Димитър Димитров: При машинното гласуване има всички опции за манипулиране на резултата

Обработването на изборните резултати не е спринт на 100 метра на Олимпийски игри

„Въвеждането на машинното гласуване не пречи всичко нередно, което се е случвало досега, да продължи да се случва и занапред. Остават всички опции за манипулиране на изборния резултат. Всяка машина може да се манипулира до някаква степен“. Това заяви в интервю за Tribune.bg анализаторът Димитър Димитров.

Той е категоричен, че комбинираният вариант, който позволява право на избор между хартиена бюлетина или машина, обезсмисля напълно машинния вот. А така се губи смисълът от добавянето по две машини навсякъде.

 „Да си представим, че на равнище секционна комисия или в даден избирателен район има някакви дефицити – натиск, купуване на гласове, произволност при преброяването на бюлетините. Ако имате 100 подадени бюлетини в 20 да кажем са се случвали манипулации по някакъв начин. С машина обаче същото ще бъде приложено и към гласуващите така и ще се окаже, че манипулираните бюлетини ще са 50. Да не говорим, че във всяка секция съществува реална възможност машината да бъде блокирана и да се продължи с хартия. Какъв е смисълът да похарчим 50 милиона лева за това?“, се пита Димитър Димитров.

Той смята, че е необходима съвсем различна концептуализация по отношение на работата на секционните комисии, така че да се минимализира рискът. Но това трябва да се отнася за всички, а не само за тези, които са ползвали машини.

„Защото тези, които ползват машини, обикновено са в големите градове, в големите секции, където и преброяването и наблюдателите са на ниво, така че големи манипулации не могат да се случат. Те се случват там, където има по-малко наблюдатели, по-малко обучени комисии, по-отдадени на партийни каузи“, подчерта Димитър Димитров.

По отношение на основното предимство на машинното гласуване, а именно моменталната обработка на резултатите, той  коментира така:

„Обработването на изборните резултати не е спринт на 100 метра на Олимпийски игри. Те ще се обработят тогава, когато могат да се обработят най-надеждно. Обръщам внимание на надеждността, а не на бързината. Ако е въпрос на бързина, всеки може да си напише протоколите и да ги предаде, пък каквото стане после. Няма дори да е нужно да се брои. Да не говорим, че когато имате два протокола – този, който ще излезе от машината и този, който ще се произведе от хартиените бюлетини, те трябва да се обединят в общ протокол, което ще бъде отново източник на грешки и разправии“,  предупреди той.

„Българските секционни комисии трябва да работят като испанските, 100 пъти съм го повтарял. Но не е удобно да работят като испанските. По тази причина ще работим така, както можем и ще говорим за машинно, електронно гласуване и т.н., които не решават проблемите, които съществуват, но пък създават впечатление, че нещо се прави“, категоричен е специалистът.

Що се отнася до електронното гласуване (по интернет), Димитър Димитров сподели следното:

„Със сигурност едно е ясно – нямате представа кой стои зад компютъра. Ако някой използва вашия профил, той може да направи каквото пожелае. Тогава, за да се купи глас могат да се рискуват не 50, а 100 лева. Къде е отишъл този глас, вие сам ще си го подадете, ако става за въпрос!“, каза Димитър Димитров.

По думите му обслужването на тези два проблема е ход да не се пренапише изборното законодателство в най-слабата му част – избирателните списъци.

„Скоро броят на имената в избирателните списъци ще бъде по-голям, отколкото демографските оценки на цялото население на България. В цялото ни изборно законодателство са се променили множество неща. Едното, което не се е променило е 4 процентовата бариера, но тя може да бъде вече манипулирана, а второто, което не се е променило е как се правят избирателни списъци. Това са неща, които от 90-а година си стоят така“, заяви той.

Димитър Димитров поясни, че дистанционното гласуване работи добре само в Естония. Всички други страни, които са пробвали,  са установили, че не е надеждно!

„Такъв пример е Норвегия, която направи едни експериментални национални избори с възможност да се гласува по интернет, но в крайна сметка се убеди, че не си заслужава“, уточни Димитров.

„Нека хората да си отидат в избирателните секции, все пак това си е лично отношение!“, апелира той.

Според него в България има поле за такъв тип гласуване. То е необходимо за тази част от избирателите, които нямат достъп до избирателен участък.

„А те са много – 300 или 500 хиляди, не знаем, защото няма списък, който да може да установи. Тоест  нямаме база данни, която да се основава на настоящия адрес, който е предефиниран като изборен адрес и който се контролира от всеки избирател. А не от местни администрации, кметове и т.н. Просто всеки избирател трябва да седне и да потвърди. Това не е форма на активна регистрация, както често се бърка. Всеки се регистрира, но трябва да потвърди адреса, на който ще гласува… Така ще разберем колко са тези, които нямат секция, най-после, а те са между 250 и 300 хиляди“, поясни социолога Димитър Димитров.

„Когато всеки е потвърдил своя адрес, трябва да се затворят избирателните списъци, тоест в деня на изборите нищо да не се пише и нищо да не се пипа. Това би позволило най-надеждно да се контролира целия процес. Възможностите за манипулация, купуване на гласове и т.н. ще бъдат силно ограничени. Представете си в колко български села и градове изборните резултати на местни избори се определят от едни автобуси, шарещи надолу нагоре, постоянен или настоящ адрес? Това няма да го има! Всеки ще може да гласува на едно място. Разбира се този, който е потвърдил. Това вече е отговорност на избирателя“, каза в заключение Димитър Димитров.

Интервю на Андреа Драганова