Не всички мъже са агресори, не всички жени са жертви

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

А пък една нецензурна реплика, дори коства на Вежди Рашидов цялата му политическа кариера, като дори ГЕРБ се разграничиха от думите му, той се отказа да е председател на комисията по култура и член на изпълнителната комисия на партията, а накрая официално се оттегли и от Народното събрание. Сред побеснялата тълпа, жадуваща за разплата с него, все пак се чуха и други гласове, които кротко призоваха да не се опитват да го изкарат най-големия престъпник, само защото си е позволил да каже на глас това, което доста хора си мислят, но не би. И не, не става дума за Дебора, Рашидов визираше едно определено поведение, вече до болка известно по света и отскоро добиващо популряност и у нас, но бе буквално линчуван заради мнението си.

Не закъсняха и протестите, като някои от тях бяха използвани от определени политици и НПО-та, които се опитаха да ни уверят, че възникналото недоволство е колкото заради случилото се в Стара Загора, толкова и защото хората искали да бъде приета Истанбулската конвенция. Ти да видиш!

Политиката бе силно застъпена и в някои действия на протестиращите, които на едно от последните шествия, проведено под мотото „Нито една повече - насилие, нацизъм, патриархат - не и в нашия свят", спряха първо пред  централата на БСП заради инициирания референдум срещу джендър идеологията, тъй като смятат, че провеждането му на фона на бедността и домашното насилие в страната не е полезно за обществото, а после продължиха и към централата на Възраждане, за да заклеймят агресията и езика на омразата.

Малко след това рапърът  Тото също бе понесен на вълната на недоволството след скандал заради гостуване в неговия видео подкаст на Тити Папазов, в което спортистът разказва как е обръснал главата на свое гадже като урок, докато Тото се жизнерадостно се подхилква. Парадоксално е, че това видео не е от ден, два или пет, не е и от седмица, не е направено и след случилото се с Дебора, но именно сега някои се сетиха да изискват Йотов и Папазаов да си платят за думите.  

Дали има проблем с насилието над жени в България, е въпрос, чиито отговор не е никак сложен и гласи – не повече отколкото в други страни. Даже, проследявайки данни на Евростат през годините – много по-малко отколкото в далеч повече страни. Разбира се, това не означава, че няма проблем, но той по-скоро се корени в липсата на адекватно поведение от страна на някои органи – било то полиция, съд или като цяло държавата, а не в мъжете ни, както непрекъснато се опитват да ни втълпят разни НПО-то и политици.

Българският мъж не е някакъв примат, който бие жена си от сутрин до вечер, надявам се, че не е необходимо да се убеждаваме в това, проблемът е от друго естество и касае културни особености, поради които всяко говорене за тези проблеми се счита, че е добре да си остане в семейството, а най-хубаво е да се мълчи за тях. Ето по този въпрос можем и трябва да дебатираме доста по-активно, ето по този въпрос се очаква държавата, с подкрепата на обществеността и на медиите да впрегне сили и да започне да променя нагласите. Но в никакъв случай да не се позволява стигматизиране на мъжете, каквото наблюдаваме в последните седмици. Имал татуировки – лумпен и насилник е, имал мускули - комплексиран Ганьо е, ходи на мачове – нацист е. Да не изброявам всички глупости, които се леят и продължават да извират на поразия, но за цялата тази истерия голяма заслуга имат и редица журналисти, които с готовност канят всякакви истерясали популярни лица да анатемосват българина или дори самите те леят експертиза, дамгосвайки половината българско население.

Случаят с Дебора беше употребен именно от разни феминистки НПО-та, които го използваха, за да подемат отново похода си срещу българския бял православен хетреросекусален мъж, който в последния месец научи страшни неща за себе си. Не по-малко вредно е оприличаването на всички български жени с жертви – безгласни букви, които нямат силите, компетентността и интелигентността да се защитят сами, поради което се налага безчет на брой неправителствени организации да ги вземат под крилото си, шумно развявайки плакати и слогани, призоваващи ни по-бързо да приемем панацеята ИК, защото иначе жените в България повече няма бял ден да видят.

Не бива да забравяме и че тихомълком, в  края на юли, Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс (НК), които предвиждат по-тежки наказания за някои престъпления от омраза по хомофобски подбуди, а  на 04.08 промените вече бяха и обнародвани в Държавен вестник. Да преведем – ако съдът реши, че са налице хомофобски подбуди при извършването на престъпление, те ще бъдат счетени за утежняващо вината обстоятелство. Нали борбата уж беше за равенство, а сега излиза, че някои са по-равни от другите...

Самото доброволно обвързване на разни организации, които уж защитават правата на жените, с пропагандиране на правата на ЛГБТИ, говори пределно ясно за това колко изкривена са разбиранията им. Именно в това се крие и коварността на уж благородните им напръв поглед цели – много умело и перфидно се приобщават правата на жените и идеята за равнопоставеност на половете към различни патологични идеологии.

Не бива да забравяме и движения като MeToo и Time’s Up, уж възникнали, за да се борят срещу сексуалния тормоз, впоследствие самите те превърнали се в инструмент за насилие – макар и не физическо, срещу богати и известни мъже, изнудвани от жени.

“Краят на Me Too” - така бе определено делото за клевета, което Джони Деп спечели срещу бившата си съпруга Амбър Хърд, която беше и едно на лицата на движението и в продължение на няколко години се представяше за жертва на домашно насилие по време на краткия си брак с Деп. Накрая буквално целият свят разбра, че Хърд не е невинна жертва на домашно насилие. Точно обратното. Между другото, феминисткото движение се прочу и със слога “Вярвай на всички жени”. Каква ирония...

В България сякаш дълго време бяхме имунизирани от всеобщата истерия, която от години властва в доста страни, но последните събития показаха ясно да се разбере, че макар и късно, тя достигна и у нас. Истерия, защото много ясно трябва да бъдат разграничени подобни примитивни и социопатски действия, като извършеното от насилника в Стара Загора, от опитите да бъде пришит цял пол към поведението му, защото, видите ли, ние сме били хомофобско общество, в което доминират страховитите и първобитни мъже, а под тях обезличена, нещастна и в ролята на вечната жертва, стои българската жена. Много ясно трябва да бъдат разграничени всички агресори, от опитите да бъде дамгосан всеки, изказал по-различно мнение, различаващо се от това на общия хор.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.