Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Бивш помощник-военно аташе: Елена Йончева живя цяла седмица в Кувейт държавни разноски

Мнения

Бивш помощник-военно аташе: Елена Йончева живя цяла седмица в Кувейт държавни разноски

Снимка:

Служител от българско министерство е командирован специално, за да я придружава, три дни ни разиграва да я чакаме на летището, разказва дипломатът

Бившият помощник-военно аташе Недялко Ангелов с интервю за личните си спомени от командировките на Елена Йончева

- Имам една лична среща с нея през живота си. Фактите могат да се възпроизведат ден по ден и час по час. Това се случи през 2004 година. Бях помощник военен аташе в Кувейт. Моята задача беше да осигуряваме ротацията на батальоните от нашия контингент в многонационалните сили. Работата ни винаги е била с напрежение и отговорности, с жертви и ранени. В тази напрегната ситуация стана ясно, че журналистката Елена Йончева ще идва в Кувейт и трябва да я посрещнем. Получих информацията от Ангел Манчев, който тогава бе посланик на България в Кувейт. Чакахме Йончева около една седмица. Трябваше да кацне от София, а накрая се оказа, че идва от Багдад. Какво е правила там - нямаме представа, нито колко време е стояла. Информация за движението й получавахме от едно момче, което я придружаваше.

- Имала е придружител, вероятно частно лице или човек от екипа й?

- Не, персонално я придружаваше специално командирован държавен служител от едно министерство. Представяха го като журналист от столична медия, но проформа, инак реално бе държавен служител, на държавна заплата, но специално натоварен с мисия да я придружава и да и помага по време на тази командировка. По какви причини в министерството са взели такова решение, нямам представа, но това беше риск за този човек.  Момчето беше изпаднало в голямо притеснение, защото Йончева има характер, вре се по опасни места. Тогава  в този район беше рисковано – имаше въоръжени групи, нападения, престрелки.

- Кога пристигна все пак Йончева?

- В очакване и неяснота минаха десетина дни. Изведнъж получихме отново информация: „Утре Елена каца на летището“. Тръгваме за уречения час към летището на Али Ал Салем – това е всъщност военна база. Стоим и чакаме, а Елена я няма. Около 30 км е разстоянието от посолството до летището. Почваме да мислим какво се е случило, въртим телефони, събираме информация. Три дни така ни разкарваха да я посрещаме - стоим и чакаме на летището, а Елена все не идва и не идва. На четвъртия ден пристигна. Заведохме я в посолството. Нагласите бяха, че на другия ден ще си тръгва. И пак започна едно протакане – днеска си тръгва, утре заминава, та така изкара цяла седмица. Това ни постави в напрежение и неизвестност. Някой пак трябва да я откара до летището, а до там няма автобуси или друг градски транспорт. Трябва да стане с автомобил на посолството. Йончева изкара цялото време на престоя си в резиденцията на посланика, там живя. Става дума за една отделна голяма къща, която се ползваше от семейството на нашия първи дипломат. Контактуваше само с жената на посланика, придвижваше се из града с нейния служебен автомобил. На края на седмицата обявиха, че си тръгва. Отново аз я придружавах до летището. Знаех, че София е отправната й точка, но тя взе самолет за Катар или за Обединените арабски емирства. После още седмица я следихме, а посланикът получаваше информация от нея.

В Кувейт Елена Йончева бе посрещната с огромен авторитет и внимание от нашата мисия. Цялото посолство бе ангажирано няколко седмици с пристигането и престоя й. Това не се е случвало с други лица, дори и с държавни служители, независимо от ранга им. Не вярвам специалното отношение към нея да е било единствено заради факта, че е известна журналистка. Определено поведението й бе доста своенравно и надменно на фона на финансовите възможности на държавата и посолството. Не зная дали такива са били всички нейни командировки, но тя определено демонстрираше стил на поведение, който изглежда прилага навсякъде. А посолството в този момент беше натоварено с много ангажименти и отговорности.

- Посрещането на такива гости влиза ли в задълженията ви като помощник-военно аташе?

- Абсурд, това съвсем не ми е работата, но екипът в посолството беше малък, а в Кувейт, ако няма кой да те посрещне и придружава, е много трудно и опасно. Всяко едно отиване до летището реално е загуба на време, разстройва и обърква служебните ни ангажименти, променя начина ни на работа, създава ни напрежение, дори и риск, защото времената бяха много размирни. В крайна сметка да не говоря за унижението - военни лица и държавни служители, да стоим и да чакаме някаква „специална“ персона, с неясен статут.

- Такава ли е практиката на посрещане и на други гости от България?

- В никакъв случай, Йончева беше изключение. Посрещали сме от министерството на външните работи Марио Ал Джабури, зам. министър, Радослав Бозаджиев, зам. министър на икономиката и др., идващи за преговори с Арабския фонд за развитие. Става дума за държавни чиновници, но със строго разписана командировка – три дни, всичко е ясно и точно. Идвал е началникът на генералния щаб – изключителна дисциплина, никакви своеволия, графикът му е ясно разписан. А тази жена се държеше сякаш всички ние зависим от нея, демонстрираше пълна свобода на поведение.

- Йончева е спала в резиденцията на посланика, а какво би й струвало, ако трябваше да е на хотел?

- Хотелът на вечер тогава излизаше от 150 до 300 кувейтски динара, говорим за що-годе нормално място за пренощуване. Това значи около 200 – 300 долара на вечер. Но тогава проблемът беше, че трудно се намираше читав хотел. Заемаха ги американците, наемаха цял хотел, за да почива и разпуска контингентът им.

- Посещението на една такава персона сериозни разходи ли са за посолството?

- Поне от хотел е спестила 2000 долара минимум. В тази страна, ако няма кой да те посрещне и придружава, е страшно.  А ние няколко дни висяхме на летището, за да я чакаме. Това са средства за бензин, загуба на време, осигуряване на автомобил, телефони, комуникации. Всичко това там струва пари и то много пари, а тези харчове за нея бяха платени от държавата. Да не забравяме и специално командирования придружител - държавата харчи пари за него, за да осигурява комфортно пътуване на Йончева. А в същото време за нуждите на службата сме икономисвали пари, съобразявали сме с всеки разход, но за нея имаше ресурс. След такива безцелни пътувания до летището, колата навърта километри, харчим гориво, а после излизаме в преразход, защото имаме определени лимити. Тогава финансистите от София започват да ни кастрят, а ние се чудим как да оправдаем такива непредвидени разходи. Но за нейното посещение никой не ни притисна.  Пак повтарям – по време на мисията ми в Кувейт са пристигали и други гости с цивилен статут, но никой не се е ползвал с такива привилегии за сметка на държавата. Впечатлен бях от факта, че на всеки държавен служител часът на пристигане и заминаване, както и парите за престоя са му определени, а тази жена се движеше безконтролно - произволно сменяше самолети и отправни точки. Промяната на самолетен билет трупа страшни сметки, но нея това явно не я притесняваше. Демонстрираше някакъв комфорт, но бе изцяло за сметка на държавата. Какво е харчила за лични нужди - нямам представа.  Мога само да предполагам как е финансирала пътуванията си, но в никакъв случай бюджетът й не е бил скромен.

- А при какви случаи финансово ви притискаха от София?

- Например когато отвлякоха и обезглавиха българските шофьори Кепов и Лазов, тогава направихме огромен преразход на гориво, за телефони и т.н. Натрупахме преразход над 2200 лв., щяхме да ги плащаме с колегата от личния си джоб, но за Йончева такъв проблем нямаше.

- Каква според вас беше причината Йончева да се чувства специален човек?

- Знаехме, че е в близки отношения със Сергей Станишев. Посланикът беше близък на президента Първанов. Станишев вече се беше позиционирал на пистата за властта. Вероятно това я правеше специална. Казвам това, което съм видял и на което съм бил свидетел.

- Дали все пак Йончева не е възстановила тези разходи, поне в някаква степен?

- Съмнявам се, тези хора не правят така. В посолството поне нищо не е плащано. Усещането е, че държавата им е длъжна. А и реално няма механизъм, по който да стане това разплащане и прихващане от частно лице.

- Тази любопитна среща с Елена Йончева, разказана след 13 години сигурно ще се изтълкува като политическа атака срещу нея, в качеството й вече на депутат от БСП?

- Може и така да се изтълкува, но става дума за факти, които съм видял с очите си. Не се интересувам от политическите й пристрастия и борби, но от доста време се дразня от факта, че като политик тя говори за морал, за принципи, наставлява и издава присъди, прави уж бомбастични разкрития. Представя се за нравствен стожер в обществото, а реално всичко е много фалшиво. Твърди, че никога не е използвала държавата, а това е обикновено лицемерие.  Като журналист тя не е спазвала тези морални норми, аз свидетелствам за това. Преди години съм гледал репортажите й, харесвах работата й, възхищавах се на смелостта й, но в Кувейт видях реално, какво стои зад нейния „професионализъм“. Наскоро слушах разказа и на неин колега, с който е правила филмите си за БНТ. Човекът ясно казва – всичко е ставало с държавни пари, но идващи през частни фирми. Не знам, а и не вярвам други български журналисти в чужбина да се ползват с такива привилегии. Като политик трябва да бъде малко по-смирена, защото истината за част от нейния професионализъм е доста различна.

Източник: Фактор  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още