Мандат ми дай и повече не ме мъчи

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Вчера Румен Радев заяви, че в рамките на дни ще връчи проучвателен мандат на втората по големина парламентарна група - ГЕРБ-СДС, които неколкократно обявиха, че ще го върнат веднага.

“Ако и вторият мандат бъде върнат, ще поканя всички парламентарно представени партии на консултации, за да чуя каква формула предлагат за изход от кризата, какви са техните нагласи за коалиране, за търсене на парламентарна подкрепа за съставяне на правителство и около какви приоритети и програма. Според тези критерии ще взема решение на кого да връча третия мандат”, допълни при връщането си от посещение в Черна гора Радев.

Президентът трябва да избере на коя сила да даде третия мандат. БСП и „Демократична България“ са заявили готовност да се опитат да сформират ново управление.

Политическият хамелеон на родната политическа сцена – ДБ – не от вчера чака този миг. Пред  БНТ съпредседателят на коалицията ген. Атанас Атанасов заяви, че „всяка политическа дестабилизация сега е шанс за възстановяване на корумпираната Борисова държава”, поради което те (ДБ) щели да направят всички усилия да съставят правителство, разбира се, без компромиси”.

Както посочих, не от вчера екс десницата, останала само градска, чака мандата. Още през януари 2021, в предаването „120 минути” по БТВ, именно Атанасов каза, че очакват Румен Радев да им връчи мандат за сформиране на кабинет! Колко принципни са, може да се съди по думите му тогава:  “Ще преговаряме с всички, които са готови да подкрепят нашата програма. С БСП ще преговаряме, ако подкрепят нашата програма, но разчитаме основно на извънпарламентарната опозиция“, а освен с формацията на Слави Трифонов, няма проблем да преговаряме за подкрепа и с Цветан Цветанов, защото той има познания за модел на управлението, срещу което се борим“.

С ГЕРБ не, но с Цецо апартамента, който е безспорно спорна фигура, да не употребя друга дума, проблем нямало. За отношението им към БСП, няма какво да говорим. Като дупе и гащи са двете партии, особено през последната година.

Владислав Панев от ДБ също обяви, че нямало да искат „този трети мандат”, но ако им бъде даден, щели да направят всичко възможно да съставят правителство.

Само за протокола, дори да пропуснем ДПС, които съвсем очевидно няма да получат мандат от Радев, следват БСП и ИТН. ДБ, с техните мижави 16 депутата и 6.37% подкрепа (166 968 избиратели), въобще не знам къде са се наредили на опашката. Всъщност приличат на кандидат за обява за работа, чиито компетенции не отговарят на условията, но тoй своеволно е отишъл до офиса на работодателя, опитвайки да пререди опашката, щото е недооценен, а иначе е най-подходящ. И най-диалогичен, както отбеляза и Ивайло Мирчев от коалицията.

„Ние бихме разговаряли и с ИТН но мисля, че диалогичната политическа сила в Народното събрание е ДБ и естественият ход е да получим третия мандат, за да може да направим един баланс в управлението.”

БСП също обявиха готовност да положат всички усилия за съставяне на редовно правителство в този парламент, а предсрочни избори, по думите им, са най-лошият сценарий за България.

Не са трудно разбираеми притесненията на двете, свързани по генетичен път партии. И БСП, и ДБ само има какво да губят. При следващи избори, градската недесница вероятно няма да влезе в парламента, а пък лидерът на столетницата Корнелия Нинова, най-накрая ще е принудена да подаде оставка. Нещо, от което тя бяга, точно както дявол от тамян.

БСП, особено Нинова, отдавна се гърчат в предсмъртна агония. Просто е въпрос на време кога ще настъпи сетният им час. Но това не попречи на по-горе споменатия Ивайло Мирчев, за пореден път да ги изчетка, заявявайки, че БСП има изключително отговорно поведение. Прав е Мирчев, все пак не се знае къде ще отиде третият мандат и не е удачно да си разваля отношенията с партията, от която може да зависи разпределението на постовете в евентуално следващо правителство. Така де, крушата (ДБ) не пада по-далеч от дървото (БСП).

В последните дни и от ИТН изразиха готовност да бъдат диалогични, както е модерно да се казва. Тошко Йорданов само постави условие евентуалният бъдещ кабинет да не бъде начело с Кирил Петков или Асен Василев. Но партията на Слави Трифонов не е особено желан партньор, останалите колела от каручката са им сърдити.

Най-широко около врата му е, разбира се, на Румен Радев. Той беше преизбран за втори мандат, повече няма как. И ако не може да му се отрече нещо, то е, че за разлика от скачащите според пръчката ДБ и винаги готовите да се отклонят от принципите си БСП, той нито за миг не криеше и не промени вижданията си -  „Крим е руски“, „Руснаците и украинците са братя“, „Давайки оръжие на Украйна, продължаваме конфликта и се въвличаме във война“. Проблемът и неприятният привкус след такива изказвания оставаха за ПП и особено за ДБ, но те стоически ги преглъщаха.

Радев вече не е и толкова агресивен, нито толкова напорист, не му се налага. Беше диригент на протестите, беше обединител на протестните партии, беше архитект на служебните правителства, на нефелната четворна коалиция. Беше всичко, което някога си е мечтал, или дори не си е. Радев е и президентът, назначил най-много служебни правителства, а по думите на медия, близка до ДБ, той е „влязъл в най-новата ни политическа история с мобилизиращия призив „Мутри вън!” и вдигнатия юмрук за съпротива срещу завладяването на държавата.”

Еха, колко прочувствено, колко силно! Харесват си го от градската екс десница и това си е. Отлично се и колаборираха, макар понякога да прехвърчаха искри между тях. Но така е в една двойка – винаги има моменти на неразбирателство.

Последната възможност за съставяне на правителство в рамките на този парламент ще бъде с третия мандат. След това идват изборите. Но с тях не идва толкова новата надежда, колкото тежката зима, инфлацията, вече споменаваната нова вълна на „Ковид”. И цените, които и към момента все по-сериозно затягат примката около врата на клетия избирател. А е едва лятото...

Е, вероятно на хоризонта се задава и поредният нов спасител, бившият служебен премиер Стефан Янев, който миналия месец учреди и партията си „Български възход”. Тя, партията му, щяла да се дистанцира от общоприетите в политиката - ляво, дясно, център и ще работи в „идеологическия спектър на национален консерватизъм, обърнато към българските традиции, българските традиционни ценности - училище, семейство, вяра, общност”. Партията щяла да е и обединител, ще обединява всички български таланти... Само такава още нямахме на родния политически небосклон.

А суверенът е приседнал в очакване на новия спасител, което е пределно ясно и на старите спасители Кирил Петков и Асен Василев. Те със сигурност са наясно и с друго – вече нямат президент зад гърба си, който както предишния път, и сега може да използва ресурсите, с които разполага на позицията си, но вече срещу тях.

Всъщност се очертават интересни вероятни избори – ДБ и ИТН извън парламента. ПП (може би) на косъм вътре, БСП с още по-лоши резултати от предходните избори. Затова и настойчивото послание, което през последните дни въпросните партии отправят към президента, е ясно – мандат ми дай и повече не ме мъчи...

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.