Филми, книги, институции – ЛГБТИ ураганът помита всичко

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

След като отминалите няколко дни довяха доста мощен ЛГБТИ ураган, в който  Съюзът на съдиите в България се занимава с провеждането на семинари на тема: „Признаване на пола при транс и интерсекс хора: личностни и правни въпроси; сравнителен анализ на българската и добрите международни практики“, а от Министерство на културата, финансират с близо 100 000 от нашите данъци някакъв извратен ЛГБТИ проект, долнопробна порнография, в която драг кралици се кълчат полуголи, новина в подобна посока долетя и от Великобритания. Творчеството на британската писателка Агата Кристи (1890-1976) е редактирано от "Harper Collins", за да бъдат премахнати от новите издания пасажи, които могат да наранят чувствата на някои читатели, съобщава "Telegraph".

Редактираните текстове на произведения, написани между 1920 и 1976 г., включват премахване на пасажи, които съдържат "описания, обиди или препратки към етническа принадлежност". От "Смърт край Нил" (1937) е изчезнал фрагмент от изказването на госпожа Алъртън, която се оплаква от "отвратителните" очи и носове на група местни деца, от "Мистериозният инцидент в Стайлс" (1920) е изчезнала забележката на Поаро по адрес на друг герой, че той "разбира се, е евреин", от оригиналния израз "неговия индийски характер" в сборника "Последните случаи на мис Марпъл и две истории" (1979) в новата версия на текста е премахната думата "индийски", а от романа "Карибска загадка" (1964) е премахнат цял пасаж, в който героят през нощта не успява да види чернокожо момиче в храстите.

Т.нар."коректори на чувствителни теми" набират все по-голяма скорост в литературата на Запад, като задачата им е да следят за потенциално обидни моменти в книгите и да ги премахват. Още през 2020 г. вече имаше опит за редакции по книгите на Агата Кристи, които бяха публикувани онлайн, но сега за прът път това касае и официални издания.

Това, разбира се, не засяга само Кристи. Още през 2015г, когато героинята на Астрид Линдгрен Пипи Дългото чорапче навърши 70 години, семейството на Линдгрен, което държи правата върху книгата, пусна нов, редактиран вариант, в който бащата на Пипи вече не беше „негърски крал", защото години по-рано изразът вече беше определен като расистки.

Не беше пощаден и Иън Флеминг – автор на книгите за Джеймс Бонд. Всички романи от поредицата ще бъдат преиздадени, за да се отбележи 70-тата годишнина от публикуването на първата история за Бонд - "Казино Роял", като издателите решиха да започнат с отпечатването на специално предупреждение, в което се посочва, че книгата е написана в друго време с други нрави.

"Тази книга е написана във време, когато термини и нагласи, които биха могли да се считат за обидни от съвременните читатели, са били нещо обичайно", се казва в предупреждението към новото издание на "Казино Роял".

Но въпреки забележката, отделно ще има промени в самия текст, които да премахнат расистки и сексисти забележки. В "Живей, а другите да умрат" коментарът на Бонд относно африкански престъпници, че са "доста законопослушни момчета, би трябвало да си помисля, освен когато са прекалили с пиенето", ще се премахне частта със злоупотребяването с алкохола, а в друга сцена от същия роман, в която Бонд посещава нощен клуб в Харлем, той описва атмосферата там като "пъхтящата и грухтяща публика като прасета пред коритото". Това описание ще бъде прекроено на: "Бонд усещаше електрическото напрежение в залата".

Паралелно с това премахване на „обидни и расистки думи и изрази” тече и друг процес -  в книжарниците и по кината все по-често и агресивно се забелязва облъчването на публиката с детски книжки на ЛГБТИ тематика. У нас веднага можем да посочим детската книжка „Мравин”, насочена към деца от 3 до 6 години, разказваща за една малка мравка, загубила мравуняка, който довчера е бил нейн дом. Докато тъгува в гората и не знае какво да прави, среща горския куриер Мис Бръмба и нейната партньорка – Госпожица Бътърфлай. В хода на приключенията си малката мравка среща и други еднополови двойки, като двама черни лебеди, живеещи заедно, защото се обичат. Много мило, нали?

Политкоректността заплашва буквално да ни залее, което все по-отчетливо констатират и хора, доскоро апатични към случващото се. Кощунственото прекръщаване на книги като "Десет малки негърчета" на Агата Кристи на "Те бяха десет" е типичен необолшевишки похват, насочен към моделиране и преформатиране на мисленето.

Американската класика "Отнесени от вихъра" също нямаше по-различна съдба. Тя беше свалена от стрийминг платформата НВО Max, след статия на Джон Ридли, който казва, че "филмът затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите."

Във  вече спомената Великобритания, дори една от най-либералните авторки - Джоан Роулинг, е дългогодишен вече обект на заплахи и обвинения в трансфобия заради думите и, че полът е биологично определен, а не социална конструкция.

И тъй като ние, визирам хората, родени и израснали в Източна Европа, този филм вече сме го гледали в един сдруг строй, поради което реагираме доста по-остро и твърдо против опитите да ни бъде наложен новият ред. Макар политкоректността вече мощно да е вплела в мрежите си предимно медии и журналисти (най-често освен мрежи използва и стабилни финансови стимули), обществото не приема налагането на всякакви отклонения и обявяването им за нещо нормално, израз на разбиранията и това как се определя всеки. Индоктринацията все още трудно прониква в съзнанието на масовия българин, затова много хитро нейните агитатори се насочват все повече към най-малките и към подрастващите. Те просто са най-лесно манипулируеми.

Факт е и целенасоченото сексуализиране на атмосферата на т.нар. Прайд, това си пролича и по-миналата година, и миналата година - започвайки от полуголите изпълнители, минавайки през продажбата на предмети във формата на фалоси и стигайки до „детската сцена”, която 2022г. активно се промотира от организаторите на София Прайд. Стъпка по стъпка, капака по капка – нали знаете. Целта е ясна - индоктринирането на подрастващите умове - без значение дали с песни, танци, агресивна реторика, филми, книжки или по друг начин.

А неадекватните действия на институциите ни продължават, като Министерство на културата назначи проверка, само защото се разшумя по скандално финансирания проект за шоу на драг кралици, но с обяснението, че евентуалният проблем е наличието на хазартен елемент. Развяването на полуголи полово неопределени субекти по сцената явно не е проблем за чиновниците, да не говорим, че на един от клиповечете ясно се виждя и присъствието на дете сред публиката.

Вероятно единственото, което би могло да ни успокои поне малко, е, че за нас, за разлика от западните страни, голямата битката все още предстои, а поредната стъпка ще бъде направена на предсрочните избори след броени дни. Отлично знаем кои са партиите и коалициите, пропагандиращи неолиберализма във всичките му форми, отлично знаем кои са тези, които ни обясняват, че „няма ляво, няма дясно”, знаем и кои партии и политици открито подкрепят различни аморални прояви. Хаосът, в който вече две години се намираме, е логичен резултат от достигането на управлението на хора, чиито приоритети не са нашите проблеми, напротив.

И да, има как да стане още по-зле...

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.