Дяволът е в детайлите

Истанбулската конвенция стана задължителна за ЕС, а въпреки че не е ратифицирана на национално ниво от няколко страни, сред които и нашата, говорител на Европейската комисия заяви, че тя е правно обвързваща за всички държави членки от общността, като цитира Договора за функциониране на ЕС, според който сключените от Съюза споразумения с международни организации, са обвързващи за държавите членки и институциите му.

Още през 2018 г. Конституционният ни съд прие решение, в което се посочва, че ИК застъпва правни концепции, свързани с понятието „пол“ (gender), които са несъвместими с основни принципи на Конституцията на Република България.

Според други експерти обаче, България не е обвързана с пълното спазване на ИК, защото всяка държава има заложени области, в които не дава възможност на Съюза да решава вместо нея. Други са категорични, че се касае по-скоро за политически документ, който няма как да има силата да променя законодателството ни, още по-малко пък основния закон за страната.

Обяснителният доклад

Двата полюса у нас са: ИК отваря вратата за еднополовите бракове и легитимиране на трети, пети и т.н. пол, другият – конвенцията защитава единствено жените. Внимателното ѝ прочитане не открива нищо за хомисексуализъм и трансджендър. Разбира се, няма нищо и за трети пол. Обаче колко от прочелите Конвенцията и още по-малко колко от коментиращите я знаят, че тя върви и се приема заедно с т.нар. обяснителен доклад? Например според §53 от него „в светлината на широката съдебна практика на Европейския съд по правата на човека по чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, списъкът по чл. 4, § 3 е значително разширен, тъй като следва да предостави защита от дискриминация по множество белези на редица уязвими групи. В тази категория според доклада попадат и хората, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категориите „мъже“ и “жени“

Има „идентичност, основана на пола“. И тук не говорим за пол като биологичен такъв, а за този в смисъла в чл.3 (в) на ИК – „gender. Да, конвенцията не дава определение що е то индентичност, основана на пола, обаче именно обяснителният доклад към Конвенцията (§ 53) много ясно определя що е то „половата идентичност“, макар и да никъде да не пише трансджендър... опс. Ами не, напротив: „Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трасвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категориите „мъже“ и “жени“.

Ето – пише го, само не е в заглавния документ на ИК, а в обяснителния, който я съпътства и е също толкова официален и задължителен. Това бяха и част от основанията на КС през 2018г., за да не ратифицира Конвенцията. Както посочиха тогава съдиите: „ИК наистина използва две понятия за пол – „sex” и „gender“, както и въвежда израза „идентичност, основана на пола“, който произтича от идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното, плюс това каква е необходимостта въобще да има дефиниция за пол, ако целта е наистина обявената, а именно: „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”

Отварям скобата, че решението на Конституционния ни съд през 2018г. е напълно правилно, а поясненията, касаещи обобщението им, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България са брилянтни, безкрайно изчерпателни и изчистени максимално от юридически термини, така че всеки да може да разбере какъв именно е проблемът с ИК и защо тя не трябва да се ратифицира от страната ни.

Нека не забравяме и че в самата ИК в глава 1, член 4, ал. 3, пише: "Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жените, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към националното малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут".

Едно, че става въпрос за социален пол, сексуална ориентация  и идентичност, основана на пола, а са вмъкнати и бежанците, та даже и мигрантите. Нали документът касаеше само и единствено насилието срещу жени? Какъв социален пол, каква сексуална ориентация, какви мигранти се намесиха? Да, мигрантите може и да са жени, макар че ако говорим за такива от Близкия Изток и Африка, 99% са мъже, но нали и целта на ИК е друга? А не е и трудно да се досетим, че това отваря друга врата – по-лесно влизане в страната на мъже мигранти, които могат да се определят като жени. И какво правим тогава, като сме приели ИК и сме длъжни да защитаваме всяка жена, каквото и да включва вече тази дефиниция.

Казано е и в чл.60, ал.311 – „...Международна закрила може да бъде предоставена на жени, които са граждани на трети страни или които са без гражданство и които не отговарят на критериите за бежанец, но ако бъдат върнати в страната си на произход или там, където са пребивавали преди, ще се изправят пред насилие, основано на пола, което би представлявало нечовешко или унизително отношение или сериозно застрашаване на живота на индивида”. Следва и ал.61, където дълго и напоително ни е разяснен принципът за забрана на връщането на бежанците, който текст отново ни кара да се запитаме – нали говорим за защита на жените, защо толкова активно намесваме и бежанците?

За да разберем напълно ясно ИК, задължително трябва да прочетем и обяснителния документ към нея, иначе тя е непълна и за много хора е странна и неразбираема съпротивата, която има срещу нея.

Проблемът е и че огромна част от другите, които пък са против Конвенцията, не са чели допълнителния документ, поради което аргументите им често са принципни, неясни или несериозни. По този начин и тяхното „против” се олекотява, а самите те често биват определени като плоскоземци, глупаци или някакви религиозни фанатици и закостенели консерватори, които от сутрин до вечер бият жените си.

Не по-малко съществено е овластяването на НПО-тата, което е изрично изискано в чл. 9 на Обяснителния доклад: „Неправителствени организации и гражданското общество”

69. Ето защо от страните по Конвенцията се изисква да признаят тяхната работа като например почерпят примери от техния опит и ги включат като партньори в междуведомственото сътрудничество или в изпълнението на комплексни правителствени политики, към които призовава член 7. Отвъд това признание този член изисква Страните да насърчават активно и подпомагат работата на тези специализирани НПО и организации на гражданското общество. Въпреки че член 9 се отнася само за НПО и гражданското общество, които са активни в борбата срещу насилието над жени, това не трябва да пречи на Страните да отидат по-далеч, като подкрепят и работата, която се извършва от НПО и гражданското общество, насочена към домашното насилие в по-широк обхват.

Не са пощадени и медиите, за които има специален ”Член 17 – Участие на частния сектор и на медиите”, по-конкретно алинея 109, която ги наставлява да се саморегулират и дори да контролира работата им: „Следователно тази задача до голяма степен е оставена на самите медии, които трябва да инкорпорират принципа за равностойно представяне и справедливо отношение към различните хора с техните специфични идентичности в професионалните кодекси на медиите, както и саморегулиращи механизми за борба със стереотипите в ежедневната практика. Може дори да бъде по-ефективно решенията да се разглеждат чрез ръководните модели и подходи“.

Истината е в детайлите

И всъщност, след задълбочено прочитане на Обяснителния доклад към ИК, както и на отлично обясненото решение на конституционните ни съдии, става пределно ясно, че макар и документ, приоритетно насочен към жените, в него има и прекалено много детайли, които по никакъв начин не касаят само тях.

Нещо повече, става въпрос за овластяване на НПО-та, което само по себе си означава неправителствени организации, обикновено финансирани с чужди средства, да имат думата във взимането на решения, касаещи българските граждани. Да не отваряме и въпроса колко прозрачно е това финансиране и как въпросните организации често се използват като лостове за прокарване на разни политически интереси.

Остава и отворен въпросът защо въпросният Обяснителен доклад към ИК, макар и достъпен, не е масово разпространен и обсъждан, при положение, че именно той е разковничето за разбирането на самата Конвенция. За разлика от него, до ден днешен експерти, често обвързани с това или онова НПО, непрекъснато ни обясняват какво гласи ИК, как няма абсолютно нищо за пол, различен от биологичния, как няма нищо за трансджендъри. Даже, употребявайки именно последната дума, се подиграват, че ние сме я виждали навсякъде. Не, не навсякъде, само в напълно официалния и обвързващ колкото самата ИК обяснителен документ.

Вероятно 45-те години тоталитаризъм, както и придобитият ни заради него имунитет срещу всякакви спуснати отгоре безумици, са ни направили подозрителни. Явно с пълно право. Разликата е, че преди цялата власт беше концентрирана в ръцете на Партията, поради което често инакомислещите бяха вкарвани директно в трудови лагери, а днес се действа просто по-перфидно – било чрез разни безумни директиви, било чрез подобни документи, които налагат „правилното мислене” (с цялата условност на думата „мислене” в този контекст), цялата гама аномалии и извращения...

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.