Ананиев пред Tribune: Петков завари фискален резерв от 10,5 млрд. лева, сега е на драматично ниско ниво

Има сериозни съмнения за „пране на пари“ и за връзки с олигарси от Русия, коментира Кирил Ананиев подписания меморандум за 1 млрд. лева инвестиция в енергетиката

Интервю на Tribune с Кирил Ананиев, депутат от ПГ на ГЕРБ-СДС, финансист,  бивш министър на здравеопазването и бивш министър на финансите в третия кабинет на Бойко Борисов, за все по-високите нива на инфлацията в България, причините за стопяващия се фискален резерв на страната ни, въпросите, които отваря спорния меморандум, който правителството подписа за 1 млрд. лева инвестиция в енергетиката с фонд, зад който стои руски олигарх и двамата кандидати за управител на БНБ  

Г-н Ананиев, свидетели сме на безпрецедентна инфлация, виждаме какво става всеки ден с цените на основни хранителни продукти, те стават все по-високи, да не говорим цените на горивата. От друга страна утре отпада извънредната епидемична обстановка, а с това компенсациите за бизнеса, които и към момента са крайно недостатъчни,  ще бъдат прекратени. Какви мерки трябва да се предприемат за овладяване на тази криза, справя ли се правителството?

Вижте, аз съм човек, който подкрепя етичните отношения между хората, включително и в политиката. За съжаление се допуснаха много грешки и човек, ако продължава да мълчи, това означава, че той се противопоставя на самия себе си, на вижданията, които има за подобряване на положението в България. Още лятото на миналата година предложихме на служебните кабинети да предприемат необходимите мерки за подкрепа на бизнеса, най-вече на базата на тръгващата нагоре цена на енергоносителите, с които те щяха да подпомогнат бизнеса, а той от своя страна нямаше да увеличи толкова много цените, което в крайна сметка се отразява на крайния потребител. За съжаление това не беше направено и то не за друго, а просто защото го предлага опозицията. Затова започнах своя коментар с етичността в отношенията. Тук не става въпрос за управляващи и опозиция, става въпрос за това как да помогнем на българските граждани и на българския бизнес, за да може да излезем от тази трудна ситуация. Впоследствие ние подготвихме проекти на закони, с които предложихме да се регулира цената на горивата за небитовите потребители, които са публични организации като училища, болници, детски градини, храмове и други институции, които всъщност не формират печалба, а получават издръжка от бюджета. Тя е определена със самия Закон за бюджета и те нямат възможност да си осигурят допълнителни средства, за да посрещнат тези разходи. Предложихме тези публични организации да бъдат компенсирани 100%, което обаче отново не беше прието. Подобно предложение направихме и за бизнеса. Искахме да бъде създаден компенсаторен механизъм, който да покрие 75% от разликата между регулираната и реалната пазарна цена на електроенергията. И това предложение не беше прието. В крайна сметка сме дошли в Народното събрание, за да приемаме закони, които работят в полза на хората и на бизнеса, на икономиката на страната, но за съжаление политическата конюнктура е такава, че обикновено предложенията на опозицията не се приемат. Разбира се, имаше и много други неща, които се опитахме да споделим с управляващите. Те сами разбират, че наистина са необходими определени действия. Такива действия се прилагат и от редица други държави и там са дали съответния ефект. Не е нещо ново. За мен остава неразбираемо и непонятно защо конструктивни предложения не се приемат.

Що се отнася до инфлацията като цяло, извън отделните механизми, които предложихме, още в началото на второто полугодие на миналата година ние им показахме на базата на един сериозен икономически анализ на ситуацията вътре в страната и влиянието на външните фактори, че в края на годината тя ще се приближи до 10%, а тя всъщност излезе около 9%. Посочихме им факторите и развитието на инфлацията през следващите месеци, даже и за първото тримесечие на 2022 година, като ги предупредихме, че тя ще стигне двуцифрено число и това сега е факт. Аз разбирам, че те използват хармонизирания индекс на цените, който грубо казано е така нареченета „голяма кошница“, където може да се манипулира общественото мнение по някакъв начин, но в крайна сметка, при този социален статус на българина за нас е най-важна „малката кошница“, а тя категорично вероятно вече надминава 20% инфлация.

Тези дни стана ясно, че само за седмица от 18 до 25 март фискалният ни резерв се е стопил с около 2.54 млрд. лв. Според финансовото министерство на Асен Василев причина за това са плащанията по външния дълг. Ваши колеги финансисти коментират,  че това създава впечатление, че бюджетът е направил сериозни разходи през март или приходите не вървят по план. Каква е вашата експертна оценка?

Тя е много близко до това, което са казали икономистите в нашата страна. Към 25 март тази година фискалният резерв е на драматично ниско ниво - 6, 487 млрд. лв. Трябва обаче да кажем, че в това число е включен и неприкосновеният резерв на „Сребърния фонд“ (бел.ред. Държавен фонд  за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система) и ядрените фондове, който възлиза на около 4,5 млрд. лева. Той обаче не може да се ползва за други цели. Това се случва при положение, че към 17 декември, при започването на мандата си кабинетът на Кирил Петков завари фискален резерв от около 10,5 милиарда лева. Безспорно плащането на дълга през март месец даде отражение върху намаляването на фискалния резерв. България плати 2,5 млрд. лева, но в същото време не трябва да забравяме, че в приходната част на бюджета постъпиха, ако не се лъжа, 1,2 млрд. лева от НЕК (Националната електрическа компания). Става въпрос за заем, който беше отпуснат на НЕК от нашето правителство (бел.ред. третият кабинет на Бойко Борисов) и срокът за възстановяването му беше в началото на 2022. Освен това изпълнението на приходите и на разходите показва, както са посочили експертите, че при разходите имаме завишаване, без да се обяснява дали това е свързано с ковид мерките или има и други разходи, които са направени, а в същото време голямото говорене за високата събираемост на приходите не се оправда, защото влиянието на инфлацията показа, че тази събираемост не дава такова положително отражение върху приходите. Тоест, имаме влияние върху фискалния резерв както от гледна точка на повечето разходи, така и от гледна точка на не това ниво на събираемост на приходите, което очакваше правителството. Много важен момент беше в края на миналата година, когато за девет дена бяха похарчени 9 млрд. лева, като една част и то не малка - 2,8 млрд. лева, бяха прехвърлени в чужди сметки, тоест изписва се на разход през 2021 година, а самият разход се прави през 2022 година, което незабавно дава отражение върху дефицита на начислена основа. Това означава, че ако правителството  беше успяло да проведе по-правилна фискална политика в края на годината, сега щяхме да имаме много по-добър фискален резерв. Затова, за мен, управлението на фискалния резерв е лошо, непрофесионално и е отражение на цялата фискална политика, която се провежда, в това число и начина на управление на публичните финанси, качеството на което се снижава с всеки изминал месец.

Как бихте коментирали подписания от министъра на енергетиката Александър Николов в присъствието на премиера Кирил Петков меморандум за 1 млрд. долара за инвестиция в енергетиката на България с фонда Gemcorp Capital Management Ltd. и IT3, които управляващите представиха като американо-британски консорциум. От разследване на сайта Bird и анализ на „Файненшъл таймс“  обаче стана ясно, че зад фонда прозира руският олигарх Алберт Авдолян. Вашата парламентарна група поиска вчера създаването на анкетна комисия за изясняване на много въпросителни около този меморандум, предложението обаче беше подкрепено само от ДПС.

Определено от ГЕРБ-СДС считаме, че има операция, която не отговаря на законите, които действат в нашата страна, има сериозни съмнения за „пране на пари“, за връзки с олигарси от Русия. Разбира се, ние не сме съдебен орган, най-важното е съдебните органи да се произнесат по всички тези констатации, но понеже имаме огромното желание да разберем цялата истина, в това число и какви ангажименти е поело българското правителство в този меморандум, ние поискахме създаването на такава временна анкетна комисия. Още повече, че и външни финансови институции и медии, и то известни, също изразиха съмнения на база на разследвания, че това е процес на пране на пари. Надявам се все пак да изслушаме поне министър-председателя или министъра на финансите, разбира се и министъра на енергетиката, който подписа самия меморандум, за да разберем цялата истина. Няма защо да ни отказват, ако всичко е чисто и ако тези пари са „свети“, „бели“ пари, както го казва българинът, и процедурата е съвсем законна. Как ще е законна обаче, когато тя ще се проведе не по Закона за обществените поръчки, а по някакви механизми, които са предназначени специално за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, където можеш да влизаш в пряко договаряне с крайния получател на парите. Много съмнителни неща! Ние не тръгваме с желанието да кажем, че има престъпно поведение, но искаме да се докаже, че не е такова.

Предстои избор на нов управител на Българската народна банка (БНБ). Видяхме, че бяха издигнати двама кандидати от две от партиите в управляващата коалиция, а именно Андрей Гюров от ПП и Любомир Каримански от ИТН. Смятате ли, че те имат необходимия капацитет, професионален опит и качества да застанат начело на БНБ?

Според мен мнението на управляващите трябва да се консолидира кой да бъде управителят. В случая се видя, че няма такава консолидация и сега ще влязат в дебат двама души от две парламентарни групи, които всъщност не изпълниха поетия ангажимент в коалиционното споразумение за излизане с единна кандидатура. Честно казано аз смятам, че нито единият, нито другият отговарят на капацитета, на експертизата, на опита, на връзките, които има сегашният управител на БНБ (бел.ред. Димитър Радев) с Международния валутен фонд, Световната банка, Европейския съюз, Европейската централна банка. Това са контакти, които са изключително важни. Той има много добри отношения с тези институции, уважаван наш експерт е. Той е сред най-добрите централни банкери в света за 2020 и 2021 година ( бел.ред. Димитър Радев е отличен с най-високата оценка „А“ в годишната класация на престижното издание Global Finance за 2020 и 2021 година, като за 2020 е единственият от Европа, който е оценен най-високо). От тази гледна точка, сравнявайки действащия гуверньор с кандидатурите, ми е много трудно да кажа, че някой от двамата отговаря на неговите компетенции и професионален опит.