Д-р Александър Канчелов: 350 хиляди българи са силно пристрастени към алкохола

Тийнейджърите възприемат канабиса като нещо, което едва ли те прави здрав и лекува, посочва специалистът

Д-р Александър Канчелов е специалист по психиатрия и лечение на зависимости, президент на Българската асоциация за метадоново лечение, член на Международната мрежа на треньорите по мотивационно интервюиране и член на Борда на Директорите на Европейската Асоциация за Лечение на Опиева Зависимост.

В специално интервю за Tribune.bg, той разкри някои от основните негативни ефекти на психоактивните вещества в нашето съвремие, които засягат голяма част от младите хора в България. Д-р Канчелов отбеляза и кои са големите заблуди по отношение на забранените и опасни субстанции в нашето общество.

Изследване от 2017 г. показва, че около 26% от учениците между 9-и и 12-и клас са употребявали някакво психоактивно вещество. Според изследване на Националния фокусен център за наркотици и наркомании пък всеки четвърти студент (25.2%) e употребявал някога в живота си някакво наркотично вещество. Тази статистика е доста стряскаща, нека обясним какви биха могли да бъдат последствията от употребата на наркотици за младежите особено в ранна възраст?

На първо място да не пропускаме анализа, който носят тези изследвания. Според мен те до голяма степен отразяват реалната актуална ситуация, свързана с интереса на младата генерация, особено в тийнейджърска възраст, да експериментира и употребява редовно психоактивни вещества. Ако погледнем цифрите, виждаме, че една четвърт от младите хора са преминали линията на въздържанието. Това е изключително висок процент! От друга страна фактът, че наркотичните проблеми присъстват вече няколко десетилетия, сам по себе си е довел до формиране на обществена позиция на неоправдана толерантност и заучената безпомощност към тези проблеми. Обществото е приело, че ще ги има.

Според мен обаче то явно е абдикирало от активната позиция да се противопоставя на обстоятелствата, свързани с това млади хора в рисковата възраст да се въвличат в ранна употреба. Естествено ефектът е това, което виждаме в красноречиво цифрово изражение. Критично висока част от младите хора посягат към наркотични субстанции. Оттам нататък неотменно идват и рисковете в по-дълбок план, и свързаните проблеми - от една страна рискът употребата да се задълбочи и да прерастне в зависимост и пристрастяване, от друга страна да се превърне в неотменна част от социалната, публична, комуникативна норма, т.е. част от ритуалите и комуникацията на определени събития, определени групи, определени компании, и това да доведе до утвърждаването на тази употреба като част от обичайния модел на мислене и на търсене на преживявания.

Мисля, че всичко това отдавна вече е установена реалност. Към цифрите, които споменахте, бих добавил още няколко притеснителни факта. Единият от тях е, че употребата на алкохол започва в твърде ранна възраст. Много често възрастта на първа употреба е около 12 години и е част от семейни събития, т.е. семейството открито я толерира. В ученическата и гимназиалната възраст напиванията стават чести. Първото напиване за много младежи е около 14-16 години, и е съпътствано не само с мисленето, че психоактивните субстанции са нещо интересно и привлекателно, и са част от приятното прекарване, но и с рязко преминаване на границата на каквато и да е разумна, умерена или безопасна употреба.

Има едно подценяване на въздействието на канабиса върху изграждащата се детска и юношеска психика от страна на тези, които го употребяват. Мнозина смятат, че марихуаната е безвредна и не води до пристрастяване, така ли е?

Много от младежите, много от порасналите младежи, много от непорасналите младежи, вече на немладежка възраст, проповядват тази теория или тази идея, те са нейни ревностни защитници. Какво стои зад това? Очевидно не само явно неразбиране на централно мозъчните процеси и на процесите на формирането на мозъчните медиаторни системи и функции, а съответно на психичния апарат във възрастта на формиране.

Ако погледнем по друг начин, въздействието на едно и също вещество или субстанция с централно мозъчно психоактивно действие, в ранна детска възраст ще има един ефект, в тийнейджърската възраст ще има друг ефект, в зряла възраст ще има друг ефект. Всъщност употребата на алкохол и на канабис по умерен начин, с не голяма честота и с не голяма концентрация, при възрастния човек е възможно да няма изразени увреждащи действия, обаче при детския организъм и в тийнейджърска възраст, когато мозъчният апарат все още е в процес на формиране, със сигурност ще има увреждащи ефекти.

Това е едно много съществено разграничение. Втората линия на разбиране – мисленето, че сам по себе си ефектът на канабиса не е увреждащ, не води до пристрастяване и няма негативните ефекти на психоактивните съставки – също е невярна. Всички сме чували за потенциалните рискове, но напоследък активно се лансира идеята, че те са преувеличени и недостоверни. Тук определено е водещ комерсиалният интерес като движещият механизъм в представянето на подобни послания.

В стремежа да се наложи един продукт на пазара, е естествено да се рекламират и пропагандират неговите положителни и атрактивни свойства, и да се прикриват негативните и увреждащи въздействия. При канабиса това е много силно изразено в глобален мащаб, защото има предпоставки. Една от важните предпоставки е, че той не е от така наречените „твърди наркотици“, и ефектите му се възприемат като относително безопасни, и в законодателството попада в друга категория. Напоследък е на мода спекулативната тенденция да се пропагандира медицинското приложение на някои продукти на канабиса, при заболявания или симптоми, които не се повлияват от конвенционалните, регистрирани, утвърдени, изследвани медицински продукти, и се приписват прерогативи на канабиса, които на практика все още нямат реално клинично потвърждение.

Естествено е всяко психоактивно вещество да има въздействие върху съответната рецепторна система и канабиноидите също да имат своето въздействие върху съответната рецепторна система. Оттук като се има предвид, че те са разнородна група субстанции, показва се още една линия на спекулации - една част от тези вещества биха могли да имат симптомно коригиращ ефект при някои заболявания. Това обаче не значи, че всички останали ще имат този ефект, а той се приписва и на немедицинската употреба. Всъщност идеята да има медицинска употреба, на който и да е продукт, би следвало да се заключава в конкретен медикамент, препарат и неговите действия, и да отговаря на всички изисквания, които имат лекарствените средства.

При канабиса това се заобикаля и вероятните благоприятни действия при специфични, малко на брой състояния се приписват на канабиса въобще. А това в тийнейджърската възраст се приема като чиста монета. Канабисът се възприема като нещо, което едва ли не ще те направи здрав, ще те лекува. И тъй като се прилага за медицински цели, „пушете го“! Това е крайно спекулативно. Наред с това популизмът и политическите решения не винаги са здравословни решения. Но те са подкрепени със съответната идеология, медийност и лансирани по начин да се приемат като здравословни, което доведе до прецеденти на няколко места в света, които много бързо се разраснаха.

Имам предвид САЩ. Няколко щата позволиха канабисът да попадне в обичайната регулация, даде се възможност свободно да се пласира и да се продава, което естествено доведе до рязко покачване на продажбите, до финансов и корпоративен ефект на тази икономика, и съответно успех на политическите лобита, които са го подкрепили. А реално това не е подкрепено с никакъв аргумент за здравословен ефект върху каквото и да е. Обратното, след тази безумна вълна на някои места в САЩ, реакцията няколко години по-късно всъщност затвърждава неправилността на такова действие от обществена и медицинска гледна точка.

Как различните дроги влияят върху организма на подрастващите?

Ако правим такъв преглед, би трябвало да започнем от едно много важно разбиране, което често се пропуска -  различните наркотични субстанции имат различен ефект и носят различен риск. В нашия контекст през последните години употребата на канабис е на първо място като масовост, също така употребата на канабис е много мощно, пропагандно лансирана, включително и в изяви във всички водещи медии. Независимо дали те укоряват или подкредят разпространението на марихуаната, ефектът е един и същ. Повишава се интересът и младите хора взимат само едната страна, т.е. да експериментират, смятайки, че това е нещо модерно, нещо съвременно и безвредно. Ефектът в този смисъл е увеличаване на употребата. В предишни етапи най-мощната рекламна линия беше свързана с алкохола и тютюна. Сега с имплицитни и експлицитни послания, на първо място определено е канабисовата индустрия. Естествено това води до най-висока употреба на канабиса.

Оттам нататък се нареждат – синтетични наркотици, дизайнерски продукти, стимуланти – амфетамини, метамфетамини, кокаинът, който има своето сериозно място, и естествено опиатите. Хероинът беше наркотикът, който през 90-те години предизвика невиждана епидемия сред младите хора, с всички крайни увреждащи ефекти за субективното здраве, за семействата и за социума. Той всъщност не е изчезнал. Неговият дял вече не е такъв, какъвто е бил някога, поради това че днес има широк спектър субстанции, но това не е подобрение на ситуацията, а развитие на ситуацията - един свободен избор на целия спектър проблемни наркотични вещества.

Да не пропускаме алкохола и цигарите, обаче. Когато говорим за психоактивни субстанции, трябва да поставим алкохола и тютюна на първо място, защото те се употребяват най-масово и поради това водят до най-сериозни здравословни проблеми. Като пример хората в страната, които са пристрастени, имат алкохолна болест в напреднала фаза, са около 350 хиляди, което е 10 пъти повече от силно пристрастените към наркотични субстанции. Това обаче също остава някак си неотразено по правилния начин.

Как да предпазим децата от наркотиците, каква е превенцията според Вас?

За съжаление трябва да признаем, че на настоящия етап все още нямаме съвременна национална превантивна политика. Има институции, които са ангажирани и то на високо ниво, но техните усилия изглеждат като капка в морето, а морето е пропаганда на употребата. Всъщност държавните и здравни приоритети би следвало да не пропускат младото поколение да бъде предпазено, и то с активни и последователни действия.

Превенцията е много сложна област. Съвременните методи съществуват, но относително малко се прилагат и ефектът им бледнее на фона на активно предлагане и търсене на психоактивни вещества. В този смисъл младите хора са поставени в една сложна ситуация. Родителите, учителите и съответните институции също. Защото приемането на употребата на леки наркотици, на канабис, на алкохол и целия останъл спектър отдавна вече се е превърнало в част от обичайното ежедневие. Драстично са преминати бариерите, които обществената формация би трябвало да съблюдава и да поддържа.