„Балонът се надува, ще стане на парчета – пук”

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Наблюдавахме го при Надежда Йорданова, наблюдаваме го при Крум Зарков, наблюдаваме го при разни инициативи и маргинални образувания от сорта на „Правосъдие за всеки” и БОЕЦ, наблюдаваме го във всеки анализ и коментар, идващ от медиите, обслужващи ДБ, ПП  и прочее.

Предложенията и законопроектите са сходни, сякаш писани от един човек, като просто има размяна на местата или тук-там е премахнато едно, но добавено подобно искане.

Миналата седмица  на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет служебният правосъден министър Крум Зарков изложи законопроекта си, в който се предлага да се създаде механизъм за разследване на главния прокурор, което разследване да се води от, забележете, съдия, избран на случаен принцип измежду кандидати от списък, изготвен от Върховния касационен съд и назначен като прокурор до приключване на разследването.

Обаче още преди два месеца, не кой да е, а Венецианска комисия - консултативния орган по конституционно право към Съвета на Европа, отряза тогавашните мераци на Йорданова и ДБ компания, като излезе със становище, че написаното не е достатъчно детайлно, а предложените изменения влизат в противоречие с конституционните норми и решения на българския Конституционен съд. Освен това, в становището на комисията изрично се посочваше, че приемането на нормативна база за засилване на контрола над главния прокурор, не трябва да дава възможност за политически и какъвто и да е друг нелегитимен натиск над висшия магистрат.

Тоест в момента Зарков прави копи и пейст на предходния законопроект, като отново прави противоконституционни и нарушаващи независимостта на прокуратурата предложения, които отлично знае, че няма да минат.

Не по-малко нелепи са предложенията служители на МВР, определени от вътрешния министър, да водят разследвания, за които компетентни по сега действащия закон са следователите, с което се цели подчиняване на съдебната власт от изпълнителната, както и другата идея главният прокурор и председателите на върховните съдилища да се отстраняват с 13 гласа от членовете на ВСС, а не както досега със 17, на чиято идея е ясна целта – по-лесното отстраняване на Иван Гешев.

Общо взето всякакви идеи и високопарни думи за съдебна реформа, всъщност опират до омръзналото ни до болка „стани, за да седна”. Къде в тези (а и всички останали предложения през месеците и последните години) има какъвто и да е механизъм за справяне с наистина реалните проблеми в системата, какквито безспорно има?

Проблемите в системата могат да бъдат решени единствено ако: първо – бъдат ясно дефинирани, второ – хоризонтът им е отвъд тясно партийните интереси, трето – целта наистина е реформа, а не промени, чрез които да се овладее прокуратурата.

Ето един съвсем реален проблем, нуждаещ се от „реформиране”  – до ден днешен сроковете за произнасяне на съдиите не са преклузивни (краен срок, в който задължително трябва да се упражни някакво право), а са пожелателни. Поради което често наблюдаваме насрочване на дела след 6 месеца, след година дори, от което именно обикновеният човек е най-потърпевш. Но този сериозен проблем по никакъв начин не фигурира като приоритетен, той всъщност никъде не фигурира в иначе безкрайните идеи, касаещи обаче предимно прокуратурата.

Да погледнем в т.нар. програми на някои от споменатите НПО-та, финансирани по непрозрачен начин. Споменавам за финансирането им, защото е крайно съмнително разни сдружения, които са доста гръмогласни, добре представени в медиите и които огласят с крясъците си пространството и призовават за съдебна реформа, да не се знае кой, откъде и с какви средства ги финансира.

Та отваряйки произволен техен сайт, четем: „премахване на поста главен прокурор”, „премахване на прокурорската колегия на ВСС”, „съдебен контрол на отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства”. Само дори тези идеи, без да продължаваме с останалите „иновации”, са противоконституционни, дискриминативни и откровено идиотски. Но пък са сходни с предложаенията, идващи по тази или онази партийна линия и от този или онзи политик. Случайност? А и са добре представени в публичното пространство, явно действайки на принципа на поговорката „капка по капка, вир прави”.

Вирът се допълва от съдии, от чиито решения по един или друг начин потърпевши са български граждани, за сметка на престъпници. Същите получават постоянна трибуна, за да прокламират идеите си. Подобен е случаят с небезизвестния съдия Калин Калпакчиев, който пусна под домашен арест убиеца на Милен Цветков и помилва заклалия български студент Джок Полфрийман. Същият спада и към магистратите, които получават различни грантове от НПО организации.

Калпакчиев редовно ни говори за зависимостите на Иван Гешев, призовава ВСС да си отвори очите, да започне процедура за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, непрекъснато говори за установяване на външно мнозинство в прокурорската колегия, но не от прокурори (разбира се) което да осъществява форма на обществен контрол и отчетност на главния прокурор, за да е „в противовес на неговата свръхсила”. Друга от тезите му е, че правосъдието трябва да се демократизира. Явно добре се справя с тази си идея, съдейки и по щедрото оневиняване или пращане на топло в уютната домашна обстановка този или онзи убиец.

Подобно е и положението с адвокат Ина Лулчева, която например миналата година, на заседание на ресорната парламентарна комисия, на което представляваше Висшия адвокатски съвет, подложи под съмнение данните, че у нас има организирана престъпност, заради която трябва да има специализиран съд. Според думите и, този съд се е превърнал в съд срещу неудобни лица. Кои ли са тези неудобни лица? Може би клиентите на Лулчева - Маринела Арабаджиева, Пламен Бобоков, Евелин Банев - Брендо и редица други, все от този вид. Същата отдавна е заявила, че „Иван Гешев не е независим и безпристрастен”, както и „през последните 30 години прокуратурата доказа, че е зависима, но не може да ѝ се търси отговорност, защото е безконтролна”.

Та тази пъстра и свързана по един или начин помежду си плетеница от политици, партии, съдии, адвокати, НПО-та, крупни и съмнителни бизнесмени, добре въоръжена с медии, журналисти и други ефективни пособия, непрекъснато повтаря  „свалете Гешев, отстранете Гешев, елиминирайте Гешев, разбира се, прикривайки се зад мантрата „съдебна реформа”, „съдебна реформа”, „съдебна реформа”.

Навремето имаше една любима на всички детска песничка „Балонът се надува”, в която децата се хващаха за ръце и образувайки кръг, започваха да пеят:  „Балонът се свива, свива, свива. Балонът се свива, свива, свива. Cccccc”. Докато пеят, се събираха в центъра на кръга и постепенно започваха да се отдалечават едно от друго, отново пеейки:  „Балонът се надува, надувайте момчета, да стане на парчета – пук”. Когато кажеха пук, всички клякаха долу - балонът вече беше спукан. Нещо подобно се случва и с дългогодишните напъни задкулисни кръгове да овладеят прокуратурата, създавайки празнословието „съдебна реформа”. От толкова свиване и надуване, накрая ще последва оглушителното ПУК.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.