Ограбвани, бити, изнасилвани, убивани, а накрая – виновните сме ние

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Преди два дни, малко след 2 часа през нощта, в полицията е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета, като едното е ударено и ограбено. Няколко часа по-късно, около 5:15, охранител в столичен бизнес център подава сигнал за трима маскирани, които прескочили оградата на обекта. На място са изпратени полицейски екипи, които започват преследване. 15-годишен е задържан на място, а другите двама побегнали пеша, като по време на преследването са произведени предупредителни изстрели, но бегълците не спрели, впоследствие е  произведен още един изстрел, при който един от двамата е прострелян, а по-късно е починал в болница.

Малко по-късно се разбра, че и тримата са от Ботунец, стари познайници на полицията са, от етноса, чието име вече е расизъм да се споменава, като за по-поликткоретно ще ги наричаме роми. Та, става ясно, че един от въпросните е дръпнал слушалките от врата на потърпевшата, опитвайки се да я удуши, докато друг от тройката я е обирал.  По-късно, в дома му, е задържан и последният грабител.

Полицайката – под ножа

Първият въпрос, който възниква, е, ще бъде ли съден полицаят, заради това, че е прострелял смъртносно крадеца и насилник. Както става ясно, освен, че служителят на реда лично е закарал грабителя до болница, преди това го е предупредил поне четири пъти, че ще стреля, а както посочи и заместник-градският прокурор Христо Кръстев, на един от видеозаписите се вижда, че полицаят спира и тогава стреля, а не го прави хаотично, поради което куршумът може да е попаднал в простреляния от рикошет.

Факт е и че Софийската градска прокуратура, ако прецени, може да не образува дело срещу униформения. Както се разбра, служителят е жена с безупречен 7 годишен стаж в системата, многократно награждавана. Разбра се и че въпросните са задържани най-малко три пъти за извършени грабежи.

Вече излезе и информация, че униформената е разказала, че до стрелбата се е стигнало, след като престъпникът е посегнал към чантата си, а тя е преценила, че той може да извади и оръжие, защото по предварително известните обстоятелства, въпросните са казвали на жертвите си, че имат пистолет.

Не бяха минали още и няколко часа от случилото се, а вече започна оневиняването на починалия рецидивист, както и хвърлянето на кал по полицейските служители, в частност – дамата, простреляла крадеца. „Момчето”, „детето”, „жертвата” и прочее определения ни засипаха, като за момент дори започнахме да се питаме какво се случва с истинските жертви – момичетата, срещу които е била употребена и груба сила, те не са ли също нечии деца, не са ли клети, не са ли невинни? Но явно тяхната участ не е толкова интересна за никого. Те са просто поредните ограбени и бити в безкрайната полицейска статистика, разполагаща с чаршафи данни за подобни рецидивисти като тримата, от години вилнеещи безнаказано в този или онзи район.

А какво казва законът?

Чл. 87. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

1. При въоръжено нападение или заплаха с оръжие;

2. При освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. След предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга.

Веднага разбираме, че точка 3 е изцяло изпълнена, което е абсолютно достатъчно за използването на оръжие, а по точка 1, също имаме покритие – въпросният е заплашвал жертвите си с оръжие, а полицайката също е посочила, че действията му, както и опитът да извади нещо от чантата, също са били индикация, че има наличие на такова.

Както посочиха и експерти – според закона за МВР стрелбата срещу заподозрян, който не изпълнява полицейско разпореждане и бяга, е законна, като е задължително преди това да е даден предупредителен изстрел във въздуха, което е направено.

Жертвата – виновната, рецидивистите - жертви

В следващите дни очакваме по медиите да се изреди цялата рода на убития рецидивист, която да жали, да обяснява какво добро момче е бил, как просто всяка вечер по тъмно се е разхождал с аверите, а понякога, по чиста случайност, някакви минувачи са се блъскали в тях и доброволно са оставяли вещите си за съхранение в бандата. А, да не забравяме, че също понякога, добрите момчета са попадали на агресивни момичета, които е трябвало да обезвреждат, използвайки налични средства – юмруци, кабели, тръби. И такива ми ти приказки от 1001 нощ.

И докато тук, в големия град, все пак имаме късмет полицаите са повече и по-активни, а случайни минувачи да сигнализират при съмнителни обстоятелства, както е направил охранителят, в по-малките градове и особено селата единствено Господ е призоваван да помага на клетниците, най-често беззащитни и самотни старци, които буквално ежедневно са принудени да търпят набезите на местните „роми” (в кавички, защото всички знаем как се наричат въпросните, но нали уточнихме – вече не можем да казваме истината). И там жертвите не се измъкват само с уплах, някакви липси и един, два юмрука или една, две тръби в главата, там са безпощадно пребивани, брутално изнасилвани (да, най-често старци на 70-80 години), а нерядко и ликвидирани, като умират в страшни мъки.

Но това никога не трогва градският розов неолиберал, никога! Той продължава да съчувства на клетото „момче”, което не е имало шанс да се поправи - не знам защо решиха неуважаемите как не е имало, като става дума за рецидивист, добре познат на полицията, нееднократно задържан, който съвсем явно не е искал да поправя нищо в поведението си, „момчето”, което е било убито в гръб от гадната полицайка – това въобще не е изяснено, но вече е обилно пльоснато по разни медии и фейсбук стени, за да ни докаже какво животно е служителят на реда, същото „момче”, което при обирите си е заплашвало с пистолет (към момента се коментира само, че словесно нееднократно го е правил, предстои да се изясни дали и не е имал наистина такъв, който развява пред момичетата) истинските жертви.

От хилядите такива, които галим с перце от години, сме стигнали до положение, че вече не можем да се справим с тях по никакъв хуманен начин с начин, по никакъв. Законите явно са твърде меки за тази сган или обикновено не се прилагат с цялата им строгост, старците по селата са буквално изоставени на милостта на Бог, който също отдавна е забравил за тях, а долната граница на извършителите явно говори за колко непоправими индивиди става въпрос. Иска ли ви се или не, често е ген... Защото нали правите разлика между откраднал от някого 10лв., за да си купи хляб, и – пребил, изнасилил и убил 80 годишна баба, често без да открадне нищо. Примати, а срещу примати, колкото и лошо да ви звучи, не се действа с дайте да му дадем втори, пети или както най-често се случва – хиляден шанс.

И сега, твърде вероятно, срещу полицайката, простреляла и убила рецидивиста, ще се надигне тежката и солидно подплатена финансово НПО машина, която ще ни пропищи ушите какви животни сме – ние, да, жертвите сме животните, защото не искаме да си дадем доброволно телата и душите на ордите.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.