Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Демокрация по славитрифоновски

Мнения

Демокрация по славитрифоновски

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

В едно от своите „прозрения“ по повод функционирането на демократичната система, Слави Трифонов заяви, че „ако народът каже, че всички трябва да ходим със зелени гащи, ще ходим“. На парламентарните избори от 11 юли 2021 г. народът обаче не каза, че всички трябва да ходим със зелени гащи. Нещо повече, той определено не даде на Слави Трифонов някакъв значим кредит на обществено доверие, който да оправдае неговите иначе грандиозни политически намерения.

Към настоящия момент „Има такъв народ“ има превес пред ГЕРБ само в рамките на няколко хиляди гласа. Избирателната активност на изминалите избори беше изключително ниска – под 40 процента. Партията на Трифонов получи подкрепата на около 650 000 души, което са около 10 процента от всички избиратели в страната. Разбира се, няма как да се отчете огромната пропаст, която съществува между дадените от ИТН заявки за системни промени в устройството на българската държава и ниската избирателна подкрепа, която те получиха. Ако поставим всичко това в ретроспекция и сравним с други политически сили, които са си поставяли сходни по мащаб цели, но са се ползвали с огромен кредит на обществено доверие, то ситуацията става още по-нерадостна за Слави Трифонов.

През 1991 г. на парламентарни избори СДС получава подкрепата на 1 903 567 души. При 83 процента избирателна активност. При 62 процента избирателна активност през 1997 г. ОДС получават 2 223 714 гласа. Годината става 2001. Царят и НДСВ вземат 1 952 513 гласа при 67 процента избирателна активност. През 2009 г. отново при над 60 процента избирателна активност Бойко Борисов и ГЕРБ вземат 1 678 641 гласа. И по над 1 000 000 гласа на няколко следващи парламентарни избори, провели се при доста по-висока активност от текущата.

Представителната демокрация зависи в своята същност от легитимността, получена на парламентарни избори – за да може да се конституира законодателна, а след това изпълнителната власт. Политическият мандат за изпълнение на обещания отново зависи от волята на избирателите. Те определят кой следва да носи отговорността на властта. Но тук мащабната подкрепа отсъства. Тя не просто отсъства – избирателите демонстрираха абсолютна апатия към въпроси, които касаят евентуално бъдещо прекрояване на цялата политическа система като например мажоритарното гласуване, ключов елемент в цялостното говорене на Слави Трифонов.

Следващата проява на славитрифоновската демокрация се осъществи чрез нарочно записан клип, където се анонсира проектосъстав на Министерския съвет и се набелязаха политически и управленски приоритети и червени линии. Забележете – без изобщо ЦИК да са обявили окончателните резултати, без да са обявили разпределението на мандатите, без да са обявили имената на избраните за народни представители. Дори не говорим за стартиране на конституционната процедура по връчване на проучвателни мандати, съставяне и избиране на правителство, която осигуря мирен и демократичен преход на властта. Без да има обявен резултат Слави Трифонов „абсорбира“ ролята на водач на първа политическа сила и анонсира проект за състав на Министерския съвет. И тук въпросът е – ако ти си за върховенство на закона и конституционно управление, то защо най-демонстративно потъпкваш духа и буквата на това управление? И, ако ще възстановяваш правовата държава, то защо потъпкваш нейни основни фундаменти?

Въпросът за демокрацията опира много отвъд „зелените гащи“ (особено, когато си в съдружие със „зелени чорапи“ и стари ченгета от Държавна сигурност). Той опира до устоите на правовия ред и вдъхващата легитимност на този ред представителна демокрация. При Слави Трифонов и двете имат фасаден характер. И демокрацията е удобна само тогава, когато може да влезе в някакви пряко приложение за извличане на временен политически дивидент. И правовата държава, свободата на словото и медиите се прилагат само, когато от тях има някаква политическа необходимост. Това е характерна черта на не един или двама политически опортюнисти в историята, които експлоатират вакууми в общественото пространство и демократичните институции, за да извличат дивиденти. И случаят с „Има такъв народ“ е точно такъв.

Демокрацията е равносилна на мнението на мнозинството в условията на върховенство на закона и правова държава. При Слави няма нито едно от тях. И липсата на демократична легитимност зад целите, които той се стреми да постигне, ще гарантират, че те ще се случват само в полето на апаратните игри и задкулисната политика.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още