Имаме редовен кабинет. А сега накъде?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Правителството на "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ беше гласувано в Народното събрание и положи клетва, като след близо година България отново ще има редовен кабинет. Депутатите приеха предложения кабинет с втория мандат на ПП/ДБ с премиер акад. Николай Денков. Кандидатурата на Денков беше приета със 132 гласа "За", докато 69 депутати бяха "против". "Въздържали се" нямаше. Със същите гласове бяха приети и структурата и състава на Министерския съвет

Видимо и от дебатите в парламента, както и от всичко, изречено през последния месец, този кабинет – от самото си проектиране още – стъпи на много тънък лед. Недоволството сред немалка част от избирателите на ГЕРБ-СДС, ДБ и ПП е голямо, а съпротивата, която среща и от по-голямата част от парламентарно представените партии, дава ясни индикации, че му/ни предстоят трудни месеци.

Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев беше единственият от партията, който гласува против кабинета. „Гласувах "против", защото продължавам да смятам, че ПП са сбирщина от измамници, жадни за власт", заяви той, допълвайки: "Чакам с нетърпение да гласувам "за" при първия вот на недоверие към това правителство... И ми се струва, че този момент ще настъпи доста бързо!”. Макар единствено той явно да се обяви „против”, не е тайна, че сред редиците на ГЕРБ тлее сериозно недоволство от необходимостта да дадат своя глас „за”.

Необходимост, защото е вярно, че сме в крайна нужда:

- Да се приеме спешно бюджет без увеличение на данъци, с до 3% дефицит;

-  Да се реализират международните приоритети Шенген и еврозоната;

- Да излезем от влиянието на президента, наложено, реализирано и увеличено чрез служебните му правителства;

- Да заявим ясно ориентацията си в полюса Изток-Запад. Харесва ли му или не на някой, ние много отдавна – чрез членството си в ЕС и НАТО, сме демонстрирали къде желаем да се позиционираме. Малко късно е да даваме назад, опитвайки се балансираме разкрачената си поза – не е добре за самите нас и ни поставя в неловки, да не употребя друга дума, ситуации.

Не е и лъжа, че от доста време сме в политическо безвремие, продиктувано както от служебните кабинети, така и от потъването на парламентаризма, така и от цирковете, разиграващи се ежедневно, така и от безплодните избори. В патова ситуация сме. Уж сме парламентарна република, а всъщност сме под президентско управление.

Взаимните компромиси биха могли да изиграят и добра роля, защото ще накарат политиците да обмислят повече следващите си действия, а не да действат единствено популистки. Това че кабинетът ще е съставен от сравнително приемливи и за двете основни формации лица, също би трябвало да гарантира както решенията му, така и баланса, а не на последно място – всеки министър знае, че освен от редовия избирател, този път действията му ще бъдат следени и от доста повече партии – такива, гласували дори „за”. По необходимост...

Безспорно е, че ни трябва стабилно правителство и стабилен парламент. Колкото и дразнещо да звучи за много хора, необходима ни е и ясна визия пред партньорите ни. Сигналите, които излъчваме през последните месеци, са в наш ущърб. И това не е клише, и да се прави разлика между навеждане – което означава съвсем друго, и стабилни позиции – което означава доверие.

Да не забравяме и различни проруски настроени сили, които в тази ситуация увеличават своето влияние. Не са „Възраждане” само, защото при тях, ако трябва да говорим честно, е доста спорно дали голяма част от позициите им не са просто популистки и съобразени с нагласите на избирателите. И те се приспособяват, заемайки свободните ниши. Става въпрос за доста по-сериозно руско външно влияние, на което е факт, че винаги сме били подложени, но в тази безпътица, действа все по-активно.

Проблемите - те са доста повече, ако трябва да бъдем искрени

Избирателите - вече споменатото отвращение сред немалка част от избирателите на партиите, участващи в това правителство. Вижда се и по реакциите им на стената на Делян Добрев във Фейсбук, който гласува и обясни решението си в социалната мрежа. Подкрепилите позицията му са хиляди, като това предимно са симпатизанти на ГЕРБ, крайно недоволни от тази безпринципна, по думите им, коалиция. Как един ден те чегъртат, заплашват лидера ти със затвор, наричат избирателите ти малоумници, а цялата партия мафиотска, а на следващия ти трябва да преглътнеш всички обиди и да подадеш ръка, определено е трудно смилаемо.

Не им е по-лесно и на ПП/ДБ, чиято реторика дълго време беше изградена върху гърба на ГЕРБ и Бойко Борисов и чиито лидери се кълняха, че никога няма да се коалират с мафията. Е, това уж не било коалиция. Да, добре – не по врат, а по шия.

Конституцията -  основният ни закон не предвижда такова свободно интерпретиране и възможност за вариант за ротация на министър-председателите. За да напусне поста си Денков, или трябва или да му бъде гласувано недоверие от парламента, или сам да подаде оставката си. Ако подаде оставка обаче, тя важи и за Министерския съвет. Казано по-просто – ако т.нар. джентълменско споразумение се спази, след 9 месеца Денков трябва да си подаде оставката, за да бъде избрана Мария Габриел. Тук възникват две въпросително, по-точно, нови два проблема. Първият е ясен – дали след 9 месеца, ако въобще това правителство издържи толкова, изборът на ПП и самите ПП ще го направят, спазвайки само честната си дума, е спорно. Вторият проблем е, че ако правителството "Денков" е в оставка, президентът трябва да връчи мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ и на консултациите при него трябва да отиде Габриел. Тоест отново изпадаме в познатия омагьосан кръг.

Асен Василев – крайно вредна, одиозна фигура, лицето, заради което основно сме в това финансово положение. И именно на него особено много държаха ПП. ДБ пък явно не смееха да вземат отношение. Въобще, тяхната липса на позиция и мълчание може да бъде тълкувано по много начини, но това е съвсем отделна тема.

Говорим за този същия Василев, срещу когото месеци наред беше насочена и цялата реторика на ГЕРБ. Вероятно това ще е една от основните причини за провал на кабинета, ако се стигне до такъв. И една от основните причини избирателите на ГЕРБ да се отдръпнат видимо от партията си на следващите избори – местни и парламентарни.

Недоверието

Доверие между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ няма, това не тайна, потвърди го и самият Кирил Петков. Как се работи в такава токсична атмосфера, дали въобще ще е възможно, предстои да видим.

Истината е, че тази (не)коалиция е щета и за всички замесени. Но истина е, че към момента явно няма друг работещ вариант. Компромисите не са нещо лошо, проблемът е, когато са базирани на безпринципност или по-точно – на погазване на декларираните дълго време принципи, поради които и избирателите са гласували за теб.

Едно е ясно – ако оцелее, този кабинет ще е доказателство, че и най-големите политически врагове могат, а и в някои ситуации трябва да работят заедно в името на голямата цел, която надскача всички партийни стремежи. Ако оцелее, ще означава, че всички, или поне голяма част от гласувалите за него и участващите в него, са хора, които отлично съзнават предизвикателствата и рисковете, пред които е изправена страната ни. Ако кабинетът се провали, това ще е пореден провал и за политическата класа, и за парламентаризма, и за България. Нещо повече, вероятен провал най-вероятно ще означава, че поне една от партиите, участващи в него, ще слезе от политическата сцена – завинаги, а другите ще трябва да преглътнат отлива на избиратели от тях.

 

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.