Доц. Стойчев: Какъвто кредит на доверие Радев е дал на ПП, сега си прибира вересиите с лихвите

Нинова войната с Радев я е загубила, казва политологът

На прага на предизборната кампания за парламентарните избори на 2 октомври политологът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Стойчо Стойчев коментира пред Tribune.bg актуалната политическа атмосфера в страната, ключовите теми, които ще бъдат двигател на партиите в борбата за гласовете на българските избиратели, ролята на президента Румен Радев, острите личностни сблъсъци и играта на нерви сред основните претенденти. Той направи и прогноза за развръзката на предсрочния вот, отчитайки с какви позиции и какъв електорален потенциал влизат в надпреварата основните играчи на политическата сцена.

Предизборната кампания започва, като е очевидно, че в лайтмотив се превръща темата за газа и разделението на партиите „За“ и „против“ „Газпром“ и Русия. Какво смятате за поведението на основните политически играчи през последните дни по този повод?

Очевидно катализират настроения, които съществуват. Не толкова да убеждават, колкото да експлоатират съществуващи позиции, които са идентифицирани като някакъв вид разделение в българското общество. Партиите, които са се ориентирали към по-малката ниша на тези, които подкрепят войната на Путин срещу Украйна, очевидно ще афишират неизбежността на сключването на договор с „Газпром“. В тази обща маса влизат и служебните министри и то не само в съответния ресор. Като гледам и други се изказват във все повече ангажираща страната ни позиция с бъдещи преговори с „Газпром“ за възобновяване на доставките. Съответно пък от другата страна се доказват кой от кого е по-голям евроатлантик.

Виждате, че  дори протести ще се организират. Това е една от ключовите теми, между другото, под чийто знак ще мине кампанията. Предполагам, че  спомагателна роля ще има и темата въобще за войната в Украйна, участието на България под една или друга форма, дали с директни доставки на въоръжение за украинската държава или ще продължим с настоящия прикрит модел на подпомагане чрез продажба на муниции на други страни като Полша, Румъния, Чехия и оттам реекспорт за Украйна. Не знам до каква степен ще се влезе в тази полемика, но предполагам, че и тя ще бъде експлоатирана, така че това ще бъдат основните разделителни линии, тъй като всички други теми останаха на заден план. Виждате, дори флагманът на съдебната реформа – „Демократична България“, в момента се занимава с газа, не толкова с любимата им тема от десетилетия сигурно насам – реформата в съдебната система и смяната на главния прокурор. Изчерпаха се тези опорки и вече се премина към директното противопоставяне по оста Русия и целия останал Западен свят.  

Същевременно Кирил Петков заведе дело за клевета за половин милион лева срещу Бойко Борисов заради обвиненията на ГЕРБ във връзка с доставките на газ. Какво смятате за този ход на бившия премиер? Ще повлияе ли това на предстоящата кампания?

Това са си частни отношения, граждански искови дела, които нас няма какво толкова да ни засягат. Единственото бомбастично в цялата работа е сумата, която звучи стряскащо, но в крайна сметка – кой колкото иска, такива претенции да предявява. Не вярвам този частен спор между двамата да има някакви по-дългосрочни политически импликации, освен текущата вендета. Все пак Борисов е по-скоро ощетеният от двамата, тъй като участието на Кирил Петков в неговото задържане през март беше недвусмислено и ясно афиширано от самия Петков. Отделно, не знам до каква степен и кой преценява поведението на Борисов, но Петков също не си спестява определения по негов адрес, които могат да се окачествят като клеветнически, например, че „Борисов е за затвора“.

Ако трябва да се гледа в детайли, това по същия начин може да се третира като клевета. Кой, както е решил, така да си изправя тези отношения. Аз не вярвам, че те ще повлияят на привържениците на единия или другия, които така или иначе са в много остър сблъсък в момента. Вие виждате и в социалните медии, и в електронните издания какви полярни мнения се чуват напоследък. Изцяло е заглушен трезвият и разумен подход към тези събития, което потвърждава усещането и нагласата и на самите политически партии, че през октомври месец изборите ще бъдат решени предимно от твърдите партийни ядра, като по-умерените гласоподаватели по-скоро ще бъдат отблъснати и голяма част от тях вероятно ще се въздържат от участие във вота.

От самото начало служебният кабинет също дава ясни знаци за много нередности и съмнения за злоупотреби, свързани с управлението на кабинета „Петков“. Служебното правителство направи и сериозна ревизия и смяна на ключови кадри на различни нива в държавата? Как бихте коментирали?

Президентът си прибира вересиите, както се казва. Защото големият изборен успех на „Продължаваме Промяната“ през ноември се дължеше основно на Румен Радев и на неговата подкрепа за тези хора. Впоследствие те развалиха доста отношенията си. И в момента всичките ревизии, които правят служебните министри не са случайни. Тук вече дори никой не спори и не отрича, че това е директно управление на Радев. Този въпрос е изчистен, макар че миналата година имаше все пак някакви хора, които обясняваха, че той нямало как да носи пряка отговорност. Напротив, президентът носи пряка отговорност за действията на това правителство, включително за тези ревизии. И тъй като дискредитирането на предишното управление посредством тези ревизии не се превръща в позитивна енергия за гласуване за някакъв друг политически проект, по-скоро това е чиста проба – какъвто кредит на доверие Радев е дал на ПП през ноември, сега си го прибира обратно с лихвите вероятно. Прибира си дължимото от това, което им е дал, за да не останат неразплатени сметки. Аз така ги виждам нещата.

Не смятам, че правителството работи в унисон или подпомага скрито или не чак толкова някаква друга политическа сила. Също така не вярвам и в появилите се мантри и опорки, че президентът взаимодейства с ГЕРБ по този начин. Напротив, те никога не са били в добри отношения и не вярвам някога да бъдат. Между тях пропастта е много по-голяма, отколкото между Президентството и „Продължаваме Промяната“, които допреди шест месеца подкрепяха този президент, дори го издигаха за втори мандат. Ето защо, тази разлика в позициите или пък това, че в момента служебният кабинет се занимава с ревизия на предходния кабинет и не прави ревизия на Борисов, не означава задължително, че те (бел.ред. ГЕРБ и Румен Радев) са в някакъв сговор срещу „Продължаваме Промяната“. Напротив, негативното отношение на президента към ПП си го изработиха основно двама души. Това са Кирил Петков и Асен Василев и ако някой е обиден на президента за неговите действия в момента, по-скоро трябва да се обърне към тях, а не да търси телето там, където не му е мястото.

Войната по оста Корнелия Нинова – Румен Радев все повече се изостря, докъде ще доведе всичко това? Повечето коментатори изразяват мнение, че БСП е най-губеща от участието си в предишното управление и ще претърпи най-големи щети на предстоящите избори. Вие какво смятате?

БСП като цяло е много губеща от 2016 година насам, откакто Радев се появи на политическата сцена и взе лека полека, вече и категорично, лидерството от Корнелия Нинова по отношение на избирателите и техните идентификации. Тя тази война я е загубила. Дали заради нейни собствени грешки, дали е било неизбежно до известна степен, това са друг вид анализи, но тя видя че електорално е изцяло в неговата сянка и реши да пробва нова стратегия. Вместо да си мълчи по отношение на президента, влиза в полемика с него, в по-остри позиции, но в такъв сблъсък Корнелия Нинова ще загуби, защото Румен Радев едно, че се ползва с много по-висок рейтинг, второ стереотипът на българския избирател е такъв, че ще хареса винаги един генерал мъж повече, отколкото една жена политик. И трето, колкото и Радев да е ангажиран със служебните кабинети, все пак от висотата на президентската институция той стои малко встрани от злободневието на конкретното управление, докато госпожа Нинова до онзи ден беше министър и вицепремиер в кабинет, чийто рейтинг постоянно падаше до момента, в който не беше свален с вот на недоверие, включително и заради политиките, водени от самата Корнелия Нинова.

Така че, всички тези негативи не могат да бъдат обърнати в нейна полза и тази битка с президента, ако не я е загубила вече категорично, съвсем скоро ще я загуби. Разбира се, най-големият провал би бил, ако БСП не успее да влезе в парламента и от тази перспектива към момента може би ги спасява единствено това, че няма ясен, категоричен политически проект, зад който президентът да застане недвусмислено. Ако имаше такъв, госпожа Нинова по-скоро трябваше да се притеснява изобщо за пребиваването на БСП, което ще бъде исторически много тежък удар върху партията под нейното лидерство.

Вашата прогноза за предстоящите предсрочни избори на 2 октомври. Как би изглеждал според Вас бъдещият парламент и ще може ли да излъчи стабилно мнозинство? Кои ще са новите играчи на политическата сцена?

Ами някак си нови не виждам да се формират и да влязат. Ясно е, че с добре познати стари лица се очертава битката. Най-новата партия, която е с претенции да има депутати, е тази на Стефан Янев. Като гледам там обаче тенденцията към нарастваща подкрепа не е страховита. По-скоро търся изненадите в хората, които ще гласуват за „Продължаваме Промяната“, защото електоратът на тази партия се измени от ноември месец насам. Конфронтацията с президента изиграва изключително решаваща роля тук. Какви ще бъдат тези хора, които сега ще гласуват за ПП, степента, в която те ще бъдат различни от тези, които са гласували за ПП през ноември – това са много важни въпроси, които ще покажат дали ПП ще е втора, трета, може и четвърта политическа сила да е. Тъй като, макар и да е управлявала шест месеца страната, това е партия без изградени структури в страната, доскоро без регистрация, с доста аморфна структура от хора, които са сменяли не една или две партии.

Като цяло няма твърда социална база за тази партия, на която тя да легне. И тук също така е много интересно до какво ще доведе решението за отделно явяване на „Продължаваме Промяната“ от „Демократична България“. Дали ще доведе до срив на ДБ или обратното - те ще успеят да си съберат привържениците, което допълнително ще утежни работата в електорално отношение на „Продължаваме Промяната“. Всичко това изглежда доста любопитно. На този фон за останалите партии, особено тези, които са имали дълго присъствие в политиката и парламента, като ГЕРБ, ДПС, БСП в известна степен, доста точно можем да прогнозираме какви ще бъдат гласовете. Въпросът е вече при една ниска или висока избирателна активност, съответно отливът или пък приливът на допълнителни гласоподаватели, в каква посока ще отиде. Каква ще бъде ролята също така на „Има такъв народ“ в следващия парламент? Виждам там евентуални топли отношения с президента. Ако президентът успее да лансира една, две, три платформи в следващия парламент, това ще го превърне в ключа към следващото управление. Не че досега той не е бил ключът и към предишното управление, но по-скоро опитът му беше негативен.

Не знам в каква посока ще тръгне. Дали с две по-малки партии, да кажем с тази на Янев (бел.ред. партия „Български възход“) и „Има такъв народ“ ще се опита да формира някаква широка коалиция или пък ще се опита да формира широко мнозинство, което да излъчи кабинет на малцинството. Това предполагам ще се реши в близките седмици след самия вот, тъй като дотогава нещата ще бъдат все още неясни. И това кой с колко депутати разполага, което е ключово при формирането на мнозинство за кабинет, ще се разглежда на по-късен етап. При всички случаи смятам, че ГЕРБ не само ще запазят резултата си от последните избори, но може да достигнат и резултата от априлските избори, където имаха над 830 хиляди гласа. Това е реалистична прогноза, тъй като в момента виждаме, че МВР има далеч по-различна програма и приоритети в подготовката на тази предизборна кампания за разлика от тези на Бойко Рашков. Това означава, че хора, които евентуално са се чувствали притиснати от силите на МВР на предходните избори и не са отишли да гласуват, сега вероятно ще отидат да го направят.

Смятам, че в това отношение ще наблюдаваме един електорален ръст, на който ГЕРБ и ДПС могат да разчитат, тъй като те бяха цели на министър Рашков в предишните кампании. И това нарастване на гласове евентуално ще се компенсира от намаляване на активността в чужбина. На ноемврийските избори по данни на Михаил Константинов от осем мандата, спечелени в чужбина, шест са отишли за ДПС. Този митичен резерв в чужбина, 2 милиона гласа, който сънуват и бленуват от ПП и ДБ, едно, че го няма, второ и да се появят някакви допълнителни гласове, обикновено те отиват в ДПС, а не при тях. Така че, пробните сценарии, които Кирил Петков и Асен Василев чертаят по медиите, на мен все повече ми приличат на абсолютно неоснователен пиар, отколкото на трезви преценки на базата на реални изследвания и изчисления.

С какви позиции „Има такъв народ“ влиза в предизборната битка? Все пак именно Слави Трифонов „разтури къщичката“, напускайки коалицията и предизвика този ефект на доминото, като се стигна и  до предсрочни избори?

Аз съм убеден, че по-голямата част от нещата, които от ИТН оповестиха публично, са истина, защото като наблюдател на политическите процеси знам много добре какви са отношенията между политиците, какво горе-долу се говори и прави в кухнята. Смятам, че с ръка на сърцето хората излязоха и си казаха какво действително става. Дали това е било правилно или не, не е моя работа да кажа, но определено трябва да ги поздравим за някакъв вид честна позиция. Сега, какви са им били мотивите, дали заради това, което се  твърди, че техните ресори не са получили необходимото финансиране или нещо друго, не искам да навлизам в такива спекулациите. Истината е, че те разкриха механизмите, по които работеше предното управление, а те не са лицеприятни и на някой сигурно не му е станало приятно, че са се оповестили, но пък това не означава, че не са били така нещата, за които говори Тошко Йорданов.

Моите адмирации към тези хора, че имаха мъжеството да излязат и да кажат как стоят нещата. Да излязат от удобната позиция на партия в управляващото мнозинство и да отидат към избори, на които всички им предвещават нелека съдба, евентуално дори да не могат да влязат в парламента. Но това не ги уплаши. За Слави Трифонов няма какво да говоря, защото той е формален лидер, стои в някакво студио и се изказва. Аз визирам парламентарните хора, които поеха тази отговорност. Смятам, че имаха честна и откровена позиция. Какви са били причините да я изразят, не ме интересува в общи линии, няма и как да го знам.