Кратка дисекция на проблемите в българския спорт или накратко – къде, по дяволите, е държавата?

Опиянени от представянето и отличната игра на Нургюл Салимова, покрай всички възторжени коментари, поздравления, гордо пъчене, използване на успехите ѝ за политически цели, някак съвсем между другото, масовият зрител успя да разбере, че не всичко е цветя и рози, а има и много проблеми. Нещо повече, въпреки всички неразбирателства, конфликти във федерацията, интриги и прочее, Нургюл се пребори. Подчертавам – въпреки всичко и всички. Но ако си мислите, че проблемите са само в шаха, ех, блажени са вярващите. Не от вчера българският спорт, включително и в най-силните си дисциплини, се тресе от скандали.

Шахмат

Спортният министър Димитър Илиев поздрави Нургюл Салимова за постижението ѝ на Световното по шах в Баку, но се оправда, че не може да получи финансиране от Министерството, защото: „Федерацията, към която се състезава, е регистрирана през ноември миналата година, няма постижения и история, а ММС работи с програми, наредби и планове за плащания и финансиране”.

Но нека караме подред. Факт е, че през годините има непрекъснати скандали във федерациите по шах, като те вече са... пет. Да, добре прочетохте – в малката България, си имаме 5 федерации по шахмат. Факт е и че проблемите не са от вчера – датират още от 2014 г., когато се разбира, че бившият шахматист и треньор и тогавашен президент на федерацията Силвио Данаилов дълго време си е присвоявал пари, преведени от държавата към БФШ. Това е и причината лицензът да не бъде подновен след изтичането му, а преобладаващата част от изявените шахматисти да се обединят в нова организация. Дотук добре, но се стига до 2022 г. и действията на служебния министър на спорта, небезизвестният Радостин Василев, който... отнема лиценза на новата федерация, а следващият служебен министър на спорта Весела Лечева го предоставя на новосформираната „Българска федерация по шахмат 2022 г.” с председател бивш депутат от БСП. Обаче, както казва и Илиев, новата организация не е призната от Международната федерация по шахмат, за която легитимна е старата. Извън тези, има още три, поради което държавно финансиране няма за нито една от тях. Шах и мат.

Министърът все пак заяви, че Салимова ще получи финансов бонус от ММС за финала на Световната купа в Баку, като за първи път в историята на българския спорт ще се раздават премии на млади спортисти. От една страна – адмирации, тази подкрепа към младите отдавна трябваше да се случи, но от друга – не е ли приоритетна работа на редовен (след поредица служебни кабинети) министър първо и спешно да се ангажира и да разреши подобни безумия като това в шаха? Ако не беше успехът на Салимова, никой журналист нямаше и да се сети да пита Илиев за българския шах и неуредиците в него, нито пък той щеше да обърне внимание на този дългогодишен проблем. Всъщност какво точно внимание е обърнал, е под въпрос, съдейки по продължаващата безпътица.

Не по-малко нелепо е именно управляващи да се възмущават и оправдават, че нямало финансиране от държавата за Салимова, като в момента де факто те ръководят същата тази държава, а други, включително действащи министри, да политизират най-агресивно и нагло успехите ѝ.

Още по-безумно е, че Илиев се опитва да се измъкне от темата с финансирането, като рецитира клишета – „Финансиране се получава при покриване на критерии като медали, участия, постижения в годините назад. И тъй като Българската федерация по шахмат 2022 е нова, тя не е могла да спечели проект за финансиране.” Хубаво, обаче  Салимова има редица спечелени състезания и златни медали. Ако Министерството и работещите в него са адекватни, няма как да не намерят начин да подкрепят и финансират състезателите, дори федерациите да са тотал щета. А и за да е положението с федерациите подобно, всяко Министерство на спорта в последните няколко години е имало своята вина, защото вместо да разреши проблема, го е усложнило (справка – действията на Радостин Василев, а и на Весела Лечева).

Вдигане на тежести

Един от традиционно най-силните ни и титулувани спортове, а именно вдигането на тежести, също не от вчера се тресе от скандали. Извън допинговите...

От едната страна е вече бившият президент на организацията Неделчо Колев, а от друга - треньорът на националния отбор Иван Иванов и огромна част от елитните ни състезатели. Двукратният световен шампион Колев загуби изборите през миналата година, но остана президент заради съдебни обжалвания на общото събрание, като за проблемите във федерацията обвинява именно Иванов. И тази драма също не е от вчера.

Скандалите в българските щанги, предизвикани основно от Колев, нееднократно застрашиха и участието на националния ни отбор на редица форуми, а самият Колев дълго време саботираше дейността на федерацията (БФВТ), като уволняваше наред и спираше възнагражденията на треньори и състезатели. Миналата година БФВТ дори беше заплашена от отнемане на лиценза, а пък в началото на тази – против волята на състезателите и с едноличното решение на Колев – беше сменен старши треньорът, но впоследствие Управителният съвет го възстанови на поста.

Уж последно, през март Колев и новоизбраният президент Ариф Маджид стигнаха до разбирателство. Но възникна нов проблем – учреди се нова федерация, като основатели са цели 24 от общо 34 клуба, които са лицензирани в ММС. НБФВТ бе учредена с превантивна цел, ако Министерството отнеме лиценза на старата федерация заради непълния финансов отчет за 2022 г.. Това обаче породи още проблеми, защото делегатите избраха за президент д-р Кирил Панайотов, а Маджид не е присъствал на учредяването и се говори за предстоящо неразбирателство между доскорошните съюзици, още повече, че в новата федерация са все именити и утвърдени фигури като Антон Коджабашев, Иван Иванов, Живко Николов и други.

През месец май се разбра и че задълженията, натрупани от предишното ръководство с президент Неделчо Колев, възлизат на 506 709 лв. Маджид пое ангажимент пред клубовете поне половината от тази сума да бъде осигурена от бъдещи спонсори, но останалите пари ще трябва да се връщат разсрочено, по споразумение със спортното министерство, и то от бъдещото държавно финансиране на БФВТ. А такова все още не е получено, защото проектобюджетът за 2023 г. все още не е одобрен от ММС, затова и такъв не бе гласуван на общото събрание. Омагьосан кръг.

И през цялото това време момчетата и момичета от националния ни отбор бяха поставени под стрес, имаше постоянно забавяне на премиите и заплатите им, несигурност и сътресения. През септември предстои и Световното първенство, а съдейки по цялата неразбория, можем само да разчитаме, че традициите все още са това, което бяха, без да очакваме кой знае какви върхови постижения. Или отново по традиция, въпреки всички неразбории, тежкоатлетите ни за пореден път ще демонстрират защо дълги, дълги години нямаше кой да ни отмести от върха на този спорт.

Това именно е и един от спортовете, в които спонсорите са най-малко, тренировъчните зали са едни от най-старите, а освен от вътрешни саботажи, сме постоянно заплашени и от външно противодействие, защото както стана вече дума, години наред бяха непоклатими на световния връх, което резонно породи завист и постоянни опити да бъдем обезкървени – едно –  с измислени и предизвикани допинг скандали, второ – с постоянни ощетявания на наши състезатели.

Кану-каяк

И тук проблемите не са от вчера. Още през 2009г. българската федерация по кану-каяк (БФКК) беше заплашена да остане без лиценз от Държавната агенция за младежта и спорта. И пак нямаше лагери, нямаше и нормална подготовка, цареше пълна неизвестност...  Проблемите за дълъг период позатихнаха, докато не се стигна до 2021г. когато най-добрата българска представителка в кану-каяка ни тогава – Станилия Стаменова – обвини родната федерация, че е оставена без финансиране преди олимпийските игри.

Тогаво от БФКК заявиха, че са подписани договори с всички състезатели и треньори, включени в Програмата за олимпийска подготовка, с изключение на Стаменова, защото нейната треньорка е отказала да работи с нея. Това се случи точно преди олимпийските квалификации за Игрите в Токио. Тогавашният министър на спорта Красен Кралев пое и изпълни ангажимент тя да продължи по най-добрия начин подготовката си, като ѝ  осигури финансиране от ММС. Стаменова дебютира на олимпийските игри, но отпадна на четвъртфиналите на 200 метра едноместно кану за жени, а още преди състезанието призна, че се отказва от активна състезателна кариера, като една от посочените причини беше: „В България не срещам особено голяма подкрепа. Това в последните години не ми носи радост”.

Същата година и националът Кристиян Душев заявява, че е изоставен от федерацията и се подготвя сам за предстоящата олимпиада, защото през 2020г. претърпява операция, но въпреки нуждата от лечение, той е на лагерите на националния отбор, ас накрая обаче е освободен е с решение на треньора и директора във федерацията.

И за да не изневерим на традицията, година преди Летните Олимпийски игри в Париж, назря нов скандал.Състезателката Олимпия Душева не намери място в националния отбор за Европейските игри в Краков, а майка и - Огняна Душева, бронзов медалист от игрите в Сеул през 1988 г., сезира лично новия министър на младежта и спорта Димитър Илиев с официално писмо, в което твърдеше, че от родната федерация по гребния спорт умишлено спират развитието на дъщеря и, като я лишават от финансиране за подготовка и не изпълняват задълженията по договор да й осигурят участие и екипировка за Международните състезания, макар на национални класификации тя да е показала резултати по-добри от тези за златен медал на последното световно първенство в Канада 2022. Самата Душева-старша сама е финансирала подготовката и екипировката на дъщеря си, включително лодка и гребло. "С това целенасочено и неправомерно решение Олимпия Душева да не участва на Европейските игри 2023 БФКК искат умишлено да не й дадат право да има международни изяви през 2023 г., за да я изключат от финансирането по програмата за Олимпийските игри и да не й позволят да се подготви за спечелването на квота за ОИ "Париж 24", на Европейското първенство и Световната купа, които са през 2024 преди Олимпийските игри", пише в писмото до министър Илиев.

От родната федерация по кану-каяк пък показаха документ, според който Олимпия Душева през тази година е участвала на едно-единствено състезание, на което се е класирала на четвърто място, а то не й дава право на старт на Европейските игри.

Всичко това накара и председателят на федерацията и двоен олимпийски шампион Николай Бухалов да заяви, че скоро ще напусне: „Омръзна ми, само да ми изтече мандатът, и напускам, няма да се кандидатирам повече. Всеки си пише каквото и до когото си иска, особено с тези социални медии и електронни пощи”.

Борба

Миналата година и този златен за страната ни спорт беше белязан със сериозен скандал.  Биляна Дудова отпадна от състава за сметка на Тайбе Юсеин в категория до 62 килограма, като това стана по предложение на селекционера на националния отбор на жените Петър Касабов, което предизвика реакция от страна на Дудова, която го обвини, че не е спазил собственото си предложение за това кой да представя страната ни в олимпийската категория.

Федерацията веднага побърза да си измие ръцете, че не от тях зависи кой в коя категория да се състезава, обяснявайки, че Биляна е беше подадена за категория до 59 кг, макар от началото на сезона да се състава в по-горната категория до 62 кг, която е олимпийска, а не в неолимпийската до 59 кг.

Това обостри отношенията и между двете състезателки, както и между останалите в отбора. Напълно излишно, при положение, че и Дудова, и Тайбе Юсеин са световни и европейски шампионки. Решението трябваше да бъде взето след преброяване между тях, като допреди действията на Касабов балансът помежду им беше равен 1:1 победи и допълнително преборване трябваше да определи коя от двете да се състезава в Будапеща, като по решение на Управителния съвет на федерацията двете състезателки трябваше да бъдат на точни килограми, но не се проведе, защото Тайбе Юсеин е по-тежка и въпреки това накрая Дудова беше ощетена.

"Не искам да правя шоу и вниманието да бъде насочено към мен, но се случват несправедливости. Миналата година имаше решения на Управителния съвет, които се спазиха. Аз не отидох на Олимпиадата, а моята цел беше да спечеля олимпийски златен медал. Тази година отново съм решила да се състезавам в олимпийска категория. От началото на сезона се състезавам в категория до 62 килограма. Беше решено от Управителния съвет да се преборваме с Тайбе Юсеин на 8 март в Благоевград. Датата беше сменена за 18-и. Отидохме с моя треньор, съобразихме подготовката си, променихме я. Такова преборване не се състоя, тъй като Юсеин не мина кантара, с цялото ми уважение към нея и към всичките ѝ постижения”, заяви Дудова.

Разбира се, че и за пореден път, и в поредна федерация, има проблем и с финансирането – както забавяне, така и подигравателно ниски заплати за родните шампиони.

Поклон пред волята на спортистите ни

Продължаваме да разчитаме само на самородни таланти, на тяхната преданост към род и родина, докато държавата, държава отдавна е по-скоро мащеха, а не любяща майка, на която при  нужда и проблем могат да се опрат родните ни спортисти. Тук-там през последните 20-30 години а-ха се промъкне някой читав министър и а-ха да сложи или поне да опита да вкара в коловоза нещата, дойде следващият, който използва Министерството за откровено лични облаги и забатачи още повече проблемите (бел.авт - например Радостин Василев).

Рискувам този материал да стане крайно нечетим, защото продължа ли с изреждането на проблемите в спорта ни – федерация по федерация, накрая ще се окаже, че дължината му е достойна за дипломна работа. И на целия този фон, сред постоянните боричкания във федерациите, сред всички разправии по оста треньори – състезатели, федерация – състезатели, държава – федерации, сред постоянно забавеното финансиране в един или друг спорт, сред подливането на вода, сред обидно ниските и откровено подигравателни заплати на спортистите, нашите момчета и момичета продължават да носят слава на България, продължават да избират трудния път, оставяйки верни на страната си, макар и бедни, а преобладаващата част от управниците ни все така продължават да се сеща за тях, едва когато някой от талантите ни спечели поредното състезание или медал.