Може ли да има консервативна лява партия?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Крум Зарков ще се кандидатира за лидер на БСП на очакваните преки вътрешни избори догодина, както съобщи самият той. Зарков заяви, че е привърженик на прекия избор на лидер от всички членове на партията. Той се надява да има публичен дебат между всички кандидати за председател на столетницата. Зарков е един от обсъжданите кандидати за поста на Корнелия Нинова.

Да припомним, че тя подаде оставка като председател на БСП, поемайки цялата отговорност за резултатите от изборите на 14 ноември, които определи като „катастрофални“: „Вината е само моя и тя е, че мълчах, когато трябваше да говоря и да казвам истината. Мълчах в името на това партията да има единство, да изглеждаме авторитетни и да помагаме на президентската кампания”, каза Нинова преди дни, но добави че за нея е абсолютна изненада, че оставката и е искана и от служебния кабинет и инициативния комитет на президента Радев.

Националният съвет на БСП реши миналата седмица конгресът да се събере на 22 януари, за да приеме оставката на Корнелия Нинова, да обяви временен председател и да насрочи втория в историята на партията пряк избор за нов лидер. На първия (12 септември 2020 г.) Корнелия Нинова спечели втория си мандат като лидер с гласовете на 43 228 социалисти при 53 807 гласували. Тогава основният ѝ опонент бе предишният ѝ заместник Кирил Добрев.

Преди два дни вътрешната опозиция в БСП се опита да свика присъствено заседание на Националния съвет, защото искаха конгресът да е спешен и да бъде проведен още тази година, както и Корнелия Нинова да не води преговорите за правителство. Те обявиха, че са събрали необходимите подписи (64 от 185) за свикването му, но според ръководството на „Позитано“ 20 подписка не е депозирана и пленум не се състоя.

В свое изказване преди няколко дни пък, Крум Зарков каза, че изборът трябва да е пряк, направен от всички партийни членове и да не се връщат старите правила - конгресът да избира председателя, обещавайки, че ако стане лидер, БСП ще работи по темите, които вълнуват и млади, и възрастни, но не и по „измислени“ такива като за „джендърите“, а коментирайки Истанбулската конвенция каза, че Конституционният съд вече се е произнесъл. И заключи, че БСП трябва да поеме по нов път - този на младите.

Откровено и опасно демагогстване от страна на Зарков, който уж показва незаинтересованост от тези теми, но в действителност скритият контекст, който можем да прочетем в казаното него е, че БСП вече няма да се бори срещу ИК, нито срещу налагането на джендър идеологията.

Думите на Зарков всъщност още веднъж потвърждават едни други слова на Корнелия Нинова, казани преди месец (и не само ги потвърждават, но дават ясен сигнал, че ако Нинова не бъде преизбрана или евентуално лидерското място в БСП не заеме друг с нейните позиции, партията ще направи неолиберален завой). Тогава тя поздрави Конституционния съд за решението, че полът има само биологичен смисъл и сподели, че откакто се занимава с политика, най-големият натиск отвътре и отвън и е оказван по темата за Истанбулската конвенция и налагането на джендър идеология, допълвайки: „И до днес чувам обвинения, че БСП не е лява партия, щом не ги признава. Че съм променила характера на партията от лява в консервативна. Бях заклеймявана и оприличавана на Виктор Орбан, когато преди години призовах: „Пазете децата и семейството.” Знам, че това няма да ми бъде простено, но си е заслужавало цялото усилие”, заяви тогава председателят на БСП.

Между другото, да припомним на по-късопаметните, че преди четири години Зарков, който тогава беше поканен в студиото на Нова ТВ, закъсня, като се извини за това със следната „шега”: „Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност  крояхме планове как да мъчим нечий дядо!“ Невероятно остроумното му включване уж беше насочено срещу Бойко Борисов, който малко преди това отново бе разказал как дядо му е бил убит от комунистите, но в действителност демонстрираха безочието на младия социалист, а думите му бяха проява на безумно цинична подигравка с паметта на жертвите на комунистическия режим.

Името на Крум Зарков напоследък се споменава и по линия на лансиран от самия Румен Радев кандидат за лидерското място в БСП.

Че е променила характера на партията от лява в консервативна, е едно от честите обвинения към Нинова. Един от най-яростните критици на Нинова е Елена Йончева. Преди дни евродепутатът заяви, че: „В партията трябва да започне разговор за пътя, който предстои. Дали БСП ще бъде консервативна лява партия, както я определи Корнелия Нинова, което е нонсенс, или ще се превърне в истинска европейска социалдемократическа формация.“ Под европейска социалдемократическа формация разбирайте такава, която не само подкрепя, но и активно покарва всякакви либерал прогресивни идеи, чужди на здравия разум и морала.

Йончева добре съзнава, че докато Нинова е начело на БСП, промяна в курса или въобще в някои базови ценности, които споделя партията, не може да има. Същата Йончева, която миналата година заедно с Радан Кънев внесе резолюция в ЕП, която уж касаеше само върховенството на закона у нас, но засегна и националните ни интереси с текста за ОМО „Илинден“ (и тогава дори БСП, чийто представител е Йончева, се обявиха против спорната точка).

И това пак е същата Йончева, която неотдавна доволно заяви, че: „Очаквам България да бъде следващата държава във фокуса на Европейския парламент (ЕП), след дебатите за Полша. В тях мнозинството от евродепутатите осъдиха решението на Конституционния съд във Варшава, с което се дава предимство на националното законодателство пред част от европейските договори“, използва всеки удобен момент да нападне Нинова, като преди седмица отново каза, че: „Корнелия Нинова е дискредитирана като лидер на БСП. БСП загуби 700 000 гласа на последните избори. Това е катастрофа. Тя подаде оставка, но се кани да участва в преговорите за бъдещото правителство. Това е скандално.”

Пътят, по който ще поеме столетницата, е важен - не толкова за бъдещето на самата партия и поддръжниците ѝ, колкото за нещо по-съществено (макар и да звучи парадоксално на пръв прочит), а именно да се преброят партиите, които биха могли да се противопоставят – както в следващия парламент, така и за в бъдеще, на връхлитащата ни с все по-бясна скорост неолиберална вълна.

 

Нонсенс ли е наистина фразата консервативна лява партия, както твърдят противниците на Корнелия Нинова? В световен мащаб – да, със сигурност. Говорейки обаче за България – напротив, защото у нас партиите, които се позиционират в център-ляво и дори крайно ляво, споделят доста консервативни виждания, докато някои от самоопределящите се за десни (например коалицията ДБ) са абсолютното олицетворение на новия (и пагубен) либерализъм.

***

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, в момента завършва „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор и автор в „Консерваторъ“, автор във в-к „Труд“. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.