На Трибуната – Тома Биков: В развитите демокрации няма служебни правителства

Депутатът от ГЕРБ за новата си книга „Политически кризи и служебни правителства“

Политикът и журналист Тома Биков издаде нова книга. Тя е озаглавена „Политически кризи и служебни правителства“. В нея депутатът изследва въпросите около служебните правителства, техните правомощия, ограничения и смисъл.

Защо темата за изследване на работата на служебните правителства у нас ви заинтригува?

Моят анализ е на служебните правителства в контекста на политическите кризи. Един по-голям анализ трябва да се направи за политическите кризи по принцип, защото това са едни от най-важните периоди за една политическа система, не само в България. Самите служебни правителства са част от тези процеси и това е само в България, защото България е единствената страна в Европа, която има толкова ясна институция, заложена в рамките на Конституцията и практически всяка политическа криза преминава и през служебно правителство.

В останалите страни, включително и тези, които са съседи на България, имат такава институция, която се появява само в много краен случай. Например в Гърция, ако в една година има два пъти предсрочни парламентарни избори, там е регламентирано, че служебен премиер става председателят на Върховния съд, така че няма президентско управление практически. Докато тук, за мен по неясни причини служебното правителство е винаги част от този процес и моята мотивация да пиша за това е, че ние трябва да мислим за политическите кризи и да ги анализираме в спокойни времена, за да можем, когато има политически сложни ситуации, да бъдем подготвени.

Кое е най-успешното служебно правителство според вас за периода, който изследвате?

Старая се да не работя с понятията добро и лошо. По-скоро анализът е доколко служебните правителства спомагат за решаването на политическите кризи и доколко самата Конституция им дава възможност да правят това. Да, има успешно служебно правителство. Според мен е това на Стефан Софиянски, но трябва веднага да уточним, че то надхвърля многократно правомощията си. Например като подава молба за членство на страната в НАТО -  нещо, което едно служебно правителство не би трябвало да прави, защото това е международен договор, за който се изисква ратификация от парламента.

Правителството с премиер Стефан Софиянски взима и външен заем, за който също се изисква ратификация от парламента и също е нарушение на Конституцията. И сключва газови договори с Русия. Това означава, че в Конституцията има пропуски. За да бъде едно служебно правителство успешно, понякога е необходимо да надхвърли правомощията си, което означава някаква недоуточненост. Конституцията следва да помага едно правителство да бъде успешно в рамките на правомощията си, а не да надхвърля тези рамки. Затова там има проблем и когато става дума за извънредни ситуации. Политическата криза може да се превърне в такава ситуация.

Трябва ли да се променят правомощията на тези правителства. Знаем, че Конституцията се променя от Велико Народно събрание.

В тази си част Конституцията се променя от ВНС. Би било много наивно да смятаме, че можем да свикаме ВНС само, за да променим правомощията на служебния кабинет. Ако някой ден такова все пак се свика, според мен задължително трябва да се преразгледа тази институция. Или да бъде премахната, както е в развитите демокрации, или нейната поява да бъде ограничена, защото в сегашната Конституция няма никакви предпазни механизми за злоупотреба със служебно правителство.

Например, понеже няма парламент и президентът еднолично управлява страната, като назначава служебно правителство, един недобронамерен президент би могъл да саботира предсрочните парламентарни избори и никъде в Конституцията не е казано колко време би могло да управлява едно служебно правителство. По логиката на Конституцията теоретично е възможно то да управлява и 15 години, например. Слава Богу, все още не се е случвало, но в Конституцията не е зададен предпазен механизъм за тази институция. И изобщо за тази трансформация на политическата система, която от парламентарна република изведнъж се превръща в абсолютна президентска република и то в период на политическа криза. Това за мен е един много болезнен акт и абсолютно ненужен риск, който е заложен в Конституцията.

Може например да се ограничи работата на служебното правителство? То действа в рамките на три месеца и целта му са изборите!

Конституцията не казва какво се случва, ако на четири предсрочни парламентарни избора последователно не се сформира правителство. Естествено, че това е хипотеза, но в една Конституция би следвало да има някакъв краен срок на действие на една институция. Поне това е нормално да бъде заложено, като в случая е оставена отворена врата и всичко е в ръцете единствено и само на политическия елит, а политическите партии трябва да прекъснат по някакъв естествен път работата на служебното правителство. Ако имаме опит да бъде овладяна цялата власт през подобни механизми, то Конституцията ще остане безмълвна, защото няма някакъв предпазен механизъм.

Другото е, че служебните правителства удължават времето на политическата криза. Възможно е веднага след разпускането на парламента да се провеждат предсрочни избори в рамките на един месец. Ние ги провеждаме два месеца и половина след разпускането на парламента, функционираме без парламент. Никой не казва защо три, а не един месец, както в Гърция успяват да се организират.

Освен това имаме връчването на мандатите и връщането им,  което удължава още и например през 1996 г. при политическата криза, премиерът Жан Виденов работи в оставка в продължение на 45 дни. Този период е напълно достатъчен за провеждането на нови избори, само периодът на оставка. А оттам следва три месеца управление на служебен кабинет като практически половин година страната няма редовно правителство и бюджетът за 1997 г. е приет лятото на 1997 г.

Разбира се, че всяка политическа криза е специфична и не може да се сложи някакъв шаблон – политическата криза се решава по този и този начин, но все пак не бива и ситуацията да се усложнява с такива трансформации на властовата структура като преминаването на властта директно в президента. Това дори и в спокойни времена ще доведе до сътресения, а какво остава за времената, когато има много бурни процеси и има напрежение между политическите сили, защото всяка политическа криза е характерна с това.

Основният ви извод, разбирам е, че тези служебни правителства задълбочават политическата криза?

Ако трябва да говорим персонално, една част от правителствата участват в разрешаването на политическата криза, но не поради това, че Конституцията им е дала тези възможности, а защото техните премиери и президентът, който ги е назначил, са проявили политически усет, за да формират баланс в политическата система по време на криза. Но това вече е въпрос на персонален усет. Други правителства се превръщат в част от кризата. Те вместо да намалят напрежението, го повишават още повече.

Ще дадете ли пример?

Едното е правителството на Ренета Инджова, което 1994 г. стъпва в длъжност в ситуация на изолация на президента Жельо Желев. Всички политически сили – БСП, СДС и ДПС са се разграничили от президента и той не е в състояние да осъществи диалог с тях. Той не може да е медиатор на политическия процес. От тази позиция пък г-жа Инджова започва мандата си с посланието за борба с корупцията и прочистване на държавата от мафията и т.н., което е нереалистично.

Тя започва конфронтация с основните политически сили, което довежда до това, че през 1995г. след избирането на ново правителство, тя е атакувана от трите политически сили, които са влезли в парламента и нейната работа е определена като слаба. В крайна сметка напрежението вместо да се понижи, се повишава. Другото проблематично правителство е на Марин Райков, не че са направили нещо лошо, напротив това правителство се опитваше да бъде технократско и да е еднакво отдалечено от всички политически сили, но изпусна аферата Костинброд.

Да, те не реагираха своевременно.

Те го пропуснаха събитието. Не че са участвали в някаква организация, напротив. Проблемът е, че не са разбрали, че това се случва. А едно служебно правителство има ангажименти по тези въпроси. И тук идва въпросът дали да бъде експертно или политическо едно служебно правителство. И двете правителства на Ренета Инджова и на Марин Райков са съставени от хора, които до този момент нямат политическа биография. За мен това е една от причините тези две правителства да увеличават напрежението, защото когато нямаш политически опит, а трябва да балансираш политическата ситуация в една сложна политическа обстановка, те не могат да го направят. Част от тях дори не познават политическия елит.

В такива ситуации няма регламент за действие, има усет, защото много хора решават да ловят риба в мътна вода. От дистанцията на времето, когато си спомним какво се случи в Костинброд, просто виждаме на какъв риск е била подложена българската демокрация, защото такова действие е състояние да преобърне нещата и от демократична система да преминем в нещо съвсем друго. Демокрацията е изключително крехко нещо, което може да се разпадне за часове.

Предложенията в книгата ви породени ли са от очакването на ново служебно правителство?

Не, аз писах книгата през 2016 г. още преди правителството на Огнян Герджиков. След това съм добавил и него, но целта ми не е да свикаме ВНС и аз в ролята си на депутат да започна да говоря от сутрин до вечер. Просто мисля, че е добре политическият елит спокойно и без конюнктурни съображения да помисли върху този въпрос. Изисква се и минимален политически консенсус, може би има и други гледни точки, но ако има дебат в обществото, не е лошо, защото ще знаем повече за механизмите, през които да решаваме политическите кризи и доколко досегашните механизми са адекватни.

Интервю на Моника Гаджанова