Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Министърът на правосъдието може да иска предсрочно освобождаване на главния прокурор от поста му. Това реши единодушно Конституционният съд (КС) преди няколко дни. Решението е взето с 10 гласа „за“, защото в постановяването му не е участвал Янаки Стоилов, който в предишното си качество на служебен министър на правосъдието внесе искането за тълкуване на основния закон в КС.

Окрилена от решението на КС, правосъдният министър Надежда Йорданова заяви: „В най-скоро време ще се задейства процедурата по искане оставката на главния прокурор. Ще подготвим факти и доказателства, касаещи уронване престижа на съдебната власт. Те са свързани с конкретни действия и решения.”

Откакто встъпи на поста, Йорданова ката ден говори за оставката на Гешев, както и че в министерството са постъпили сигнали, свързани с дейността на главния прокурор. Но огласени, и то съвсем частично, са само два –  т. нар. случай „Жоси“, както и за отказ на прокуратурата да разследва някакви загадъчно изчезнали от съда търговски дела.

Възторгът на Йорданова, касаещ решението на КС, мълниеносно се пренесе и сред другите опоненти на Гешев. Апологетите на т.нар. съдебна реформа, която никой не може да обясни, но всеки е чувал за нея, а-ха да получат инфаркт от вълнение. Медиите, пропагандиращи ВСР (великата съдебна реформа), от няколко дни не могат да си намерят място от радост. Леят се коментари, анализи, публикации на този или онзи в социалните мрежи. Цари всеобща еуфория.

Разбира се, както често се случва на въпросните, те не правят разлика между внасяне на предложение – от една страна; че то трябва да съдържа факти (а не теории и твърдения) – от друга страна; че ще бъде прието от ВСС за основателно – от трета страна.  Заслужава внимание и позицията на Иван Костов, който заяви, че това решение на ВСС осветява пълната им непригодност.

Споменавайки Йорданова, няма как да не отбележим, че тя отказа да се яви на разпит в КПКОНПИ, защото „не е налице законно-обоснована причина за това“. По-просто казано - била министър, не  гражданин. Така е – къде е тя, къде сме ние – обикновените хорица.

От известно време министър-председателят Кирил Петков твърди, че има информация за хора, които са участвали в престъпления, непрекъснато говори и за корупция. В момента, в който прокуратурата предприе напълно резонното действие – да изиска информация от него, Петков определи действията им за пиар.

Но всъщност проблемът е друг и е доста сериозен – твърденията на Петков се базират на... медийни публикации. По думите му: „Изготвям списък от лица, които всички ние, като българи, отдавна говорим, че са потенциален риск да бъдат главните причини за това, че сме с огромно ниво на корупция. Списъкът с всичките тези хора и статиите, които подкрепят тази информация ще бъде внесен. Трябва да говорим защо и как до този момент цялата тази информация не е разследвана. Има ясен факт, че има снимка с кюлчета и пачки, че Борисов отговори, че има Мата Хари и знае коя е. Прокуратурата не попита коя е тя и тя ли е занесла там кюлчетата и пачките, или са били. Събираме днес информацията, прокуратурата оттук нататък има два избора – да се обяснява защо не е направила нищо, или да се задейства”, заяви преди няколко дни Петков, като типично в него стил допълни, че е „щастлив от решението на КС за това дали министърът на правосъдието има право да иска оставката на главния прокурор”.

Вчера Петков занесе на прокуратурата списък с 19 имена на известни личности, за които според него има публични съмнения за участието им в корупционни и други престъпни схеми. Сред посочените в списъка имена са бившият премиер и настоящ лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, както и депутатът от ДПС Делян Пеевски. "Това са имена, които са публична информация, имена, които знаете добре", посочи министър-председателят пред медиите. В списъка присъстват и имената на Петьо Петров-Еврото, Христофорос Аманатидис-Таки, Младен Михалев-Маджо, Румен Гайтански-Вълка и др.

„Имена, които са публична информация”, безспорно е интересно доказателство. Не по-малко интересно е, че едни други публично известни имена, като Миню Стайков, Ветко и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи, както и Иво Прокопиев, според същите медии, които ежедневно развяват някои от по-горе посочените, били неправомерно обвинени, задържани и/или съдени, защото това се случвало заради вендета срещу тях, заради клевети, видите ли.

Да не забравяме, че миналата година, трима депутати от „Демократична България“, внесоха законопроект, който заплаши да блокира процедурите по конфискация на незаконно придобито имущество за милиарди левове. Тогава Христо Иванов, Атанас Атанасов и Атанас Славов поискаха спиране на всички над 700 искови производства на КПКОНПИ, водени срещу над 1600 лица, като предложените промени касаеха образувани производства и водени дела срещу проверявани и свързаните с тях физически и юридически лица, включително: Цветан Василев, както и споменатите вече Баневи, Прокопиев, Арабаджиеви, Миньо Стайков, плюс любимия и често цитиран напоследък от медиите, проглушаващи ушите ни за „съдебна реформа”, Васил Божков.

Свидетели сме на безпрецедентна ситуация, в която министър-председателят на една страна, изисква определени действия от прокуратурата, базирайки твърденията си на медийни публикации и изрезки. По думите на Петков, това са имена, „говорени в кулоари, в коридори, в журналистически разследвания“.

Всъщност дори не става дума за „разследвания”, а за писания в определени медии. Правилните медии! И за разговори в кулоари и коридори. Само дано поне за коридорите не се окаже, че са в някое психиатрично заведение, че съвсем ще го втасаме откъм аргументи и доказателства.

А великата съдебна реформа дали стартира? Как да разберем? Но явно смяната на главния прокурор явно отнема цялата сила на реформаторите, поради което въпросните нямат и минута време за нищо друго. Кога ли ще приключи тази нискобюджетна сапунка? Изкушаваща е мисълта какво би последвало, ако Иван Гешев си подаде оставката. И не за друго, а защото пясъчната кула ВСР мигом ще се разпадне.  

Важното е, че изразът „една жена каза”, вече има по-актуална версия – „една медия написа”.  

Една медия написа...

 

Министърът на правосъдието може да иска предсрочно освобождаване на главния прокурор от поста му. Това реши единодушно Конституционният съд (КС)преди няколко дни. Решението е взето с 10 гласа „за“, защото в постановяването му не е участвал Янаки Стоилов, който в предишното си качество на служебен министър на правосъдието внесе искането за тълкуване на основния закон в КС. 

Окрилена от решението на КС, правосъдният министър Надежда Йорданова заяви: „В най-скоро време ще се задейства процедурата по искане оставката на главния прокурор. Ще подготвим факти и доказателства, касаещи уронване престижа на съдебната власт. Те са свързани с конкретни действия и решения.”

Откакто встъпи на поста, Йорданова ката ден говори за оставката на Гешев, както и че в министерството са постъпили сигнали, свързани с дейността на главния прокурор. Но огласени, и то съвсем частично, са само два –  т. нар. случай „Жоси“, както и за отказ на прокуратурата да разследва някакви загадъчно изчезнали от съда търговски дела.

Възторгът на Йорданова, касаещ решението на КС, мълниеносно се пренесе и сред другите опоненти на Гешев. Апологетите на т.нар. съдебна реформа, която никой не може да обясни, но всеки е чувал за нея, а-ха да получат инфаркт от вълнение. Медиите, пропагандиращи ВСР (великата съдебна реформа), от няколко дни не могат да си намерят място от радост. Леят се коментари, анализи, публикации на този или онзи в социалните мрежи. Цари всеобща еуфория.

Разбира се, както често се случва на въпросните, те не правят разлика между внасяне на предложение – от една страна; че то трябва да съдържа факти (а не теории и твърдения) – от друга страна; че ще бъде прието от ВСС за основателно – от трета страна.  Заслужава внимание и позицията на Иван Костов, който заяви, че това решение на ВСС осветява пълната им непригодност.

Споменавайки Йорданова, няма как да не отбележим, че тя отказа да се яви на разпит в КПКОНПИ, защото „не е налице законно-обоснована причина за това“. По-просто казано - била министър, не  гражданин. Така е – къде е тя, къде сме ние – обикновените хорица.

От известно време министър-председателят Кирил Петков твърди, че има информация за хора, които са участвали в престъпления, непрекъснато говори и за корупция. В момента, в който прокуратурата предприе напълно резонното действие – да изиска информация от него, Петков определи действията им за пиар.

Но всъщност проблемът е друг и е доста сериозен – твърденията на Петков се базират на... медийни публикации. По думите му: „Изготвям списък от лица, които всички ние, като българи, отдавна говорим, че са потенциален риск да бъдат главните причини за това, че сме с огромно ниво на корупция.Списъкът с всичките тези хора и статиите, които подкрепят тази информация ще бъде внесен. Трябва да говорим защо и как до този момент цялата тази информация не е разследвана. Има ясен факт, че има снимка с кюлчета и пачки, че Борисов отговори, че има Мата Хари и знае коя е. Прокуратурата не попита коя е тя и тя ли е занесла там кюлчетата и пачките, или са били. Събираме днес информацията, прокуратурата оттук нататък има два избора – да се обяснява защо не е направила нищо, или да се задейства”, заяви преди няколко дни Петков, като типично в него стил допълни, че е „щастлив от решението на КС за това дали министърът на правосъдието има право да иска оставката на главния прокурор”.

Вчера Петков занесе на прокуратурата списък с 19 имена на известни личности, за които според него има публични съмнения за участието им в корупционни и други престъпни схеми. Сред посочените в списъка имена са бившият премиер и настоящ лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, както и депутатът от ДПС Делян Пеевски. "Това са имена, които са публична информация, имена, които знаете добре", посочи министър-председателят пред медиите. В списъка присъстват и имената на Петьо Петров-Еврото, Христофорос Аманатидис-Таки, Младен Михалев-Маджо, Румен Гайтански-Вълка и др.

„Имена, които са публична информация”, безспорно е интересно доказателство. Не по-малко интересно е, че едни други публично известни имена, като Миню Стайков, Ветко и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи, както и Иво Прокопиев, според същите медии, които ежедневно развяват някои от по-горе посочените, били неправомерно обвинени, задържани и/или съдени, защото това се случвало заради вендета срещу тях, заради клевети, видите ли.

Да не забравяме, че миналата година, трима депутати от „Демократична България“, внесоха законопроект, който заплаши да блокира процедурите по конфискация на незаконно придобито имущество за милиарди левове. Тогава Христо Иванов, Атанас Атанасов и Атанас Славов поискаха спиране на всички над 700 искови производства на КПКОНПИ, водени срещу над 1600 лица, като предложените промени касаеха образувани производства и водени дела срещу проверявани и свързаните с тях физически и юридически лица, включително: Цветан Василев, както и споменатите вече Баневи, Прокопиев, Арабаджиеви, Миньо Стайков, плюс любимия и често цитиран напоследък от медиите, проглушаващи ушите ни за „съдебна реформа”, Васил Божков.

Свидетели сме на безпрецедентна ситуация, в която министър-председателят на една страна, изисква определени действия от прокуратурата, базирайки твърденията си на медийни публикации и изрезки. По думите на Петков, това са имена, „говорени в кулоари, в коридори, в журналистически разследвания“.

Всъщност дори не става дума за „разследвания”, а за писания в определени медии. Правилните медии! И за разговори в кулоари и коридори. Само дано поне за коридорите не се окаже, че са в някое психиатрично заведение, че съвсем ще го втасаме откъм аргументи и доказателства.

А великата съдебна реформа дали стартира? Как да разберем? Но явно смяната на главния прокурор явно отнема цялата сила на реформаторите, поради което въпросните нямат и минута време за нищо друго. Кога ли ще приключи тази нискобюджетна сапунка? Изкушаваща е мисълта какво би последвало, ако Иван Гешев си подаде оставката. И не за друго, а защото пясъчната кула ВСР мигом ще се разпадне.

 

Важното е, че изразът „една жена каза”, вече има по-актуална версия – „една медия написа”.