Какво се случва в Министерството на труда и социалната политика?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

"Когато „управлението на политиките“ се заменя с „управление на нещата“ бавно покваряваш стандартите, разконцентриран си, защото си обсебен от други интереси, сипеш фалшиви обещания и неистини, облечени в „кухи“ фрази с манипулирана информация. Това заражда безплодна надежда за благосъстоянието на хората. Това не е ценностен морал, който дава тласък на обществото напред, а е тегоба, която слагаш към най-уязвимите групи на обществото", пише Стоянова, с което тя мотивира решението си, подчертавайки и несходството в приоритетните политики на министерството. Единственият коментар, дошъл към този момент от социалното министерство, е, че Стоянова е освободена след подадено заявление по нейно желание.

НПО-то на Шалапатова „Нашите Деца“

Вероятно какво се случва в министерството най-добре знае самата Шалапатова, която още със стъпването си на поста, попадна в няколко скандала. Самото даване на министерското кресло на представител на неправителствения сектор, породи съвсем резонни критики и опасения. Още през 2013г. тя се появи на политическата сцена, като тогава пое поста зам.-министър в социалното ведомство. Сред предимствата ѝ тогава бяха посочени именно големият и стаж в НПО-та, по-конкретно ръководенето на представителствата на британските благотворителни организации "Европейски детски тръст" и "Всяко  дете", като всъщност нейната фондация „Нашите Деца“ е наследник на въпросните.

Името на фондацията ѝ пък нашумя през 2018г. около скандалната стратегия за закрила на детето, като НПО-то активно участва в процеса на изготвянето ѝ. Надали сте забравили, но част от заложеното в нея включваше и „координиране на грижите за деца в риск от държавните институции”, което чисто и просто означаваше, че държавата, посредством стотиците НПО-та, които през последните години активно пуснаха пипала в управлението и писането на закони, ще имат възможност да решават дали едно дете да не бъде отнето от семейството му, което общо взето може да се случи дори чрез доносничество, прикрито зад витиевати фрази като „опасност за физическото развитие на детето“ например.

Срещу въпросната стратегия през 2019г. се проведоха редица протести, като участници в тях се аргументираха, че документът е изготвен с видимото влияние на НПО-та, като влиза в противоречие освен с нашето закондателство и с голяма част от разбиранията на българското общество.

Стратегия на детето, Закон за социалните услуги и достъпа до неправителствените организации до подготвянето на документите.

Година по-късно същите НПО-та, участвали в писането на Стратегия за детето 2019-2030 г. и също скандалния Закона за социалните услуги, се появиха и в Националния съвет за закрила на детет към Министерски Съвет, чрез който се пишат Стратегията за детето, дават се становища по нормативни актове, съгласува се финансовото обезпечаване на държавната политика за закрила на детето и други.

Да вземем за пример небезизвестната фондация Анимус, която нееднократно през годините  лобира за Истанбулската конвенция и има различни инициативи, в координация с други НПО-та, които открито се обявяват за „джендър разнообразие”, „право на самоопределяне” и прочее. Същото НПО години наред държеше и Националната телефонна линия за деца. Сред критиките към тях беше и, че съществуват сериозни опасения какво се случва с личните данни на децата, които се обаждат на телефона, дали по някакъв начин не се злоупотребява с тях, а въобще целята ситуация беше ярък пример за легално пренасочване на обществени средства към неправителствени организации, често такива с чуждестранно и непрозрачно финансиране.

Самата Шалапатова, макар много информация да изчезна от профила ѝ в социалните мрежи, след като стана министър, е изразявала подкрепата си както за провеждането на София Прайд например, така и за още по-голямото овластяване на НПО-тата.

А след заемането на поста, се наложи да си направи самоотвод на правомощията по процедурата „Бъдеще за децата“, която е част от европрограмата „Развитие на човешките ресурси“ и по която фондацията и "За нашите деца” беше одобрена за 390 074,50 лв. с проекта - „Подкрепа за пълноценно развитие и социално включване на деца в неравностойно положение“ и чиито изпълнителен директор беше Шалапатова. Съвсем очевиден конфликт на интереси, който само беше замаскиран с подаването на самоотвода ѝ.

Не закъсня и новината, че НПО-то ѝ харчи 66% от получените дарения за "заплати и осигуровки", която информация изнесе политикът Георги Кадиев, коментирайки отчета на организацията за 2021г, от който става ясно, че въпросните 1 813 000лв. (от общо 2 745 000), което е доста сериозна сума, са усвоени от служители. Освен, че не се знае по какъв начин детайлно са разпределени тези пари, скандалното е, че почти половината от тези пари - 46%, идват от държавата, която е основното финансово перо на организацията.

Не е никаква тайна, че основните цели на повечето НПО-та, опериращи у нас, особено тези с достъп до обществено-политическия живот у нас, включват приемане на Истанбулската конвенция, ранно сексуално образование, толерантност в мултикултурна среда и подобни.

Малко известен факт е, че през 2019г. Шалапатова е и сред подписалите отворено писмо към българските граждани, в което се призовава суверенът да се обедини около „либералните ценности на свободата, равенството, зачитането на гражданските и човешките права, толерантността, солидарността, опазването на околната среда и грижата за всички членове на обществото, залегнали в основните документи на Европейския съюз!”, а като един от сериозните рискове е посочено „размиването границата между религията и светската държава” и „ултраконсервативните и популистки движения”, като директно се апелирагласоподавателите да подкрепят партии и кандидати, които ясно заявяват „пролиберална ориентация”, защото от нас се изисква да отстояваме „плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността в обществото”. През 2008г. пък беше номинирана за „Човек на годината“ от небезизвестното и всъщност антибългарско НПО „Български хелзински комитет” БХК.

Шалапатова – троянският кон на НПО-тата или просто некомпетентен министър?

Нееднократно Шалапатова е правила впечатления с кухите си изказвания, които навеждат на мисълта, че тя говори заучено, с фрази, лишени от смисъл. Нещо подобно пише в своите аргументи и вече бившият зам.министър Стоянова – „грешни политики, маскирани с кухи фрази, които не са ориентирани към хората и тяхното благополучие”, като със сигурност визира доскорошната си шефка и нейните действия.

Възниква и въпросът не е ли редно прокуратурата да се самосезира, като призове на разпит както подалата оставка Стоянова, така и самата Шалапатова?

А какво точно се случва зад вратите на социалното министерство, адекватно ли е министър, произлизащ от НПО сектора, чиято фондация неведнъж е намесвана в различни съмнителни казуси - непрозрачни финансови отношения, инициативи с други организации, които явно целят да наложат противоречащи на законите ни и разбиранията нормативи, такива, подкрепящи ранното сексуално образование на децата, прайдове и т.н., защо зам.-министър подаде оставка с доста сериозни обвинения, а пък в началото на октомври премиерът отстрани друг от зам.-министрите, явно управляващите желаят да прикрият.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.