Христо Панчугов: Лидерите имат ролята да поведат обществените настроения, не да се съобразяват с тях

Трябва да се намери начин да се работи в името на това държавността в България да бъде възстановена, смята политологът

Безпрецедентни грозни сцени на вчерашното поклонение, трябваше ли да се стига дотам?

Отговорът е очевиден. Не, не трябваше да се стига дотам. Но това е естествена последица от липсата на смисъл в българската политика. Когато смисълът се изчерпи, посоката, целта, политиците се изчерпят, е нормално хората да спорят около символи без да си дават сметка всъщност какво съдържат като значение тези символи, без да се интересуват дори какво съдържат тези символи. Просто се отиграват ситуации на противопоставяне, за да могат да се втвърдяват привържениците на едната или другата…. Това е изключително неползотворно поведение. За пореден път е свидетелство на разпада на политическото в България.

Каква беше ролята на президента, той отправи призив да се спрат подвикванията, но не прозвуча съвсем искрен?

Президентът не може да се държи като учителка в клас. Самият факт, че през присъствието на тези институции никой не проявява уважение нито към институциите, нито към събитието, нито към паметта на човека, която се почита в този момент е показателен за липсата на социални връзки, липсата на основа на политиката в България. Всъщност това, което президентът трябваше да направи, ако искаше да се намеси в тази ситуация, е не да прави забележка, а да даде смисъл, да укаже на тези хора защо са се събрали, да заеме позиция – нещо, което президентската институция като че ли трайно избягва да направи през последните години. Тук не става въпрос да се позиционираш по отношение на един скандал – както прави президентът в последните месеци. Става въпрос да се захване с лицето си и да се заеме ясна позиция, да се каже: "Това, което правите е грешно и то е грешно, защото паметта на човека, която почитаме предполага съвсем различно нещо." Това обаче ще го лиши от подкрепа. Нито един политик в България в момента не е склонен да заеме позиция срещу настроенията на масата. Това е най-страшното нещо, което може да се случи в една политическа система.

Радев категорично отказа да се извини, твърди, че такива били обществените настроения, как бихте коментирали?

Обществените настроения са обществени настроения – не, за да бъдат следвани. Те са, за да се променят. Политиците и лидерите имат ролята да поведат обществените настроения, не да се съобразяват с тях. Ако един народ не е на нивото, на което ние искаме той да бъде, е работа на политиците да го издигнат на нивото, на което искаме той да бъде, а не политиците да падат до нивото на обществените настроения, въпреки че като че ли дават вид, че не са съгласни с тях. Това е откровено безумно поведение на всички политици в България – не само на президента Радев, на министър-председателя, на народните представители. Германия в духа на Първата световна война се е водила по настроенията на масите. Мисля, че този урок е следвало да бъде научен много отдавна. Опасявам се обаче, че в България липсва политическата воля и гръбнак наистина да си начело на промяната на обществените нагласи, а не просто да отговаряш на потребностите на хората.

Изключително активен е президентът след излизането на записите с негово участие, ваши колеги коментират, че действията му са изнервени, съгласявате ли се?

В началото имаше политическа заявка. Тази заявка обаче остана в празното пространство. Свалянето на доверието от една институция на друга институция има институционален характер. Институцията трябва да продължи с ясен план и с политическа посока. Към този момент президентът изглежда като че брани себе си и хората около себе си, което сякаш оставя лош привкус. Не може политиката да се ползва единствено и само за лични цели. Не може да се криеш зад институцията си, за да защитиш себе си. Ако той казва, че има нещо грешно в политиката в България, нека да намери създаден отговор към това, което е грешно и нека да даде алтернативен модел, а не да се държи като учителка пред класната си стая, както вече споменах.

Прелюбопитна сцена се разигра на празника на КНСБ между президент и премиер – двамата си стиснаха ръцете, като инициатор беше Бойко Борисов. Как оценявате поведението на двамата?

Вижте, крайно време е институциите в България да започнат да работят заедно. Тук не става въпрос за личности, които са начело на тези институции само. Става въпрос, че ние уважаваме институцията, а не човека, който е поел една или друга позиция. Очевидно и двамата са там, защото някаква част от хората са гласували за тях. Въпросът е да се намери начин да се работи в името на това държавността в България да бъде възстановена. Аз не съм сигурен, че това ръкостискане е имало такова значение, каквото се опитваме да му придадем. Според мен просто публичността и камерите, които са насочени към тях, са ги подтикнали към такова действие.