Червени приказки от 1001 нощ: „Героинята“ Елена, която спасила заложниците на сомалийските пирати

Казус отпреди 9 години – „едни безобразия във Франция“

„И героичната Елена Йончева взела от Кирчо Киров „онези милиони“ и отишла да ги занесе на пиратите в Сомалия. После те освободили българските моряци. И така тя ги освободила!

Но лошите от ГЕРБ после я обвинили, че харчи държавни пари. Но тя нищо ни била харчила, те били откуп за другите. А тя е героиня, несправедливо окаляна след като си е жертвала живота…“

Тази приказка за „героинята“ Елена Йончева обикаля по местните организации на БСП, научи Tribune.bg от свои източници. Оказва се, че един сложен, преплетен и строго секретен казус отпреди вече близо десетилетие, продължава да подхранва въображението на всички защитници на журналистката-депутат.

Тайните, които не могат да бъдат разкрити…

Именно цялата мистерия, която обгръща случая, подклажда огъня на измислиците и спекулациите. За наличието на проблем, който е трябвало да бъде решаван от България с кеш, за първи път се заговори преди 8 години.

В разгара на август 2010 г. младото тогава първо правителство на премиера Бойко Борисов отпусна 2 милиона лева на Националната разузнавателна служба (НРС). Целта на транша – да бъдат покрити „едни безобразия във Франция“. Парите са взети от фискалния резерв.

Подробности обаче не бяха съобщени, а името на Йончева не излезе отникъде.

„Ако кажа за какво е, след това главният прокурор ще дойде да ме пита за разкриване на класифицирана информация. Казвам, че е безобразие. Ако иска той да си каже за какво е, за да го пипнат за още един документ. Това ни струва много пари. Не е виновен шефът на разузнаването“, заяви с недомлъвки Борисов.

А към онзи момент шеф на разузнаването е ген. Кирчо Киров, който в момента е подсъдим за потъването на 5 млн. лева „без разписка“. Но това може би е друга история. А може и да не е… Така или иначе едва ли скоро ще разберем.

Въпреки всички дела срещу ген. Киров обаче, разузнавачът също не може да говори за това къде са отишли „двата милиона“ за „безобразията във Франция“. И не само той.  

Знаещите, които нямат право да говорят…

Невъзможността на критиците на Йончева да говорят с друго освен с недомлъвки, ѝ влива смелост по темата, тя заплашва и води дела. Докато всички, които знаят истината имат „лепенки на устата“, социалистката изкривява темата в различни посоки, отрича да е взимала пари от БНТ (което изобщо не е казусът), контраатакува и предизвиква – с цел някой да се изпусне и да каже още нещо.

И на нея, и на всички осведомени обаче им е ясно, че нещо подобно би ги вкарало в проблеми със закона.

През 2013 година тогавашният транспортен министър Ивайло Московски обвини журналистката, че е пътувала до Сомалия с правителствения „Авиоотряд 28“ и за престоя ѝ там са платени милиони. После обаче оттегли думите си и замълча.

През 2017 г. темата беше продължена отново от Борисов.

„Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да доплати. Бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж - премиер тогава“, заяви Борисов на журналисти. Тук всъщност той намеква, че милионите не са само два, а толкова е било доплащането.

Впоследствие обаче нямаше как да продължи разкритията. А Йончева окрилена и триумфираща заведе дело срещу него. И доказа, че не е взимала пари от БНТ (което пак подчертаваме, че не е казусът).

Държавната тайна, която трябва да бъде пазена…

Другият, който е много навътре в темата също не би могъл да разкрие много. Ген. Кирчо Киров призна преди година, че по казуса с милионите и Йончева липсват важни подробности. Ако бъдат разкрити обаче ще се наруши „държавна тайна“.

„Ако разкрия подробности по казуса Борисов-Йончева, ще рискувам да бъде дадена гласност на висококласифицирана информация и дълбоко пазена държавна тайна. Тя е свързана със специални операции. Аз считам, че има информация, която в интерес на държавата не бива да бъде огласявана и да получава публичност. Аз съм деполитизиран, от 40 г. работя в разузнаването и не мога да отговоря с конкретика. Не мога да си позволя повече да коментирам този въпрос“, заяви лаконично генералът.