Лъжите и аморалността на някои политици съзнателно моделираха безкритична маса от поддръжници, за които тяхното зло е добро

“Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото”, беше казал преди време покойният вече Кристиан Таков. В последните дни наблюдаваме именно такъв разврат, който ако трябва да сме напълно честни, се вихри не от вчера, а от няколко години, по-точно, откакто на политическата ни сцена бяха монтирани, с основната заслуга на президента Румен Радев,  т.нар. политици от Промяната. От онзи момент насетне, „малките компромиси” станаха ежедневие, а постепенно, някак неусетно, злото вече беше представено като неминуемо, нещо повече – като бариера пред по-голямото Зло. Тази безсмислица, че едно зло е добро, ако ни пази от по-голямо зло, неусетно бе превърната в Символ верую за една не толкова голяма, но отлично медийно представена група от политици, симпатизанти, апологети и анализатори.

И ето как именно последните дни, през които станахме свидетели – за пореден път всъщност – на още една измама, сътворена с участието на Кирил Петков и близката му Лена Бориславова, този път вероятно и с участието на иначе доста благородния и честен на вид (ето, неусетно всички започнахме да „четем” по лицата, както вече споменатата Лена) Никола Минчев, напълно доказаха сентенцията, изречена от доц. Таков. Разследване на сайта „Бивол“, което твърди, че вече два пъти спомената по-нагоре дама  от „Продължаваме промяната“ е  фалшифицирала подписи и документи, за да помогне на Петков да стане министър на икономиката в служебен кабинет, защото той още е член на Управителния съвет на неправителствена организация, вместо да предизвика очакваната вълна от негативни и възмутени реакции сред всеки нормален човек, включително и сред симпатизантите на ПП, доведе само до още повече разврат сред същите.

Най-малкото, тази скандална информация не беше изнесена от някои от политическите опоненти на ПП, в частност на Петков, не беше изнесена и от медия, близка до друга политическа сила, напротив. Бе оповестена от разследващи журналисти, които пред годините бяха определяни като близки до ДБ, а в последните години – и до Промяната. Бяха и четени, и давани за пример, и цитирани именно от поддръжниците на горните две формации. Какъв парадокс, нали? Сега същите се оказаха обслужващи Бойко Борисов, Делян Пеевски, Владимир Путин дори, представете си. Те вече обслужват голямото Зло, а не доброто зло.

Първо скандалът беше прикрит – доколкото може – от повечето медии, като не бе отразен по никакъв начин. Когато вече се разшумя твърде много около изнесеното от „Бивол” и стана невъзможно информацията да бъде игнорирана повече, дойде ред на следващата тактика, която масово прилагат всички политици от Промяната (и ДБ покрай тях) – бе максимално омаловажен, а всички изнесени фрапиращи данни, бяха осмени.

Нищо ново, ще каже някои. Наистина, откакто Петков и ПП се появиха на родната политическа сцена, „малките компромиси” станаха ежедневие. Те, компромисите, дойдоха първо по линия на президента, който си затвори очите за редица нередности около тях, после дойдоха по линия на партньорите им от ДБ и лидерите  на същата партия, които както Радев, отлично виждаха повечето нередности около новата формация, но предпочетоха да мълчат, последваха ги поддръжниците на Промяната, които в началото можем да оправдаем, че със сигурност са били заблудени, но впоследствие – съвсем доброволно – предпочетоха да живеят с ежедневността на злото, оправдавайки се, че това е доброто зло.

Всички отлично помним как Петков се появи в България, в политиката ни – с наистина огромна и скандална лъжа, с която погази директно Конституцията. Още тогава сигналите бяха повече от красноречиви, но много хора предпочетоха да го оправдаят с думите, че той не е направил нищо лошо, просто е изпуснал срокове, не е бил запознат с процедури, объркал е последователността на стъпките, но е добър, усмихнат, образован и мил човек. Веднъж вече припознат като този, който ще бори голямото Зло, ежедневните малки злини, които започна да извършва, опитани да бъдат прикрити от не толкова малки постоянни лъжи, вече бяха приети за нещо напълно естествено от групата му сподвижници и присъдружни анализатори и журналисти.

След това грозната му и аморална лъжа, че е организирал и платил акцията по спасяването на Боян Петров, опровергана лично от вдовицата на алпиниста Радослава Ненова, която лъжа излезе от чисто политическото поприще беше не ясен, а крещящ сигнал за какъв човек става въпрос. Но тя просто потъна в океана от последвалите я лъжи.

Сега се случва и по-лошо. Избирателите на ПП, вкопчили се като удавник за сламка в Промяната и лидерите им, стигат до неподозирани висини, като съвсем открито заявяват, че дори да става въпрос за фалшифициране на документ, на една „незначителна хартийка” - по думите им, те са готови да платят тази цена, за да се отърват от голямото Зло. Други казват, че на фона на всички други измами и кражби през годините, това е „смешна работа”. Трети се оплитат в разсъжденията си, обяснявайки, че т.к. нямало засегнати от тези действия на Лена и Кирил, нямало дори откраднато, значи нямало никакъв проблем. Сред изреклите тези думиса и адвокати, които пък се хвалят, че също ежедневно разписват други хора... Това са същите, които обещаваха нов морал в политиката.

Тоест те са напълно наясно, поне в по-голямата си част, че се касае за явна лъжа, за поредната шмекерия с участието на Петков, но защото това обслужва техните интереси и бори – според логиката им – голямото Зло, е напълно оправдано.

И дори да наречем документа „незначителен”, а подправянето му „просто формалност”, крайният резултат от тези действия води до заемането на поста министър от страна на Кирил Петков. Министър, разбирате ли? Не става въпрос, че „просто е искал да напусне едно НПО по-бързо”, както свенливо го оправдава фен масата му, а че това действие води до заемането на друг, доста висок пост, един от най-високите в държавата всъщност. Това, добавено към предишните му малки злини, извършени в името на това отново да бори голямото Зло, особено погазването на Конституцията, ясно говори какъв е неговият морал. Отсъстващ.

Такъв, какъвто е и на Лена Бориславова, на Никола Минчев, на Асен Василев, на Даниел Лорер и т.н., да не изреждаме почти цялата им формация, чието основно свързващо звено са именно „малките компромиси” и „ежедневността на злото”.

И най-страшното от всичко е, че през годините същите тези хора успяха да повлекат, да заблудят, да развратят една част от и без това объркания български избирател, карайки го да вярва, че единственият начин да бориш враговете си, да бориш голямото Зло, е с ежедневни, уж по-малки злини, измами, прикривания, заплахи, изнудвания.