадрите станаха общественоизвестни и предизвикаха остри реакции сред много хора.

Какво обаче липсваше ли? Никаква реакция от страна на вече споменатото НПО- АЕЖ. Ще се запита човек, това случайно ли е, проспали са вербална и физическа агресия срещу журналисти ли? Или се касае за доста виден и на пръв поглед необясним двоен аршин.

Проблемът е, че не им е за пръв път, а обяснението защо са чувствителни само спрямо някои журналисти, отдавна не е тайна. Преди две години, при скандално поведение на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който отказа да отговаря  на въпроси на журналисти от няколко медии („Дневник”, „Капитал”, ”Медиапул” и ”Клуб Z”) като ги нарече „жълто-кафяви отходни тръби на американското посолство”, опитвайки се да изгони и репортера на „Дневник” Ралица Фичева, от АЕЖ отново мълниеносно реагираха с позиция. И правилно. Обаче (ето, пак има „обаче”)...

Връщаме се още по-назад, когато през 2018г., в „Шератон”, трима бизнесмени и медийни издатели- Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев, двама от които подсъдими по онова време, събират журналисти, представители на НПО сектора и професионални протестъри, за да представят “Бяла книга” на медиите. Поканени са близки до въпросните журналисти и медии, както всъщност прави и Костадинов през 2022г. – кани близки до него журналисти и медии. И тогава, както и през 2018г., следва гонене на неудобните репортери, като при този случай потърпевши са от екипа на Канал 3, които дори са обидени от Иво Прокопиев - „Не смятам, че попадате в квалификацията на свободна медия. Понеже сте орган на една политическа формация, която по никакъв начин не произвежда качествена журналистика”.

Какво следва ли? Нищо особено всъщност, а от АЕЖ въобще не се трогват от поведението спрямо „Канал 3”. Обяснението не е сложно – достатъчно е да видим кои са журналистите, стоящи в основата на АЕЖ, за да си обясним защо в някои от случаите (Стоянов) реакциите са толкова остри, в други (Канал 3, Караколев, Милков) въобще отсъстват. А после именно от въпросното НПО ще говорят, че са стожер на истината, независими, и се грижат за „подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България”.

Липсва тяхна реакция и през 2021г., когато запечатаха редакцията на в.”Труд”, след акцията, дирижирана от тогавашния министър на културата Велислав Минеков и осъществена с любезната подкрепа на тогавашния МВР министър Бойко Рашков (ах, този Рашков, навсякъде е!).

Проблемът даже не е толкова, че има двойни стандарти – във всяка сфера ги има, за съжаление. Проблемът е, че тук става дума за медии, за свободно изразяване, за репресии от политици спрямо журналисти. Проблемът е, че АЕЖ са се (само)наложили, или е по-правилно да кажем – бяха наложени, като представляващи журналистите в България. Но както е видно – не всички, а само тези, които са част от близките до техните кръгове и медии. Обикновено НПО, обслужващо определени интереси и лица, но получаващо крайно широко отразяване и крайно необоснована легитимация.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.