Народният театър не е бащиния на този или онзи егоцентрик

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Още по-интересното в поста и че същите дълго време са се възползвали както от облагите, осигурени им от същия този директор, така и са му целували ръка (буквално, както отново се разбира от публикацията на Пападопулу).

Оказа се че Камен Донев, чието напускане на представлението "Животът е прекрасен", беше огласено като напускане на „Народния театър” (заради Василев, разбира се), никога не е бил част от трупата на театъра, макар една част от медиите явно умишлено да злоупотребяват, информирайки погрешно незапознатия масов читател. Видите ли, трупата на Народния театър едва ли не се разпадала, защото Морфов и Валери Йорданов обявили, че не могат да работят с новия директор, което пък предизвикао вълна от още недоволни. Само че, както информира Пападополу, Донев е в качеството си на гост актьор в театъра, а вълна няма, има буквално броящите се на пръстите на едната ръка недоволни.

Драмата започна миналата година, след като режисьорът Александър Морфов издраска вратата на тогавашния ПР на театъра Велислава Кръстева с надписи „Изчезвай”,, защото е свързана с ДПС. Впоследствие той нападна и своя колега Евгени Будинов, наричайки го „гербаджийски боклук”, а за капак, изтвори и върху кабинета на директора „Офис на ДПС”. Това е същият директор, който всъщност го назначи през 2022 г. в театъра, само да споменем.

Тогава медиите около ДБ и ПП веднага побързаха да застанат на страната на Морфов, обвинявайки във всички грехове директора на театъра, пропускайки факта, че Морфов е хич не е бил толкова принципен преди 8 години, когато друг „гербаджийски боклук” - Вежди Рашидов - го назначава за директор на театъра. Да припомним ли и за още по-принципната му позиция, баш в разгара на войната в Украйна, да представи постановка в Русия, където е и режисьор към трупата на Московския държавен театър “Ленком на Марк Захаров”, и то точно на 24.02, когато се навърши една година от нахлуването на руските войски. По този въпрос иначе доста непримиримите антипутинисти от ПП и ДБ нищо не мъцнаха.

Разбира се, Морфов веднага беше обявен от прогресивните родни сили за борец срещу системата и „политическите назначения”.

Последва го актьорът Валери Йорданов, който от самото начало на конфликта застана зад Морфов, а в началото на декември дори инициира подписка в защита на режисьора, накрая Йорданов дори започна дело срещу Василев за претърпени неимуществени вреди, тъй като здравето му се е влошило, след като конфликтът започнал, претендирайки за обезщетение от 10 000 лв. И него, както и Морфов, имахме честта нееднократно да слушаме от доста медии – всички разбраха за какв осе бори, какво иска, кои са добрите, кои са лошите.

Велислава Кръстева, за радост на протестиращите, напусна Народния театър, но това не успокои неколцината недоволни, сред които и Камен Донев, който пък в интервю пред Би Ти Ви нарече директора "мижитурка", "човечец" и каза, че "не е читав човек". Донев също се впусна в медийни гостувания, разяснявайки пространно ситуацията.

А огромна част от медиите нарочно преекспонираха случващото се, обявявайки, че цялата трупа на театъра е срещу назначението на Василев, който им бил натрапен. Оказа се, че буквално трима души са недоволните, но са гласовити като за 70 – колкото е цялата трупа.

През март Донев, Йорданов, Албена Колева и няколко други даже създадоха „Движение за култура”, като обявиха, че ще работят с всички институции и политически формации, но нямали амбицията да се превръща в партия. Целта - незабавното освобождаване на Васил Василев като директор на Народния театър и „адекватно законодателство за творческите институции”, което да предотврати занапред подобни назначения.

През юли Донев официално обяви, че няма да играе повече в постановката „Животът е прекрасен“, изтъквайки "крайна нетърпимост към ситуацията в Народния театър и безобразното, арогантно поведение на директора на театъра".

Разбира се, ДБ и ПП не пропуснаха да  политизират допълнително скандала, бързайки да завяват, че „действията на директора напомнят мракобесните времена от недалечното минало на България и са пълната противоположност на това, към което българската култура трябва да се стреми", а техни активисти и поддръжници се появиха и на протест в подкрепа на Морфов, призовавайки "демократично мислещите български граждани да заявят категорично позицията си”.

Дори и оставяйки настрана всичко, случило се до днешния ден, явните и непрестанни опити за оказване на принуда над директора на Народния театър, намесването на партии в скандалите между актьорите, срамните действия на някои, човек няма как да остане безразличен към написаното от Ани Пападопулу. Безпристрастният наблюдател разбира, че не от вчера много актьори са подложени на тормоз от самозабравили се техни колеги и режисьори, които продължават да си помпят егото с различни инициирани от самите тях конфликти и протести, настройки хората в  гилдията едни срещу други, докато тази или онази партия се опитва да яхне случващото се. Или пък дори да предизвика подобни трусове.

Опитите на една малка гръмогласна групичка да обвини за всички грехове директора, видимо не се получават, защото почти всички актьори са зад него, а съдейки и по разкритията на Пападопулу, проблемът определено не се казва Василев, напротив. А че целта никога не е била „самураите”, както ги нарече тя, да постигнат нещо градивно, става ясно отново от нейните думи, отправени към коментар под поста и че нееднократно цялата трупа и директорът са търсили комуникация както с Александър Морфов, така и с останалите опозиционери, но въпросните са отказали диалог.

Хора от средите на театъра твърдят и друго – вероятно поведението на въпросните борци е стимулирано включително и от определени политически интереси и партии, които съзнателно нажежават и без това обострената до краен предел обстановка. Кои са те, не е трудно да се досетим, съдейки по действията им през последните 6-7 месеца. А от всичко това най-големите губещи са както зрителите, принудени да бъдат свидетели на скандали разкази, истории, обиди, съдебни дела и прочее, както и самият театър – не само „Иван Вазов”, а цялата гилдия, дори културата...

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.