Арестите като инструмент на „промяната“

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Петъчното интервю на министър-председателя Кирил Петков при Сашо Диков разкри нов етап в „продължаващата промяна“ в България. След ръста на инфлацията, цените на основните хранителни продукти, цените на тока и газа, невъзможността на общини, болници и социални домове да си плащат сметките за електроенергия, рекордния брой заразени от коронавирус за денонощие и в стил, разположил се някъде между зрелия Лев Троцки и същинския Йосиф Сталин, Кирил Петков каза, че били трябвали… арести. Премиерът всяка седмица събирал и Бойко Рашков, и ДАНС и им казвал, че нямали време и че „трябва да действаме така, че да има реални арести“. Хората не били вярвали в идеи и планове и той се надявал скоро да има „сериозни арести“.

До този момент знаем със сигурност, че макар и да няма солидни познания какво точно е конституция и дали има почва и у нас, предвид системните си нарушения в тази област, министър-председателят Кирил Петков явно харесва руска литература. Вярно е, успя да омеси различни произведения на Антон Павлович Чехов и Лев Толстой, но от една великодушна позиция ще му простим този грешка. И не само! Дори бих му препоръчал книга. Книгата се казва „Децата на Арбат“ от Анатолий Рибаков, където присъства една много фундаментална реплика на Йосиф Сталин, добре усвоена от Бойко Рашков, тепърва усвоявана и от Кирил Петков – „няма човек, няма проблем“. И, разбира се, „има човек, има проблем“. Как няма проблем? С арести. Сталин, Берия и Ежов добре са разработили този модел – за периода 1921-1953 г. през ГУЛАГ преминават общо 7,6 милиона души.

В логиката на Кирил Петков има няколко момента, които предполагат нейната цялостна погрешност. Първо, той иска да получи обществено одобрение на база някаква назидателна политика спрямо определени хора или групи от хора, базирани на колективен признак, съществуващ в неговото съзнание. Което няма как да се случи. Обществото не е кръвожаден звяр, който очаква репресии и властова саморазправа като в годините на някоя революция от далечното минало, а очаква да има справедливост в отношенията. Кирил Петков може би познава старата латинска максима „хляб и зрелища“ и тъй като поради своята собствена невъзможност да взема решения и некомпетентността на неговото правителство и парламентарно мнозинство да даде решения за икономически-социалните кризи в страната, той е решил да предприеме подхода на „зрелищата“. МВР на Бойко Рашков ще завърти показно няколко чифта белезници, обществото ще е доволно, проблемите ще се забравят. Което няма да стане. Политиката на публични арести няма да реши нито един от съществуващите пред правителството на Кирил Петков и пред българското общество проблеми, нито пък ще напълни неговите джобове (може би сделките за три секунди в „Булгаргаз“ вече са напълнили някои) на фона на инфлационния натиск, на който е подложено.

Следващият момент в грешната логика идва по линия на самата заявка за „промяна“. Самият политически проект на Кирил Петков и Асен Василев тръгна със заявката за мащабна промяна и реформи във всички сфери на живота и че след тяхното управление всички ние ще живеем в някаква Аркадия на богатството и щастието. Самата заявка, че с арести ще се решават проблеми означава, че „промяната“ вече е абдикирала от своите обещания за „промяна“. Хората не били вярвали на идеи, вярвали на арести. Дали така смятат българските избиратели, тъй като сталинисткото политическо говорене изцяло отсъстваше от предизборната кампания на „Продължаваме промяната“? Те какво подкрепиха – визия за реформи или визия за зандан? Занданската визия на тандема Петков-Рашков означава, че правителството просто абдикира от предизборните си обещания и няма намерение да решава дългосрочни, системни проблеми чрез продължителна и усилена работа да убеди всички заинтересовани страни в тяхната необходимост. Ако има заинтересовани страни все пак, не знам докъде би стигнала все пак политиката на арестите на променаджийското правителство.

Тук би било редно да се запитаме – а какво в крайна сметка искат българските граждани? Не, г-н Петков, просто Киро, или както там Ви наричат, те не искат арести. Арести искате вие с Бойко Рашков, за да оправдаете собствената си некомпетентност да решавате реални проблеми. Българските граждани искат работещи държавни институции, които да действат открито, в изпълнение на закона и по справедливост. Искат добра и прозрачна публична среда, достойни доходи, икономическо развитие. Към днешна дата искат и решения на съществуващите кризи – енергийна, инфлационна, здравна и т.н. Решения, които вие явно не можете да дадете. Но, г-н Петков, каквото и да Ви говори Бойко Рашков – инфлацията и цените на електроенергията няма как да бъдат арестувани.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика