Ненаучени уроци

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Вчера чествахме 113 години от обявяването на независимостта на България, която е провъзгласена на 22 септември 1908 г. във Велико Търново в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ с манифест на княз Фердинанд Сакскобургготски и е призната от Великите сили през пролетта на 1909 г. Това е и едно от най-значимите събития от новата ни история. Светла дата, на която една от най-старите държави в Европа отново се появява на картата на Стария континент.

„Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска“, се казва в манифеста на княз Фердинанд, с която се провъзгласява независимостта от Османската империя, където само преди 2 месеца е започнала Младотурската революция.

В началото на месеца отпразнувахме и 136 години от Съединението на България. На 06.09 се извършва фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия. През 1885 година в Пловдив, след военен преврат се създава временно правителство, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Акт, дал на страната ни правото да върне в границите си земи, които исторически ѝ принадлежат. Съединението получава дипломатическо и международно признание през 1886 година с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март. То е подготвяно много отдавна - още от 1879 г. с възникването на клубовете „Единство“, които имат за цел да освободят Македония, Беломорска и Одринска Тракия от османска власт, да обединят Княжество България и Източна Румелия.

Съединението е впечатляващ политически акт и впечатляващ пример за историческо постижение, основаващо се на волята на народа, извършено въпреки Великите сили и защитено с кръвта на велики българи.

Това са и две от най-ключовите и вероятно най-безспорните дати в най-новата ни история. Едната дата е вследствие от другата. За да бъдем независими, първо трябва да постигнем обединение. Тази година, може би повече от всяка друга, безспорно потвърждава този извод. Защото водещата дума през 2021 година се оказа „изчегъртване”, което обаче не доведе до нищо положително, напротив. Изчегъртването ни донесе повишаване на цените на горивата, на тока, на хранителните стоки. Донесе ни и още повече разединение. Донесе ни и нови месии. Донесе ни много повече въпроси, отколкото отговори.

Също на 22.09, но преди година, беше проведено и „Велико народно въстание“ 3. Наред с тържествата, тогава протече и поредната вечер на протести в София. Часове по-рано президентът Румен Радев направи изказване, в което опорочи благородната цел, заложена в действията на Фердинанд и правителството ни преди повече от сто години, а именно обединението. Тогава Радев заяви: „Моята голяма признателност днес е за всички будни граждани, които вече над два месеца оспорват моралното падение и зависимостите на малцина да определят бъдещето на целия народ”, подчертавайки, че към този момент воденето на диалог за бъдещето е „лицемерие и компромис, който само изостря кризата”. Въпреки че по Конституция не може да иска оставката нито на правителството, нито на главния прокурор, Радев не се поколеба да направи и това. На някои от протестите той слизаше и при гражданите, като открито ги нахъсваше към действия, ескалирайки още повече напрежението. Протести, които в действителност разделяха все повече България, събрали на едно място различни хора, водени от една едничка цел - разделяй, за да владееш!

Хаосът, в който се намира страната, не успя да консолидира партиите и политиците, а вторите, с действията си, тласнаха България все по-надълбоко в блатото с безспирните си разпри за постове и влияние. Вместо да се прояви като обединител, каквато е и заложената му по Конституция роля, президентът Радев не спря да размахва юмрук, с което авторитетът на институцията рязко олекна, а действията му предизвикаха най-голямото разединение сред хората. Не закъсня появата и на „спасителите”. За разлика от обединителите ни преди сто и повече години, тези ни донесоха само разединение, принизяване на институциите, злост и горест. „Новите” лица си повярваха, че е достатъчно само да изчегъртат всичко предходно, след което от развалините ще съградят нещо по-добро. Не, никога не става по този начин! Действията им доведоха само до криза, чиито плодове вече берем. Станахме свидетели на политическа проституция, обещания, алабализми и приказки от 1001 нощ. Под ръка се хванаха такива, които трябва да са в затвора, заедно с други, които много отдавна трябваше да са вън от политиката, деца на бивши партийни подлоги, компрометирани лица и плеяда вечно обикалящи около хранилката прегладнели хиени.

„Алтернативата” ни донесе конфронтация и дълбоко фрагментиране между хората. И ни отдалечи още повече от двете велики дати, които чествахме този месец – Съединението, със забележителния исторически пример за национално единство и Независимостта – венецът в съграждането на следосвобожденска България.

***

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, в момента завършва „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор и автор в „Консерваторъ“, автор във в-к „Труд“. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.