Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Христо Шопов пред Tribune.bg за изминалата година, успешните проекти и новият му документален филм

Мнения

Христо Шопов пред Tribune.bg за изминалата година, успешните проекти и новият му документален филм

Христо Шопов пред Tribune.bg за изминалата година, успешните проекти и новият му документален филм - Tribune.bg
Снимка:

Роднинството изчезва веднага в процеса на работа, това не е нещо, което е определящо, споделя големият български актьор за тандема със своята сестра Лиза Шопова

В навечерието на едни от най-светлите християнски празници един от най-обичаните ни и успешни актьори Христо Шопов разказа в интервю за Tribune.bg за изминалата година, театралните постановки и филми, в които е взел участие през 2021 година, за първия си моноспектакъл и предизвикателството пред актьора да застане сам на сцената, за успешния тандем, който създаде през последните години със своята сестра Лиза Шопова, за идеите и бъдещите проекти, които иска да реализира. Той разкри пред нашата медия още на кого е кръстен и отправи своите пожелания към всички българи.

- Г-н Шопов, каква е личната Ви равносметка за изминалата тежка година, която отново мина под знака на COVID-19, какво влияние оказа това на културния живот в България?

- Това е втора година, в която всичко се съобразява с тази пандемия. Не беше никак лесно. Паднаха много спектакли, много други проекти се провалиха или отложиха. Това е за всички. Не може да кажем, че се е отразило само на киното или театъра. Отразява се на всички професии, които не могат да работят онлайн.

- След 8-годишна пауза се завърнахте тази година на снимачната площадка на българските сериали и то с главна роля в хитовия сериал „Братя“, с какво ви привлече образът на Филип, как се чувствахте в този екип, разкажете ни нещо повече за работата си в тази продукция?

Имах среща с продуцента Краси Ванков, който ме запозна с проекта, прочетох така наречената „Библия“, която разказва историята с по-малко думи. Допадна ми това, което той предложи. Много харесвам актьорите, с които работим в проекта, страхотни са колегите, въобще целият екип е много добър. Чувствах се идеално по време на снимките.

- Удовлетворен ли сте от образа, който изградихте във филма?

- Аз никога не съм доволен докрай, винаги може да бъде направено и още нещо и да стане по-добре, но толкова, колкото е могло, се е случило!

- През последните години за голяма радост Ви срещаме често и на сцената на театъра, наскоро направихте и своя моноспектакъл „Не е за телефон“, който е по текст на Елин Рахнев, но доколкото знам и Вашата сестра Лиза Шопова има голяма заслуга?

- Точно така, те двамата са автори, а Лиза е също така и режисьор на спектакъла. Работим с нея вече за четвърти път, сигурно няма да бъде и за последно.

- Разкрийте ни малко повече как възникна идеята, какъв е героят Ви и какво е чувството всичко на сцената да е в твоите ръце?

- Идеята е на Елин Рахнев, с който се познаваме от много години и станахме добри приятели. Сближихме се покрай един друг проект пак по негов текст, става въпрос за спектакъла „Тест“ (б.р. В „Тест“ Христо Шопов си партнира със своя племенник Асен Мутафчиев, който е син на Христо Мутафчиев). Лиза беше отново режисьор. В този период общувахме доста активно и той ме попита дали съм си мислил за моноспектакъл. Истината е, че през последните години доста текстове ми минаха през ръцете, но нито един не ми допадна докрай. След много разговори с Елин и насоки - мен какво би ме занимавало, се появи този текст. След това Лиза се намеси доста активно, затова и двамата са автори. Усещането да си сам на сцената е много особено, наистина. Аз мисля, че всеки актьор трябва да направи тази крачка, когато се почувства готов. Различно е, просто е различно!

- Какво се изисква от един актьор в моноспектакъл освен безспорен талант, за да грабне вниманието на публиката, как се подготвя артистът чисто психологически за тази интимна среща с хората?

- Не се различава особено от друга театрална изява, освен с това, че наистина си сам и сам трябва да се оправяш с всичко на сцената. Макар че в моя случай по друг начин стоят нещата, но не искам да говоря за сюжета, за героя, защото предпочитам всеки, който прояви интерес, да дойде и да види спектакъла, и да не знае какво го чака! В последните може би повече от десет години има една тенденция, че зрителите отиват на театър, за да се забавляват и това е нещо, с което продуцентите, актьорите и режисьорите няма как да не се съобразят. Така че, важното е да бъде забавно, а ако има и още нещо към това, според мен е плюс.

- В този ред на мисли как се посреща „Не е за телефон“ от публиката, оправдава ли очакванията ви, какви са отзивите?

- В някаква степен според мен оправдава очакванията ни. Като че ли извън столицата публиката е по-отворена, тук в София хората са някак по-подозрителни. Това ми прави впечатление от последните представления, които играх в „Сълза и смях“ и на открито в Борисовата градина. Но в крайна сметка актьорът може да има едно усещане, зрителите могат да излизат с друго. Много е субективно!

- През последните няколко години действително направихте един отличен тандем с Вашата сестра Лиза Шопова, присъствала съм на Ваши представления и смея да твърдя, че публиката наистина е очарована от крайния резултат. Как се случва тази симбиоза между брат и сестра?

- В началото беше трудно. Когато работихме по първия театрален проект „Всичко или нищо“ беше по-трудно, отколкото очаквах. Роднинството или приятелството, то изчезва веднага в процеса на работа, това не е нещо, което е определящо. Когато някой автор напише някакъв текст и след това го режисира, той е много чувствителен към всяка една промяна, която актьорът може да поиска, всяка една дума, която иска. Това е нормално, всеки си е ревнив към текста, който е написал. Не беше лесно, даже сме си казвали, че може би никога отново няма да работим заедно, за да си запазим взаимоотношенията. Но така се случи, че след това имаме още две представления и сега този моноспектакъл. Става все по-лесно и все по-приятно да работим заедно. Няма да е последният ни проект със сигурност. Аз дори имам някаква идея, която все още не съм й споделил, но ще я информирам скоро (б.р. смее се).

- Предстои премиерата на българския филм „В сърцето на машината“, която е обявена за 28 януари 2022 година. В него също изпълнявате една от главните роли, за какво се разказва?

- Това е един изключителен сценарий, може би най-доброто българско нещо, което съм чувал въобще. Това е една мъжка история. Действието се развива в един затвор, където се случват доста изненадващи събития. Филмът вече жъне своите успехи по фестивали и очаквам премиерата му в София. Надявам се да има този успех, който заслужава!

- Какви проекти Ви предстоят през новата 2022 година, имате ли покани от чужбина?

- Нищо конкретно няма на този етап от чужбина. Това с плановете, особено през последните две години, е трудна работа. Глупаво е човек да прави планове, защото не знае какво ще се случи следващата седмица. Очаквам да се случат някакви неща все пак, аз самият имам някои проекти, един от тях е за документален филм, с който спечелих сесия в Националния филмов център, сега очаквам финансови комисии и се надявам да го реализирам догодина. Очаквам и някои други неща да се случат, предстои да видим.

- На каква тема е документалният филм?

- Става въпрос за българското овчарско куче. Аз съм имал такова куче. Имам приятели, които се занимават с овчарски кучета почти от създаването на тази порода в България. Имам много контакти и много лични наблюдения, и смятам че това е една история, която би била интересна и в България, и навън.

- На 25 декември, Рождество Христово, празнувате своя имен ден. Разкрийте ни на кого сте кръстен, гордеете ли се с Вашето име?

- О, да, разбира се, че се гордея. Кръстен съм на дядо си, когото не съм виждал. Гордея се с рода си, както от страна на баща ми, така и от страна на майка ми. Всъщност то е Коледа и именият ми ден е нещо, което минава покрай това. Не е нещо, на което отделям специално внимание.

- Имате ли си някаква семейна традиция, свързана с имения ден все пак?

- Не е това, което е било преди години. Нормално е, традициите се променят. В момента, в който не стоиш на една маса с майка си и баща си, нещата вече стават различни.

- Името Христо все пак е и знаково, всички знаем, че Исуус Христос е Божият син, нашият спасител, централна историческа личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история, вие самият вярващ ли сте?

- Не мога да кажа, че съм религиозен. Уважавам всяка една религия. В някаква степен съм вярващ.

- Какво ще си пожелаете на Вас и Вашите  близки, както и на всички българи в навечерието на едни от най-светлите християнски празници?

- Да бъдем здрави и да имаме възможност да работим, ако имаме и малко късмет, ще бъде чудесно!

***

Христо Шопов е един от най-успелите и уважавани български актьори. Той е един от малкото българи, който успява да пробие в Холивуд. През 2004 година прави фурор с ролята си на Пилат Понтийски в номинирания за три награди „Оскар“ филм „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Сред другите му знакови роли са в любимите на поколения българи филми „Вчера“, „Любовното лято на един льохман“, „Маргарит и Маргарита“. Христо Шопов е син на легендите Наум Шопов и Невена Симеонова. Още като ученик артистичният му талант е оценен и той получава главна роля в първия си игрален филм „Дишай, човече!“.

Завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 1987 г.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети

Как трябва да се разиграе политическата ситуация след поредните предсрочни избори?
Покажи резултати Скрий резултати