Клозетната журналистика или докъде се простира свободата на словото

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

След като стана пределно ясно, че организирана престъпна група, която включва Красимир Каменов-Къро, Цветан Василев, т.нар. разследващ журналист Митко Бивола и др., е целяла да дискредитира висши магистрати, а държавното обвинение публикува чатове между автора в „Бърд” и негов източник на информация, задържан под стража като обвиняем за държане на наркотични вещества, атаките срещу главния прокурор станаха все по-чести и агресивни.

Биволъ, към момента Бърд, отдавна са ясни – ако преди годините имаше някакви наивни надежди, че първите правят разследващата журналистика, вече е пределно ясно, че приемникът им  са не просто драскачи, а дезинформатори, които видно обслужват определени интереси, медийна бухалка...

Не от вчера въпросните си служат с различни похвати, целящи да генерират трафик към тях, като паралелно очернят неудобните на спонсорите им лица. Преди няколко години сътвориха позорна провокация на гърба на убитата тв водеща Виктория Маринова, опитвайки се манипулират обществеността, че изнасилването и убийството са извършени по поръчка на тогавашните управляващи, защото Маринова била разследващ журналист,  разкрила компрометираща информация. Жертвата беше тв водеща, но на развлекателен форма, а в единственото и предаване, касаещо по-различна тематика, беше гост именно Стоянов, но там се изнесоха отдавна оповестени данни.

Биволъ подадоха тази невярна информация дори на НПО-то, на което те всъщност съдействат за оценката им в годишната класация, касаеща и нашата страна - "Репортери без граници". Същите т.нар. репортери, които си позволиха да пишат неверни твърдения, заради които накрая тихомълком се извиниха.

След време се опитаха да спретнат пореден скандал, като този път колегата им, също уж разследващ журналист - Христо Гешев, бил изчезнал. Не просто изчезнал, а бил отвлечен, бил държан насила цяла нощ от двама неизвестни, защото направил разкрития, касаещи управляващите. Най-скандалното е, че на „журналиста”, по-известен с извратените си клипове, в които дегустира собствените си екскременти, му бе зачислена и охрана да го пази... Разкриха се и случаи на измами, които той е правил за да се облагодетелства финансово.

Миналата година друг автор в Бърд – Атанас Чобанов – завъртя поредната сапунка, в която твърдеше, че е имало заплахи срещу живота му, а информацията той бил получил лично от представител на чудо посолство у нас.

Първо, Чобанов беше обяви, че е получил уведомление от официален представител на чуждо правителство за непосредствена заплаха срещу него, която обаче била само за България. Чобанов живее и работи от години във Франция. Откога заплахите могат да са локални? А още по-интересно беше, кои са тези служби или дори чужд представител, които лично дават сведения на заплашвания, а не на колегите си от местните звена.

Според Чобанов, заплахата идвала от първия ред на парламента и вероятно била заради последната му статия, в която се замесват американския лобист Тони Подеста и негови контрагенти, за които журналистът твърди, че били близки до депутата от ДПС Делян Пеевски. Въпросната статия на Чобанов всъщност не разкрива всъщност нищо интересно или скандално - правят се само разни твърдения и внушения. Типичен прийом за него и сайта, в който работи.

Чобанов дори твърдеше, че лично е уведомил българските полицейски служби, които нямали никаква представа за заплахите, защото същите били „пробити”, затова нищо не били направили. Всъщност се оказа, че районна прокуратура се е самосезирала и е поискала от него да даде сведения, но той отказал, защото нямало да дава сведения на прокуратурата на Гешев, докато главният прокурор не бъде сменен, а ще даде такива на следващия главен прокурор и то само ако се бил убедил в неговия интегритет. 

Пореден опит за манипулация на общественото мнения, по-лошото - за пореден път оставен без адекватна реакция от българските власти.

Всъщност самият Чобанов е намесен в различни скандали. Името му присъстваше в няколко публикации, като пример за начините, по които се източва Националния център за научни изследвания (CNRS), водещата френска научноизследователска организация. Според Андре Жалон от популярния сайт “Медиапар” Чобанов е имал само две публикации за пет години. Жалон прави следния извод: “Тази липса на продуктивност съвпада с политическата му ангажираност в България. Първо с критичните онлайн медии BalkanLeaks и Bivol, на които е главен редактор и където редовно публикува подробни статии. После като водач на листата на българската партия “Зелените” на последните европейски избори. Този случай е карикатурен, но не е изолиран."

И докато доскоро, макар и все по-трудно, успяха чрез различни пропаганди материали и откровени манипулации да заблудят някои читатели, последното им действие говори за сериозни психически проблеми.

Не кога да е, а именно в навечерието на един от най-светлите християнски празници – Великден – Атанас Чобанов разпространи снимка на главният прокурор... от тоалетната. Да, правилно прочетохте – т.нар. разследващ журналист публикува снимка на Иван Гешев, на която се вижда какво се прави в тоалетната. Страшан сензация, шок, невероятно разкритие! Вероятно по-жълто-кафява снимка на лице на толкова високо ниво в държавата никога не е била публикувана. От никого.

Въпросите, които породи тази фотография, са няколко, като сред най-основните, са:

- Гарантирана ли е сигурността на един от най-висшите държавни служители, съдейки по непосредствената близост, която лицето, фотографирало Гешев, се намира?

- Случайна ли е появата на тази снимка именно в този момент, когато прокуратурата изнесе данни, че разследва престъпна група, целяща да отстрани висши магистрати?

- Случайна ли е появата на тази снимка на стената на лице, свързано по един или друг начин – както той, така и колегите му, и т.нар. медия, с издирвани от правосъдието лица?

- Дали, и то напълно резонно е това питане, тази фотография, не трябва да се счита за предупреждение срещу главния прокурор?

-  Кой ще носи отговорност за този пробив в сигурността на охранявано лице от такъв калибър?

Не по-маловажни са и въпросите, касаещи психичното състояние на публикувалия въпросния кадър:

-  Защо човек с толкова тежко психично разстройство, не просто се разхожда свободно, а е наричан разследващ журналист?

-  Защо т.нар. асоциация, твърдяща, че единствена представлява журналистите у нас и следи за ненарушаването на определени принципи в журналистическата работа (АЕЖ), още не е излязла с позиция, касаеща публикуваните кадри и по-точно нарушения от Чобанов Етичен кодекс?

Демонстрациите, че дори главният прокурор може да бъде притиснат в ъгъла (буквално в тоалетната) от жълто-кафява медия, са не просто израз на нивото на журналистиката у нас, те демонстрират падението на цялата гилдия, от която не чухме никаква осъждане на това действие. Най-безумното е, че въпросният представител е част от уж „свободните медии”, които непрекъснато жалят как са преследвани заради позициите си. Всъщност те преследват, и не кого да е, а главния прокурор на страната. И тук въобще няма никакво значение кой е той, как се казва, дали е крив или прав, дали някой го харесва или не, дали одобрява работата му или не.

Вероятно единственото положително е, че по този начин явно показват, че данните, които прокуратурата огласи, са самата истина, а въпросните платени драскачи обслужват интересите на разни престъпни елементи.

И ако за клозетна журналистика се счита тази, в която няма правила, няма факти, нито данни, а единствено манипулации и лъжи, сега Чобанов даде най-точното определение що е то клозетен журналист, с цялата условност на думата журналист, когато я споменаваме в едно изречение с въпросния – именно той е пълното олицетворение на падението.

Е, да, човек, който пикае клекнал, със сигурност намира за невероятно сензационно, че мъжете уринират прави...

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.