Христо Иванов и Мая Манолова чакаха да целунат своя принц, но се оказа, че той е жаба…

Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

Изненадващият начин, по който Станислав Трифонов представи проектокабинета си, завари неподготвени лидерите на „Демократична България“ и „Изправи се, мутри вън“. В продължение на една година Христо Иванов и Мая Манолова обясняваха с патос, че ще управляват с партията на Трифонов, докато самият той мълчеше. В известен смисъл, лидерът на „Има такъв народ“ е прав да прави каквото си поиска, защото никой не го е чувал да поема конкретни ангажименти – нито към Манолова и Иванов, нито дори към собствените си избиратели. В този смисъл, ако Манолова и Иванов се чувстват излъгани, то това е само техен проблем, защото са станали жертва на собствените си фантазии и самовнушения. В политиката подобно състояние винаги завършва с разочарования и неудовлетвореност.

Във фантазиите на лидерите на двете протестни формации, Трифонов се явяваше като принц на бял кон, който ги поема с голямото си електорално тяло, носи ги до политическия олтар и накрая изпълнява всички техни желания. Ден след изборите, докато се готвеха да посрещнат и целунат своя принц, се оказа, че той е жаба. Нещо повече, жабата дори отказа да ги ухажва. В този момент, Иванов и Манолова започнаха да се чудят дали да целунат жабата и да я завлекат към олтара или да започнат да воюват с нея, задето не се е оказала принца на техните мечти.

Отвъд метафорите е добре да направим реалистичен анализ на това, което се случи. Първо – Станислав Трифонов направи това, което е правил винаги – съобрази се преди всичко със себе си и със собствените си интереси. Ако Христо Иванов и Мая Манолова са очаквали нещо друго, то това означава, че не са хора, които са в състояние да виждат и отчитат реалностите. Трифонов може и да е нов в политиката, но е прекалено отдавна в публичното пространство, за да бъде изненада за хора, които са способни да отделят фактите от собствените си фантазии.

Второ – Трифонов представи изцяло неолиберално правителство, което би трябвало да се хареса ако не на „Изправи се, мутри вън“, които произлизат по-скоро от БСП, то поне на „Демократична България“, които са наследници на неолибералното управление на Иван Костов. В този смисъл, по всичко изглежда, че Трифонов е представил идеологически съвместима конструкция за „протестните партии“. След оттеглянето на Николай Василев като кандидат за министър-председател, стана ясно, че и управленската програма на Трифонов е изцяло неолиберална. В икономически план в нея е предвидена приватизация на Българската банка за развитие, бюджетни икономии и намаляване на данъци. Самият Василев се определи като „бюджетен ястреб“. Такива са и голяма част от икономистите на „Демократична България“.

Трето – в естетически план, Станислав Трифонов представи министри, огромна част от които имат профила на онази част от протеста, която беше носена на ръце от медии и коментатори. Това са младежи, които са учили и работили в чужбина и са се върнали в България. Нали към тези хора, Христо Иванов и Мая Манолова адресираха огромна част от посланията си? Какъв е проблемът да ги подкрепят за министри?

Лично аз съм скептичен, както към персоналния състав на кабинета, така и към неолибералната му идеологическа рамка. Убеден съм, че ако едно такова правителство започне да осъществява програмата си, ще загуби доверието на избирателите до няколко месеца. Това е така, защото българският контекст не е нито неолиберален, нито либерален на културно ниво, нито пък повечето от кандидатите за министри ще могат да се ориентират бързо в особеностите на държавното управление. Въпросът обаче е, че Трифонов предложи управление, което ГЕРБ със сигурност нямаше да предложи. Защо Христо Иванов и Мая Манолова са скептични към това предложение? Нали не искат постове, а единственото, което искат е да демонтират ГЕРБ, да изчегъртат Борисов и да подкрепят Трифонов?

Истинският проблем на „Демократична България“ и „Изправи се, мутри вън“ е, че те очакваха Трифонов да се отнася с тях, така както Борисов го правеше преди време. Да ги покани на преговори, да ги ухажва, да им даде няколко министерства, да изпълни голяма част от желанията им и накрая, когато решат да излязат в опозиция, дори да не им се сърди много. Само, че Трифонов не е Борисов. Очевидно, той гледа на „Демократична България“ и „Изправи се, мутри вън“, като на малки формации, които са длъжни да го слушат и да изпълняват. Това, че те живеят с мисълта, че могат да са равностойни партньори, си е техен проблем. А и какво имат те повече от партията на Трифонов? Обществена подкрепа? Експертиза? Програма? Управленски потенциал? Кадрови потенциал? С какво точно Мая Манолова и нейната формация, която има всичко на всичко 13 депутати е повече от Станислав Трифонов, та той да изпълнява програмата ѝ? Какви по-добри министри щеше да предложи Христо Иванов от Станислав Трифонов, та да се допитат до него, когато се определя състава на правителството?

Големият проблем на „Демократична България“ и „Изправи се, мутри вън“ е, че все още не са стигнали до ниво, в което да са способни да се самооценят реалистично и да действат според силите си. Тази липса на реалистична самооценка вкарва двете формации в капана на илюзиите и самозалъгването и ги кара да изглеждат несериозно. Това е една от причините да не са в състояние да спечелят по-голяма подкрепа от тази, която имат.

След понеделник ясно пролича и техния двоен стандарт. Докато се бореха с „авторитарния стил“ на Борисов (този стил направи Иванов министър, а Манолова омбудсман), се оказаха сравнително меки към Трифонов, който не ги пита за нищо и даже обяви, че няма да преговаря с тях. И тук, вместо да се поотрезви и да си даде сметка в колко сложна ситуация е попаднал, Христо Иванов започна да умолява парламентарната група на „Има такъв народ“ да преговарят с него. Това е стар подход за бягство от реалността. Христо Иванов очевидно не е в състояние да разбере, че групата на Има такъв народ е функция на Трифонов, а не обратното. Вместо да поиска преговори със самия лидер на тази формация, Иванов се моли да преговаря с Тошко Йорданов. Лично аз не виждам логика в тази теза. Тук ще припомня обаче категоричния отказ на лидера на „Демократична България“ да преговаря с Даниел Митов. Оказва се, че за Христо Иванов Тошко Йорданов е далеч по-подходящ и независим партньор за преговори от зам.-председателя на ГЕРБ. Сам по себе си, този факт показва, колко далеч от реалността живее лидерът на Демократична България. А политиката е преди всичко способност да виждаш очевидностите и да разбираш какво стои зад тях. Който не е в състояние да се справи с тези две задачи е попаднал в политиката случайно и ще си тръгне от нея скоро.

Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно събрание.