Мариана Тодорова пред Tribune.bg: Все повече ще се разпада концепцията за едно цялостно, солидарно и сплотено общество и ще става все по-трудно да се управлява

Ако миналата година бяхме изцяло в дигитален режим, сега ще наблюдаваме хибридизация на всички процеси, смята футурологът

Интервю на Tribune.bg с доц. д-р Мариана Тодорова – учен-футуролог от БАН

Как пандемията от коронавирус промени прогнозите за бъдещето?

Прогнозите в същността си не са се променили особено много, тъй като самата пандемия беше посочена като възможна и вероятна още преди около 25 години. След това, няколко пъти в началото на 21 век, учени от различни области предупреждаваха, че заради индустриалното животновъдство и все по-приближения контакт между хора и (диви) животни би могъл да се реализира такъв сценарий, а сред допълващите причини са глобализацията, свободното и  достъпно пътуване. По-скоро пандемията направи по-видимо и осезаемо усещането, че заради множеството фактори, предизвикани от човека чрез технологиите, индустриализацията и ускореното време на съревнование, наистина живеем в среда на риск, неопределеност и несигурност. Затова несигурността и безпокойството вече се възприемат като новото нормално. Създали сме и продължаваме да го правим редица рискове, за които не винаги имаме налично знание как да управляваме. Много от тях са в скалата на вероятността и правдоподобността, но ние не можем да предвидим в кой момент точно те биха се осъществили и това поражда безпокойство. Разбира се, все повече учени, сред които и футуролзите се стремят да очертаят възможните глобални рискове в следващите 20 до 50 години хоризонт, за да накарат политиците да започнат да действат проактивно, да предприемат изпреварващи мерки, да създават ефективни стратегии за справяне. В този смисъл коронавирусът ни беше своеобразен учител за това, че не бива да се подценяват тези прогнози, а трябва да се взимат предвид и да се създават достоверни планове за действие. Всъщност това е в основата да се ускорят доста процесите по цял свят за предприемане на действия срещу климатичните промени, Зелената сделка, която пък съответно сега виждаме, че рефлектира върху цената на енергията и енергийните източници и поражда други малки кризи, тъй като ние все още не сме преструктурирали икономиката и производството си така, че да могат световната икономика и локалните икономики да функционират добре съобразно тези нови екологични и зелени програми. Но тази адаптация ще бъде необходима, защото е сигурно, че природните катаклизми биха могли да причинят много по-огромни кризи от настоящата, независимо дали само въглеродният отпечатък е причина за тях. Вече е налице  достатъчно политическа убеденост и затова властите по света са склонни да платят тази икономическа цена.

Ще станат ли офисите излишни, мнозина споделят, че хоум офисът не им допада и им е скучно, други пък казват, че е удобство, не е ли против човешката природа обаче липсата на социална среда, динамика на ежедневието, контактите с приятели и колеги?

След като говорихме, че новото нормално е безпокойството, несигурността, можем да добавим към тези феномени хибридното съществуване на много процеси, и в предишния им вариант, който познаваме преди пандемията, и в настоящия. Ако миналата година бяхме изцяло в „теле“, „онлайн“ и „дигитален“ режим, то сега ще наблюдаваме хибридизация на тези процеси –  хибридно обучение, хибридно упражняване на професиите, защото всъщност там, където няма производство на материални неща и не се изисква присъствие в компанията или офиса, много хора откриха удобството да работят от вкъщи, пестейки един от най-важните ресурси днес – времето. Но от друга страна все повече от нас изпитват точно това, върху което Вие акцентирате – носталгия по социалния живот, общуването, воденето на дискусии и брейнсторминги, най-вече-съществуването заедно. Така че, тези работодатели, които могат да си го позволят, ще предоставят възможност за такъв режим на своите служители. Това вече се регламентира и от Европейската комисия, съответно в тази посока се разширяват и правата на работещите, дори наскоро се възприе правото „да се изключим“, тъй като именно работенето от вкъщи онлайн удължава доста работното време, тече непрекъсната комуникация, а е нормално да бъде както преди – след 17 или 18 часа да се превключи на режим „личен живот“ и да не се злоупотребява в обратна посока с личното време.

Дали прекарването на голяма част от времето вкъщи няма да ни приучи към нови навици, нови забавления, нови игри?

Наскоро стана ясно, че има своеобразно възраждане на настолните игри, което е елемент от ресоциализация на семействата и търсене на съвместни забавления, които да се случват в дома, а не някъде извън него. Това също е един феномен, който може да се прояви в доста различни посоки – ние сме вкъщи и сме заедно, но всъщност нашият инструмент и посредник са всички дигитални устройства – телефони, компютри, и макар и физически заедно, хората стават и по-отчуждени, което се очаква да се засили като тенденция чрез Metaverse, новият проект на Фейсбук, който ще предоставя алтернативна виртуална реалност за всичко, включително  нови виртуални офис пространства. Ние ще „наемаме“ (с пари с реална стойност, независимо дали са дигитални) едно виртуално, естетически много красиво, облагородено пространство, все едно наемаме физически офис. По същия начин ще пазаруваме във виртуална среда, симулирайки, че сме някъде, ще пътуваме, ще изживяваме концерти, забавления, посещения на туристически обекти. Колкото и да е прекрасно, достъпно и примамливо всичко това, то ще заменя много голяма част от другите ни потребности и може да доведе до една прекалена индивидуализация, себезатваряне, отказ от търсене на общуване, диалог, консенсус. Затова, когато наблюдаваме една много силна тенденция в дадена посока, винаги се поражда и нейна контратенденция. В този ред на мисли е нормално в Metaverse да има и други проекти – социални, психологически, които да търсят сплотяването на хората отново, възвръщане на комуникацията. Вероятно компаниите също ще търсят този баланс, ще регламентират задължително някакви дни, в които да се работи присъствено, ще се отдели отново внимание на „тиймбилдинг“, тогава, когато стане възможно и вече не е рисково заради вируса. И ако доскоро много от големите корпорации имаха програми за социална отговорност, давайки своя принос за всякакъв тип каузи, то новите, модерни тенденции са да подпомагат психологически своите служители, тъй като именно заради пандемията, заради несигурността и безпокойството, които много навлязоха в нашето ежедневие, все повече хора ще имат нужда от психологическа подкрепа, за да могат да се справят и това ще се официализира като вид фирмено личностно подпомагане.

Фундаментален е въпросът за бъдещото поколение, което расте, как ще се научат децата на дисциплина, няма ли да изгубят навика, свързан с изпълнението на графиците и движенето по часовник от точка А до точка Б на фона на честите домашни обучения?

Те вече губят тези навици за това да работят с часовник,  за това физически да се ориентират в пространството, телесния опит, който ни дава онагледяване за правене на нещо. За това подозирам, че много скоро при една нормализация, в учебните програми ще навлязат и такъв тип предмети, които изискват, освен твърдите умения, много нови меки умения. Те ще са свързани със социална и емоционална интелигентност, тъй като работим в един глобализиран свят с различни култури, но и с това децата да възвърнат нещо, което за нас и за предишните поколения е било много естествено, тоест рехуманизация на много от процесите и възвръщане на пълноценното функциониране във физическия свят. Защото, за съжаление, те се губят с много голяма бързина, а ние сме еволюирали като човешки индивиди и сме развили нашата интелигентност благодарение на телесния си опит и на съприкосновението с околната среда. И тук отварям една скоба, че много учени, които работят по темата, от която аз се интересувам, за изкуствения интелект, смятат, че той би направил следващата крачка и би бил по-съвършен, ако в него се изгради съзнанието за пребиваване в някаква истинска материална реалност. Неслучайно се правят всички тези проекти за вграждане на изкуствен интелект в тялото на роботи. Всичко това идва да ни покаже, че нашите сетивни умения са много важни и незаменими. Вероятно ще се наложи, също така, децата да бъдат обучавани да превключват от „онлайн“ и „виртуалната“ реалност към „реалната“ реалност и да го правят така, че адаптацията да се случва бързо.

Как COVID-19 повлия на медицината, по какъв начин се променя тя?

Може би това е едно от най-бързо и ускорено развиващите се научни полета, защото от една страна Ковид ускори технологизацията, дигитализацията, навлизането на изкуствен интелект, от друга страна трябваше да се търсят нов тип решения от всякакво естество в новите условия и хората да имат достъп до здравни услуги без физически да ходят до лечебните заведения, където за тях бе рисково. Ето защо се появиха много платформи за телемедицина, чрез които лекарите имаха възможност да преглеждат и да диагностицират своите пациенти. Другото, което е по-интересно е, че в Америка например между 15-20% американци вече използват една платформа, базирана на изкуствен интелект – Доктор Уотсън. В нея се отговаря на въпросник, в който се описва симптоматиката и изкуственият интелект диагностицира доста успешно, ако заболяванията са по-тривиални и не са комплексни и хронични. Отделно, много се развиха всякакъв тип преносими устройства, така наречените Wearables, които измерват различни телесни показатели и дават данни за нашия здравен статус. Това са обеци, които измерват кръвното налягане, чаша, която анализира нашата слюнка и това дава възможност да се диагностицират около 300 заболявания, устройства за анализ на потта, на сърдечния ритъм, на кръвното налягане, комплекти домашна лаборатория за кръвен анализ, анализ на урина, устройства, които следят сърдечния ритъм на бебето на бременна жена, също така устройства като мобилни приложения, които могат да диагностицират чрез ретината на човешкото око. А чрез друго специално устройство, което се монтира към мобилния телефон, родителите могат да определят дали детето им има някакъв тип заболяване на ушите. Всичките тези данни, които се получават благодарение на различните устройства, се докладват или на личните лекари, или на платформи, базирани на изкуствен интелект, които извършват анализи на дневна, месечна или седмична база и по този начин превантивно доста заболявания могат да бъдат открити по-рано. Освен това изкуствен интелект може да прогнозира дали в следващите пет години даден човек е предразположен към ракови заболявания или Алцхаймер. От тази гледна точка медицината е едно от най-видимите полета, където технологиите, изкуственият интелект и големите данни работят. Можем да дадем и много други примери.

Какво ще бъде характерно за човека на бъдещето – ще носи ли маска, ще пазарува ли в супермаркети, ще се дезинфекцира ли на влизане у дома?

Вероятно концепцията за умен дом ще включва и това в него да има ултравиолетови лампи, които вече са пречистили въздуха и качеството на живот вътре е доста по-добро. Всичко ще бъде управлявано от такъв тип „умни системи“, „умни уреди“, включително такива, които поръчват в онлайн магазина продуктите, съобразно здравната диета на отделния човек. При всички положения домът ще е защитен. Що се отнася до нормалното функциониране в ежедневието, по всяка вероятност маската, за съжаление, ще остане атрибут, който ще се използва и заради очакването коронавирусът да придобие сезонен и ендемичен характер, както и заради риска от нови такива пандемии. Още повече очакванията са за развитие на резистентност към антибиотиците и по-малката им ефективност. Но по-скоро носенето на маски би имало периодичен и пожелателен характер. Да се надяваме на оптимистичен сценарий, при който това, което наблюдаваме и в което живеем днес, няма да бъде общовалидна норма.

По отношение на модата, според Вас пандемията ще повлияе ли на тенденциите при дрехите и обувките, така че те да станат по-комфортни и по-адекватни на нашето динамично изменящо се ежедневие?

Много е интересно да се наблюдават модните трендове, защото те говорят много повече и правят разрез на световните тенденции в други области. Доказано е, че когато обществата са в тревога, очакват война, дрехите са по-консервативни, носят се дълги рокли, дълги поли. Отношението към природата и това, че „бързата мода“ води до производството и консумацията на много некачествени дрехи в рамките на една година, че е един от вредителите на околната среда и виновник за изчерпването на ресурсите и това, че се взимат мерки в тази посока, също показва как се променя съзнанието на хората. Но модата е изкуство, така че винаги ще съществуват модни тенденции, които подчертават някакъв важен обществен елемент. Да, ежедневната мода става по-прагматична, дори по-унисекс, защото тя отразява толерантността към ЛГБТИ+ обществата, но разбира се тя винаги ще остане изкуство и един от белезите за женственост или мъжественост, социален статус и т.н.

Ще свикне ли човекът на бъдещето с локдауни и ваксини или ще е по-предразположен към вярване на конспиративни теории и ще се бунтува?

Да се върнем отново към тази нишка и лайтмотив на хибридното. И двете тенденции ще съществуват паралелно, макар че са взаимноотричащи се. От една страна науката прави пробив, дава решения и печели своите привърженици, от друга страна обаче стоят социалните медии, и това ще се засилва като тенденция, защото и алгоритмите, и технологиите работят на този принцип. Продуцирането на големи данни, информационните потоци, които се разменят ежедневно в световен мащаб в интернет, в медиите и в социалните мрежи в Гугъл, водят до това, че хората губят ориентир и критерий за истинност. Няма една единствена истина, има пост истини и такива, които обслужват определени теории. Дори самите алгоритми създават така наречения феномен на „ехо стаите“. Ако някой е убеден консерватор или либерал, той ще получава, ще открива много по-лесно съдържание, което затвърждава неговите убеждения, а не напротив – да акцентира върху алтернативната гледна точка. Затова ще се сформират много общности, всяка със свои интереси, със свои каузи, които ще „воюват“ помежду си. Все повече ще се разпада концепцията за едно цялостно и сплотено общество и затова ще става все по-трудно да се управлява, защото не е възможно едно централизирано правителство да удържа интересите на всички. Всъщност, ние вече живеем във феномена, в епохата на алтернативните факти или т. нар. контра факти. Нещо, което се вписва в жанра на фалшивите новини и конспиративните теории. Наскоро имаше едно изследване, че над 30% от американците вярват, че Байдън не е спечелил изборите и че всеки момент Тръмп ще си възвърне позициите. Друг пример са хората, които вярват, че Ковид е измислен вирус и не съществува. Те живеят в тази реалност и за тях тя е толкова реална, колкото нашата.