Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Колко струва истината?

Мнения

Колко струва истината?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Френският писател и философ Албер Камю е казал, че: „Свободен е само този, който може да си позволи да не лъже“. Съдейки по лъжите, касаещи стойността на кампанията им, които партийните функционери от ДБ леят през последните седмици, спокойно можем да кажем, че коалицията им явно е зависима. От кого – не е трудно да се досетим.

Буквално хиляди са рекламите, платените публикации и билбордове, от които надничат представителите на ДБ. Автомагистрала „Тракия” е осеяна с рекламни табла, от които ни гледа Христо Иванов – над 50 са само по този път. В София положението е същото – от всеки втори билборд греят лицата на борците със статуквото. Извън столицата и основните пътни артерии в страната, макар и не толкова много, бройката също е завидна. Имате ли представа колко струва наемът? Сумата само за един билборд е около 500 евро за две седмици, като може да варира в зависимост от местоположението. А всичките тези билбордове са все на ключови места. Разбира се, не е трудно да сметнем приблизително – говорим за не по-малко от 250-300 билборда из страната, което означава минимум 125 000 евро. Минимум, и то само за две седмици. Астрономическа сума, като тя касае само билбордовете.

Журналистът Михаил Кръстев си е направил труда да провери стойността на рекламата на ДБ, която се лее от телевизионния екран. В свой коментар във Фейсбук, Кръстев посочва, че само за последната седмица на кампанията говорим за 350 000 лева, като това касае единствено БНТ, Нова ТВ и БТВ. Но и това не е всичко – тук не са включени социалните мрежи – сумата е над 250 000 лева, другите им активности – различни банери, цепелин, оперативната дейност по кампанията. Да не пропуснем и  откриването на кампанията им, на което пяха „Фондацията” (в състав Кирил Маричков (Щурците), Иван Лечев (ФСБ), Дони (Дони и Момчил), Слави от Б.Т.Р. и Венко Поромански), Д2, „Ревю,” Ирина Флорин, София, Тома и още изпълнители, чиято стойност е петцифрена.

Реклами на ДБ и кандидатите им за депутати изскачат от почти всеки по-популярен сайт – включително такива за мода, храна, спорт, различни услуги и т.н. Ако направим проста калкулация, само до този момент говорим за сума над 1.5 млн. лв.  Някои ще кажат: имали – дали! Така е, но има едно голямо „но”. Две даже. Първото е, че хора като Владислав Панев - съпредседател на Зелено движение и член на председателския съвет на обединение Демократична България, публично заяви, че цялата им кампания струвала около 200-300 000 лв. Малко след това изказване, хванат в лъжа, Панев се опита да се измъкне с нескопосаното обяснение, че думите му касаели цената на кампанията към датата на интервюто му, а посочените данни били след него.

Подобни нелепи твърдения, точната дума е лъжи, но в посока – „финансираме се само от членски внос”, се леят от стените на различни ДБ функционери.

Е, хубаво, всички политици лъжат, ще кажете. Проблемът е, че ДБ, буквално от самото си създаване, държат да бъдат възприемани като борци против корупцията, против статуквото. Хора, събрани единствено от общи идеали, които не зависят от чужди интереси. По този начин, и то доста успешно, заблуждават голяма част от хората, които са по-идеалистично настроени.

Второто „но” поражда доста по-сериозни въпроси. Защо се притесняват да посочат точната сума на кампанията си? Простичък и логичен е отговорът – кажеш ли „а”, ще трябва да продължиш и с „б”. Веднага ще възникнат съвсем резонни въпроси откъде ДБ, уж финансиращи се единствено от членски внос, са намерили такива огромни суми. Отговорът знаят всички - финансирането е от родни олигарси и НПО-та. Проблемът с първите е ясен – никой крупен бизнесмен не дава пари само за красиви лозунги и хубава визия на кандидатите (а от ДБ дори и това не могат да предложат). Неправителствените организации пък, застанали зад ДБ, получават крупни суми от чужди такива, което в нормалните страни, и то съвсем основателно, се третира като намеса във вътрешните работи. И е забранено. Не и в България, не и за ДБ.

Преди броени дни кандидат-депутатът от ДБ Стефан Тафров се похвали с предизборна среща във фирма „Приста Ойл“. „Приста Ойл” на братя Бобокови. Мероприятието беше представено като „среща с бизнеса в Русе“, но снимките ясно показаха за какъв бизнес става въпрос. Необходимо ли е да припомняме кои са Бобокови? Атанас Бобоков има обвинение за укриване на данъци в особено големи размери, Пламен Бобоков е обвинен за участие в престъпната група и търговия с влияние. И двамата братя са обвиняеми и по делото за вноса и незаконното загробване на опасни отпадъци в България. Пределно ясно е и, че никой не може просто ей така да влезе в подобно предприятие, а още по-малко да агитира за която и да е партия, ако не е получил разрешението на собствениците. Какво точно е обещано на Бобокови от ДБ, в частност от Тафров, времето ще покаже.

Правят впечатление все по-притеснителните опити на „Демократична България“, по един или друг начин, да легитимира всеки олигарх, срещу когото има повдигнати обвинения от страна на прокуратурата - Божков, Арабаджиеви, Стайков, Бобокови... Явно олигарсите се делят на лоши и добри, наши и ваши.

Като говорим за олигарси, да припомним, че крупен спонсор на ДБ, и то от самото създаване на коалицията, е Иво Прокопиев - съсобственик на медийната група „Икономедиа“ и собственик на „Алфа финанс холдинг”. Прокопиев беше обвиняем в пране на пари, а през годините името му се свързва и със спорната приватизация на „Каолин“ , когато държавата ни получи смешно малка сума, а остатъкът беше платен в „компенсаторки“, въпреки оценката на предприятието, която възлизаше на десетки милиони левове. Същият Прокопиев, чийто баща Георги Прокопиев е член на БКП от 1966 г. През 1969 г. той започва работа в УБО (Пето управление на ДС), зам.-директор и директор на ловно стопанство „Воден“, един от любимците на Тодор Живков. През 1984 г. е повишен в чин „лейтенант“ и е назначен на длъжност „старши разузнавач“ при трети отдел на Пето управление на ДС (УБО).

Един от спонсорите в сянка на ДБ - Огнян Донев, също не е случаен човек – издател на „Клуб Z“ и изпълнителен директор на „Софарма” АД, той беше клиент на прокуратурата, като срещу него имаше обвинения за укриване на данъци за близо 63 млн. лева. Баща му Иван Тенев става член на младежката организация на БКП на 17 години. През 1963 г. е вербуван по линия на Първо управление на ДС, шест години по-късно минава към Второ главно на ДС. Благодарение на баща си, Донев завършва колежи в Западна Германия и Австрия – нещо немислимо в онези години за обикновения българин. На 29 години получава първия висок държавен пост – съветник в Министерски съвет на един от любимците на Живков - Огнян Дойнов.

Не е трудно да си направим изводите – ДБ очевадно ще бъде проводник на различни олигархични интереси, които няма как да съвпадат с тези на страната ни. Същите ДБ, на чиято страница се мъдрят следните слова: „Партиите, които създаваме ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, сме в опозиция на установения от ГЕРБ, БСП и ДПС корупционен модел на управление, който ограбва бъдещето на страната, ежедневно атакува демократичните ценности, подменя евроатлантическия избор на България и лишава младите поколения от перспектива да градят живота си в свободно и демократично общество.”  Тези същите откровено лъжат за сумата на кампанията си, ходят да агитират в предприятията на подсъдими олигарси, прикриват кои са спонсорите им и имат наглостта ежедневно да говоря за прозрачност, честност, служене на обществения интерес, страна с честни и справедливи правила.

***

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, в момента завършва „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор и автор в „Консерваторъ“, автор във в-к „Труд“. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.   


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още