Дъно, а под дъното – Морфов

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Режисьорът Александър Морфов, както вече разбрахме, е много принципен човек, който не може да работи нито с хора, близки с ДПС, нито с „гербаджийски боклуци”. Първите ги гони, драскайки по вратите на работното им място: „ДПС”, „Връзки с обществеността на Ахмед Доган” и „Изчезвай”, а вторите, защото са лоши хора, които с техните разбирания и позиции в живота не могат да бъдат част от неговото представление.

Спор няма, определено Морфов е много принципен човек. Макар според някои зли езици тази му увереност често да идва благодарение на градусите, но това може да са само грозни подмятания от зложелатели...

Миналият месец, вероятно отново в пристъп на градусна принципност, режисьорът пак остави посланията си по вратите – този път не само на Кръстева, но и на директора на театъра Васил Василев. „Офис на ДПС” написа той върху кабинета на директора, който всъщност го назначи през 2022 г. в театъра, а „Приемна на ДПС” беляза вратата на завеждащата „Връзки с обществеността” на Народния театър „Иван Вазов”.

Не можем да не споменем и че режисьорът държеше да оповести авторството си над „творческите” си прояви. ”Аз съм известен извършител и не съм се крил”, написа Морфов в писмо до журналистите, което започва с думите: „Уважаеми приятели, колеги, журналисти, жълти драскачи, лъжци и политици, искам да внеса малко информация за случилото се”.

Малко смущаващ е фактът, че режисьорът коли и беси не в собствения си частен театър, а в една от културните емблеми не само на столицата, а и на страната ни, но нека не сме дребнави – там може, там го прави. Важни са принципите му, нали така?

Също толкова принципният господин, преди вече 8 години – през 2015г, е назначен не от кого да е, а от големият „гербаджийски боклук” Вежди Рашидов, тогава Министър на културата от ГЕРБ. Можем само да предполагаме дали тогава, според размислите и страстите, бушуващи в Морфов, ГЕРБ не са били лошите, или пък дори и боклуци, са му свършили добра работа. Това, ако не е принципна постъпка, здраве му кажи!

Но черешката на тортата, достойно белязала принципните позиции на Морфов, безспорно е работата му в Русия като режисьор към трупата на Московския държавен театър “Ленком на Марк Захаров”. И точно на 24-ти този месец, когато се навършва една година от нахлуването на руските войски на територията на Украйна, зрителите ще имат възможността да се насладят на представление, поставено от режисьора. Принципно и достойно отбелязване на годишнината!

Нещо повече – той се води на работа в „Ленком”, което става пределно ясно и от официалния сайт на театъра, известен преди като Московския театър на Ленинския комсомол. По-късно е кръстен на Комсомола, комунистическата младежка организация, създадена от Владимир Илич Ленин. Чудничко, нали?

А ако се чудите какви бяха реакциите на „добрите сили”, към които Морфов категорично се причислява, ами... почти никакви. Или по-скоро подкрепящи „смелостта” му да застане срещу системата и „политическите назначения”. По-интересно би било тези сили да заемат позиция по случай предстоящата му постановка в Московския държавен театър, и то точно на годишнината от нахлуването на Русия в Украйна.

Разбира се, ние отлично знаем, че политика в театъра не може да има – когато става дума за Кръстева, но задължително трябва да има, ако говорим за Морфов. Не можем да отречем, че не е никак иновативно спрямо годините преди 90-те. Тогава политическата принадлежност определяше всичко, сега просто е с нюанси – има добри сили и лоши партии. Явно поради тази причина и присъствалите на логореята на Морфов, в която анатемосва „герберския боклук” Евгени Будинов, роболепно се хилеха, точно както в онея години всички чинно мълчаха или даже аплодираха изказванията на партийните секретари.

А действията на един обичащ наздравиците режисьор, който използва за сцена на своите политически представления Народния театър – културна и архитектурна институция с национално значение, болезнено наподобяват тези на един друг почитател на почерпките – Бойко Рашков, просто двамата „творят” на различни сцени. И докато тази, на която действа Рашков, е отдавна компрометирана, и въобще не само заради него, доскоро сцената на театъра не разделяше хората по политическите им пристрастия. Напротив, всеки актьор и режисьор, без значение на кого симпатизира, изплуваше именно над политическата гняс.

А в последните месеци, една от най-високите сцени в страната ни, е превърната в бащиния, на която се разиграва постановка, приличаща досущ на Народния съд, само още не са започнали и политически убийства, макар да не трябва да имате и капка съмнение – ако може, принципният Морфов пръв ще тегли куршума на някой политически негов враг, докато в същото време още по-принципно поставя творбите си на сцената на един друг театър, носил името „Московския  театър на Ленинския комсомол”. Какъв достоен представител на добрите сили!

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.