Иван Николов: От 150 години по „Македонския въпрос“ се месят различни Велики сили и интереси

Надали ще има последици от резолюцията на ЕП, в Европейския съюз не се гледа толкова историческата истина, а се защитават интереси

Анализ на журналиста Иван Николов за Tribune.bg

Македонският въпрос е един геополитически въпрос от 150 години. Тук се намесват винаги и много чужди интереси. Истинските етнически граници на българската народност са очертани от султан Абдул Азис ІІ с Фермана за църковна независимост. Там влиза и Северна Добруджа, и цяла Македония, влиза Ниш, Пирот, Враня - всички са територии, където живеят българи.

Но след Априлското въстание, когато се провежда Цариградската посланическа конференция, дипломатите на Великите сили в Турция решават да направят две Българии – едната Източна със столица Велико Търново, която по презумпция трябва да бъде зона на влияние на Русия, а другата – Западна България със столица София, в която влиза цяла Македония, да бъде под влияние на Австро-Унгария. От тогава до днес тук различни Велики сили си имат интереси и съобразно тях се появяват тези проблеми.

Въпросът за „македонско малцинство“ в България е възникнал след 1944 г., когато в Титова Югославия се възприе македонизма като основна формула, македонизмът е продукт на Коминтерна. Македонизмът е създаден от сръбския учен лингвист Стоян Новакович, който преминава на дипломатическо поприще в Цариград и на път за там се отбива в Солунската българска гимназия.

Когато се убеждава, че всички ученици се идентифицират като българи, той заявява на сръбския консул Петър Карастоянович – „Този български разсадник трябва да бъде унищожен“. И в Цариград Новакович създава тази теория на македонизма като казва, че след като повече от двайсет години се борят с българщината в Македония и не могат да я победят, трябва да се намери съюзник на сръбската политика. „Ние ще им казваме, че не са нито българи, нито сърби, а че са македонци“, предлага Новакович.

Това по-късно е поето от Коминтерна, а Тито го е наложил като държавна политика и за всички българи, които са в Пиринска Македония. По силата на тази политика след войната, налагана под диктовката на Сталин, комунистическото правителство у нас прие, че българите в Пиринския край са македонци.

Това е позиция, която и днес се тиражира от непризнатата сепаратистка организация ОМО „Илинден“.

Сега в нея на чисто политическа основа останаха хора, които са контра на официалната политика и тези хора от инат и от простотия продължават да се наричат македонци. Те получават едни големи субсидии от Скопие, издават един луксозен вестник „Народна воля“ и по този начин с парите от Скопие изкуствено се поддържа тяхната дейност.

За съжаление и в България има хора, които по една или друга причина, под всякаква форма се опитват да използват това за свои политически цели, както и за геополитически цели. Това стои в основата на опитите да се поддържа убеждението, че в Пиринска Македония има някакво „македонско малцинство“.

Лично аз през декември 1989 г. понеже живея в Южния парк станах свидетел, как тогавашният югославски посланик в България Миленкович беше събрал една група от Пиринска Македония и провеждаха първата си сбирка с Георги Солунски. След това те претърпяха няколко трансформации, сменяха си имената, сменяха си организационните структури, но така или иначе тази ядка остана и тя продължава и сега изкуствено да се поддържа от македонските власти.

Ще има ли последици резолюцията на ЕП?

Надали. В интерес на истината ОМО „Илинден“ няколко пъти е осъждала България за това, че не са признати. И в Европейския съюз не се гледа толкова историческата истина, а се защитават интереси. Възприема се това за някаква реалност, която е в дълбоко противоречие с историческата истина.

Тук вече нещата опират до това доколко България може да говори с един глас пред европейските институции. Сега виждаме, че всеки си говори на негов глас, от гледна точка на личните му амбиции за власт или за нещо друго.

Иван Николов е журналист, публицист и издател, един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.