Малко навеждане, много мънкане, кой знае и колко отстъпки, пък дано се смилят над нас

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Румъния ще блокира участието на Австрия в заседания на НАТО – тази информация първо се появи като слух, после се прокрадна и в австрийски медии, а в понеделник румънският евродепутат от Европейската народна партия Рареш Богдан съвсем официално я потвърди, като заяви, че това е единствен възможен ход на страната му в този момент. Австрия, макар и да не е член на НАТО, има право да участва в срещите. Причината за тези думи е австрийското вето върху разширяването на Шенген с Румъния и България. Нещо повече, Богдан допълни, че дипломатическият път не е достатъчен и определено трябва да се търсят други начини.

Присъединяването на Румъния и България към Шенген се блокира единствено от Австрия и Нидерландия, като втората посочена страна всъщност има резерви само срещу нас. Още през юли членовете на ЕП призоваваха Съвета да одобри присъединяването към Шенгенското пространство до края на 2023 г., приеха и резолюция с 526 гласа "за", 57 гласа "против" и 42 гласа "въздържал се", в която беше посочено, че двете страни вече са изпълнили необходимите изисквания за приемане, а решението на Съвета от 8 декември 2022 г. да отхвърли членството им, не е приемливо.

Румъния

От известно време Румъния рязко втвърди тона срещу Австрия, като дори я заплаши със Съда на Европейския съюз и заяви, че ще поиска компенсации в размер на над 5 млрд. евро заради пропуснати ползи за икономиката от отказа за достъп до Шенген.

Румънците предприеха реципрочни действия, с които ясно показват категоричната си позиция. Двама армейски офицери от австрийските въоръжени сили в Брюксел чакат вече седмици за акредитацията си в Алианса, като северната ни съседка е заявила, че ще вземе решение към средата на октомври.

В Нидерландия съвсем скоро предстоят избори, в Австрия ще са през другата година, а преди това всяко решение, което може да повлияе на резултатите, особено това, касаещо нелегалната миграция, ще е взимано единствено през призмата на най-доброто за конкретната страна, което не е задължително да съвпада с това, което е най-доброто за ЕС например. Нещо повече, Австрия дори заплаши, че има вероятност да затвори границата си с Италия заради многото прииждащи от Северна Африка. В средата на месеца на италианския остров Лампедуза бе обявено извънредно положение, като 9000 души акостираха на острова за три дни, което е една трета повече от целия брой на местните жители.

Както посочи и австрийският канцлер Карл Немахер, в момента приоритет е опазването на границите, а разширяването, което касае Румъния и България „може да се извърши едва след като защитата на външната граница функционира”. Но както става ясно, за разлика от нашите управници, които приемат безропотно всяка критика и всяко подобно решение, румънците са решили да се борят с всички средства и възможности, които им дава членството в ЕС. И го правят, а нашите властници уж преговарят... 

България

На фона на ясната реакция на Румъния, ние сме се спотаили, очаквайки или съседите ни да свършат и нашата работа, или да се случи чудо. Тактика, която отдавна е доказано, че не е особено ефективна, особено когато съществува вероятността накрая да духаме супата – с извинение. Защото нали се сещате, че както румънците си плетат кошницата, така накрая – през декември – може и да ни разделят за Шенген и ние да останем с пръст в устата. Тогава ще стане пределно ясно нещо, което е пределно очевидно и сега – управляващите ни са безхарактерни, а дипломацията ни явно куца.

Нека не пропускаме фактът и че всеки си гледа своите интереси, проблемът е само, че явно никой не се интересува от нашие. Като пиша никой, имам предвид буквално никой –  неуверените действия на управляващите ни и неуспешните позакъснели совалки явно говорят за поредната порция разочарование, което предстои да преглътнем. Не, че не сме свикнали.

Ще преговаря или може би е редно да кажем, ще се примолва и нашият министър-председател Николай Денков, който на 4 октомври ще се срещна с канцлера на Австрия, като основният въпрос е ясен. Също толкова ясна обаче е и позицията на Немахер. Самата информация, която бе съобщена на медиите ни – че Денков щял да убеждава колегата си колко губи Австрия, че България и Румъния не са в пространството и колко много щяла да спечели, звучи много отчаяно. Това ли е дипломацията? Да се наведем колко се може повече, да се чудим колко пъти да повторим казани вече стотици пъти неща, че дано ни пуснат. Вероятно примерът, който ни дава Румъния, е много труден за възприемане от нашите политици. Главата гордо вдигната и адекватна реакция – остра, дори крайна според някои, е правилният отговор на поведението на Австрия.

Не е само Австрия

Но както знаем, не ни е само Австрия проблемът. А Нидерландия? Там кога ще има дипломатически совалки? Или чакаме Румъния да предприеме някакви действия, пък дано и нас ни огрее от това. Да, де, но румънците само австрийците ги спъват. И какво правим в този случай? Каквото и сега – нищо особено ефикасно.

Съществуват две хипотези, която са доста рискови за нас. Макар към момента да не е коментирано, както ще стане, ако Австрия все пак се принуди да отстъпи крачка назад, но само по отношение на Румъния, като ги пусне да влязат в Шенген, но не и нас? Напълно възможно, като се има предвид, че макар и по друга линия, и макар и там вървейки в пакет, все по-активно се обсъжда дали не е удачно да се разделят РСМ и Албания по пътя им към членство в ЕС.

И като стана въпрос за РСМ, чудя се как още никой от европартньорите ни не ни е натиснал – Австрия и Нидерландия ви казват да, ако вие спрете да настоявате РСМ да изпълни задълженията си по Договора за приятелство и добросъседство от 2017. Защото всички членки на ЕС, включително и Австрия, непрекъснато обясняват, че конституционните промени са единствената пречка за членството на РСМ в Съюза.

Австрия още през 2022г, подчерта, че очакват преговорите с Албания и РСМ да започнат веднага, а съвсем наскоро министърът на външните им работи Александър Шаленберг заяви, че са нужни само конституционни промени, които са и последното препятствие, подчертавайки, че „решението може да дойде само от вас, и ви уверявам, че няма да дойде от София“. А това въобще не е вярно. Македония не изпълнява и обещанията си, касаещи промените в учебниците им по история, говора на омразата, правата на българите там. Всъщност защо наистина да не ни предложат да преглътнем поредния горчив залък ?

Вероятно може само да си мечтаем скоро наш политик да е толкова ясен и категоричен, както беше румънският премиер Марчел Чолаку, визирайки ветото на Австрия: "Докато съм министър-председател, няма да приема австрийският канцлер да е лицемер и да продължава да унижава Румъния”. И вероятно сами ще сме си виновни, защото управляващите са отражение на избирателите...

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.