Как се родиха „агнешките главички“ и „разградската десница“?

Емил Георгиев е български политик, председател на Политически клуб „Екогласност“. Народен представител от „Коалиция за България“ в 42-то НС от 2 юли 2014 година. В специално интервю за Tribune.bg той ни връща в годините на Прехода, за да разкрие малко известни факти от политическия живот тогава и последствията днес.

Емил Георгиев ни припомня и как се раждат понятията „агнешките главички“ и „разградската десница“.

Емил Георгиев/ekoglasnost.bg

Как се родиха понятията „разградска десница“ и „агнешки главички“, които активно се ползват днес, но на по-младите вероятно вече нищо не им говорят?

Историята е много банална. В същото време е показателен пример за това как навремето някакви хора са решили да разпределят активите на България. Това емблематично определение „агнешки главички“ и оттам „разградска десница“ тръгва с действията на една група стратези, които имат за цел да разбият икономиката или по-скоро да преразпределят активите в ръцете на шепа хора, които впоследствие се оформят като олигарси.

Начело на тази група е председателят на Икономическата комисия на Народното събрание по това време Никола Николов. Той е депутат от този район Разград и затова се оформят като „разградска десница“, защото в един момент се появяват някакви недоразумения – кой да вземе по-голямо парче от баницата. Обикновено срещите им се оформят като работни обеди и работни вечери,  гарнирани с агнешко месо, агнешки главички, по простата причина, че тези сини талибани   следели  холестерола си, грижили са се за здравето си (смее се). Оттук идва и това определение „агнешки главички“.

Кои всъщност са знаковите личности, които попадат в този кръг?

Подбрани  от Иван Костов персони, но гуруто, така да се каже, е Николов. Той всъщност е и духовният баща на Иво Прокопиев. Това, което се случи с фирма „Каолин“ и  винпром „Дамяница“, попадайки в ръцете на Иво Прокопиев и Харманджиев, е дело всъщност на Николов. Той е авторът на този проект. В резултат на криминалната приватизация на „Каолин“ Прокопиев се превърна в най-хищническия грабител на подземните богатства на страната и емблематичен пример за българската олигархия.

Кои са днешните последователи на „агнешките главички“ и „разградската десница“?

Преди всичко активистите на т.н. „Софийска десница“ и голяма част от тези, които сега „пращят“ от богатства, са ограбили по времето на управлението на СДС  труда на милиони честни и достойни българи. Трябва да  припомним на младите хора, че преди да настъпят промените през 89-а година в България, тези персони бяха „мамините синчета“ на режима на Тодор Живков.

Минути след преврата  срещу Тодор Живков, те се пребоядисаха и започнаха да се изживяват като пещерни антикомунисти и русофоби, но са толкова много, че ще ми трябва много време да ги посоча по имена. Но все едно. Факт е обаче, в резултат на безумното им поведение България в момента е най-бедната държава в Европейския съюз, с най-окаяно население, с най-мизерно съществуващи хора. Докъде ще стигне това нещо не знам!

Защо са виновни за икономическото състояние сега?

Ако има възмездие гробокопача на енергетиката и икономиката като цяло Иван Костов, както и ликвидатора на земеделието и животновъдството Филип Димитров, трябва да лежат цял живот в затвора. Когато се заговори за ТЕЦ-овете „Марица Изток -1“, „Марица Изток – 3“, известни като американски централи, Иван Костов изпада в раздвоение на личността и някак си губи памет. И като капак на всичко Филип Димитров стана и министър-председател на България, като единствената му заслуга беше, че знае чужд език и както се казва, ходи интелектуално с дясното рамо напред.

Сякаш отново „Агнешки главички“ и „разградска десница“ започнаха много често да се употребяват в публичното пространство?

Факт е, че наистина станаха много активни, понеже се страхуват, че ще ги настигне възмездието и бягат като „дявол от тамян“ при мисълта, че за главен прокурор ще бъде избран сегашния зам.-главен прокурор (б.а. Иван Гешев). Протестите срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор  се предвождат от бившия министър на правосъдието Христо Иванов, но е пределно ясно е, че  истинските подбудители са Иван Костов и Иво Прокопиев. Това са хора, които съсипаха и продължават да съсипват всичко в тази страна.

Какво друго трябва да знаят младите?

Тази есен ще се навършат 30 години от началото на демократичните промени в България. Това беше времето на  младостта на моето поколение. И няма как в чисто житейски план чувствата да не са носталгични. От друга страна, в  обществен план  моето поколение, а и не само моето, искаше промяна, но такава с човешко лице, а не вълче време на разбойническо ограбване труда на милиони честни хора. Затова след толкова години остана огромното разочарование. Това е равносметката след 30 години, особено при нас, представителите на „Екогласност“, които смея да твърдя, че като преки наследници на Комитета за екологична защита на гр. Русе бяхме нещо като  „бялата лястовица на Промяната“.

Аз не съм пряк участник в събитията, свързани  основаването на Русенския комитет, през пролетта на 1988 г., както и  Независимо сдружение „Екогласност“ през април 1989 г.  Основателите са изключително достойни българи. Над тях се извисява големия български артист и изключително обаятелна личност Петър Слабаков, който е  душата на организацията. Аз основах НС „Екогласност“ в Хасково в началото на 1990 г. и участвах в трансформацията на сдружението в партия Политически клуб „Екогласност“ през април 1990 г. Обединихме хора, които милееха за опазването на природата и здравето на хората и това ги изкара на улицата.

Тогава имаше и активно гражданско общество, за разлика от сега, които за такива се представят петдесетина професионални протестъри, който засмукват дарителски средства от най-различни донорски организации. Разбира се, това съвсем не означава, че „Екогласност“ свали режима на Тодор Живков. Режимът се самосвали от Луканов и Младенов, които искаха да спасят преди всичко себе си… Но вярвам, че ускорихме процеса на промяна – дали с година или повече е много трудно да се каже.

Организацията е и сред учредителите на СДС?

Да, вярно е, че бяхме през декември 1989 г., но възмутени от действията на Иван Костов, треторазрядния адвокат Филип Димитров, както и  39-те гладуващи, т.е. вталяващи се, ние първи напуснахме СДС през пролетта на 1990 г. Нещо повече, водени от чувство на национална отговорност, нашите депутати във ВНС бяха между първите, които подписаха новата Конституция на РБ, с което се гордеем. Съжаляваме само за едно, че не се противопоставихме изцяло на сините болшевици! А може би нямахме и възможност, защото тогава машината на Костов газеше много по-безмилостно, отколкото режима на Живков, но  запазихме духа си и сега даваме пак всичко от себе си да събудим отново обществото.

26 юли 2019, 15:37

Източник на Tribune.bg: Фирма на Прокопиев може да е имала достъп до данните на НАП