Българска демо социалистическа партия

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Преди няколко дни се проведоха частични избори за кмет в община Нова Загора. Кнадидатът на ГЕРБ спечели още на първи тур. Но всъщност не това е интересното. Зад кандидата, заел втората позиция - Кремена Петрова, дружно сили обединили (я, получи се и рима) бяха Демократична България и БСП. Така беше отразено и по медиите, това показваха и графиките с резултатите. ДБ-БСП.

Не знам защо, но някак естествено в главата ми зазвуча отдавна забравен рефрен от популярната преди 90-те и емблематична за времето си песен:

Комунистите родината изграждат,

комсомолците със тях строят.

Пионери, пионери!

Славен път ни чака – трудов път.

 

Комунисти, комсомолци, пионери

сме в един и същи строй.

Комунисти, комсомолци, пионери!

Заедно във труд и бой.

(винаги във труд и бой) и т.н.

 

И докато по-трудно можем да обвиним БСП в някакво отклоняване от заявената идеология и политическа линия, ДБ все по-усилено се самопретопява.

БСП никога не са казвали, че няма да се коалират с ДБ. ДБ го твърдеше нееднократно през годините. Не само това – през април миналата година, с едно от първите си предложения, ДБ предложиха да се даде възможност на парламента със закон „да се въвеждат основания за лустрация на лица, заемащи висши публични длъжности, както и основания за неизбираемост на кандидати за висши публични длъжности, поради принаджелност към репрерсивните органи на тоталитарния режим, както и поради членство в ръководни органи на комунистическата партия“, както и със закон да може да се въвеждат периодични проверки за почтеност на лица, заемащи висши публични длъжности, както и основания за освобождаване от длъжност при непокриване на изискванията“. Подобни текстове предложиха и за държавната администрация.

После темата замря, а със съставянето на редовно правителство, съвсем угасна. И как да е иначе, когато срещу това щяха да скочат, вероятно и да напуснат коалицията, именно БСП.

Да не забравяме и положителното отношение към Мая Манолова за кмет на София, която беше брандирана като независим кандидат, но подкрепена от БСП. Всъщност не се касае само за удряне на едно рамо от страна на ДБ за втория тур срещу кандидата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, каквито и до ден днешен са оправданията на част от градската екс десница, а много по-недалновидния отказ още преди първия тур да застанат зад имащия далеч повече шансове от техния избранник (Борислав Игнатов) Борис Бонев.  

Данните от социологически агенции също показаха, че 16% от гласувалите на втори тур за Мая Манолова, са дошли именно от привърженици на ДБ. Мая Манолова пък върна жеста, като благодарение на нея и на Корнелия Нинова от БСП, бяха избрани районните кметове на ДБ в София. Пито-платено.

ДБ си бяха харесали, а и още харесват Румен Радев. „Зелените бяха излезли с официално съобщение в негова подкрепа преди втори тур на президентските избори. Самият кандидат на коалицията – Лозан Панов –  предупреди за последствията: „Демократична България“ би извършила истинско предателство към избирателите си, които вярват в каузата „съдебна реформа“, ако задкулисно крои планове да управлява с г-жа Нинова, която даде всичко от себе си за безпрепятственото и окончателно завладяване на съдебната ни система. Днес рожбите на угоените паяци – Румен Радев и Бойко Борисов – играят етюди на сцената, докато сценаристите зад кулисите, се смеят цинично на наивността ни.”

Но предателството беше зародено далеч по-рано, както призна впоследствие и Радан Кънев, който заяви, че е било грешка да не издигнат политически кандидат, а независимия Лозан Панов. Още по-рано, през юли 2021г., в една от най-големите групи от симпатизанти на ДБ („Демократична България – привърженици”) във Фейсбук, се появи анкета „Кой смятате, че трябва да бъде кандидат за президент на „Демократична България”. След Иван Костов, на второто място се мъдреше не кой да е, а Румен Радев. Анкетата все още си стои в групата, та всеки, на когото не му се вярва, може да влезе и да я види. Зад Радев останаха Петър Стоянов, Стефан Тафров, Христо Иванов, Лозан Панов (което донякъде обяснява защо той се провали с гръм и трясък) и редица други, които се асоцират с вижданията на ДБ, за разлика от Радев. Което не попречи обаче гласоподавателите, както и лидерите на ДБ, да се припознаят в Радев.

Част от аргументите на поддръжниците бяха (и те се виждат в коментарите под анкетата): „Не трябва да имаме кандидат, защото хем се разпиляваме, хем рискуваме да станем като ГЕРБ, които получиха всички власти и така се самоунищожиха”; „Радев повлече край, нека той да бъде”; „Докато в тази анкета фигурират стари муцуни, т.е. от статуквото, предпочитам Радев”; „Аз съм десен избирател, но сега имаме достоен президент и може да го подкрепим. Той поведе протестите и ме изненада приятно със служебното правителство. Сами нямаме никакъв шанс за президент”, и т.н.

По време на самата кандидат-президентската кампания на някои от шатрите на ДБ, например тези пред СУ „СВ.Климент Охридски”, НДК и бул. „Витоша”, се раздаваха брошури на Румен Радев, както потвърдиха получили ги.

 

Да не забравим и демонстрацията в подкрепа на президента „срещу олигархичния модел на управление” и акцията в президентството през юли 2020 г.

ДБ много си харесват Бойко и Рашков. Както каза Ивайло Мирчев, „България не е имала по-добър вътрешен министър от Рашков”. Надежда Йорданова също засвидетелства уважението си към Рашков, заявявайки, че ДБ биха го подкрепили да оглави Антикорупционната комисия. Малко преди нея Атанас Славов също заяви, че Рашков е „авторитетен професионалист“.

Неизброими са пътите, в които ДБ и БСП са се колаборирали. По-точно – ДБ се е присламчвало към БСП. Та столетницата е във властта именно заради екс градската деница, която смирено наведе глава, за да може партията на Корнелия Нинова да реди политиката и постовете в България.

Но симбиозата между БСП и ДБ е напълно естествена, тя е генетично предопределена, защото вторите просто унаследяват столетницата, лидерите им са деца и внуци на Партията-майка. Разбира се, съществува и идеологическата връзка – в прийомите, в разбиранията, в целите.

Единственият неразрешен все още въпрос, който стои пред двете партии, е името.  БДСП е удачен вариант, като дешифровката би гласяла „Българска демо социалистическа партия”. Демо, като последна пробна версия, предшестваща пускането пред широка публика, в която са ограничени и някои възможности на продукта.  Точно като в ДБ и БСП.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.