Пак ли ще сме рая покорна?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Последните дни са крайно активни за правителството, поне по отношение на присъединяването на РСМ към ЕС. Тече пролетно разчистване на различията между двете страни. С голямата метла – към боклука се замита всичко, което евентуално би могло да е пречка за по-бързото падане на ветото ни.

Преди два дни лидерите от коалицията проведоха среща, като основната тема беше именно тази. Все още (бел. авт. – 30.03 16:00 часа) не са ясни решенията, но както сам посочи преди дни Петков, целта е ясна – „в ускорени срокове да протекат преговорите между Скопие и София по спорните въпроси”.

Това той заяви след като в понеделник, по негова инициатива, в София се събраха премиерите на България, Румъния, РСМ, Черна гора. Освен войната в Украйна, на тази среща бяха обсъдени и други въпроси, сред които и членството на РСМ в ЕС. Премиерът на РСМ заяви, че в контекста на настоящата война е от особена важност ускоряването на еврочленството на страните от Западните Балкани.

А Петков допълни, че РСМ има място в европейското семейство, и българското правителство е ангажирано да постигне този резултат, колкото се може по-експедитивно: „На фона на сегашната криза с войната в Украйна Западните Балкани трябва да поемат пътя към присъединяване към ЕС. Очаквам през следващите няколко седмици този процес да се ускори“.

Министър-председателят каза и друго след тази среща - "Има реален прогрес в работата на съвместните комисии между България и Северна Македония. И по-конкретно в най-проблемната сфера - общата ни история." Всъщност да сте чули напоследък нещо за комисията, какво точно дискутират към момента, какво се случва. Цари пълно обществено и медийно затъмнение. Последната официално оповестена среща беше през февруари, като на нея не беше постигнато нищо. Това означава, че или Петков лъже за нова среща, или е имало тайна такава.

И лидерът на ДБ Христо Иванов каза, че: "Вдигането на ветото към РСМ стои като тема, обект е на постоянна дискусия, постоянни преговори. И на междуправителствено ниво, и на политическо ниво в България." Според него, влизането в ЕС на РСМ кореспондира с българския национален интерес.

Активността, която демонстрира правителството по отношение на темата за РСМ, придоби нов тласък след срещата от февруари между Петков и македонския му колега Димитър Ковачевски по време на Мюнхенската конференция за сигурност. Тогава Петков се опита да прикрие това виждане, като от обща снимка между него, Ковачевски и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, нашият министър-председател (е, надали лично, но все пак е бил някой от екипа му) беше изрязал македонския. Едва няколко дни, след като македонското правителство публикува същата снимка, но неизрязана, Петков също призна за общата среща. Какво е говорено на нея, защо беше изрязан македонският премиер, защо нашият мълчеше по въпроса, са логични питания. А отговорът им се подразбираше от текстовете към снимките. В публикацията на Ковачевски акцентът беше, че „държавният секретар Блинкен е изразил своята цялостна подкрепа за диалога и приятелството между Северна Македония и България и сподели искреното си желание да ни види заедно в ЕС„.

Текстът към публикацията на Петков, част от която беше и изрязаната снимка, гласеше: „Борбата срещу корумпираните зависи и ще се случи главно с наши собствени сили, но в тази битка участват и нашите партньори. Елиминирането на корупцията е основен приоритет за цялата демократична общност и службите за сигурност. Ще работим заедно, за да се справим с този проблем! Успеем ли да го направим, инвестициите и новите високоплатени работни места ще последват незабавно!”

Съвсем очевидно е, че тогава Кирил Петков се опита да заблуди обществеността. Както за срещата си с Ковачевски, така и за обсъжданите теми. Малко по-рано това се случи и със срещата му с македонския президент Стево Пендаровски, за която пък (за пореден път) научихме от институциите в Скопие.

Не по-малко притеснителни са и резултатите от преброяването в РСМ, които вчера оповести Държавният завод за статистика в Скопие. 3504 самоопределящи се като българи в страната. Касае се за грозна фалшификация, като още при самото преброяване, българи сигнализираха, че макар изрично да са посочили че са такива, са записани като македонци. От Културния център "Иван Михайлов" – Битоля  сигнализираха, че:  На много места преброителите не задават въпроса за етническата принадлежност на лицата, т.е. хората автоматично се регистрират като „македонци. В най-драстичните случаи от хората, които са се обявили за българи, бе поискано да представят български държавни документи, паспорти и т.н. - като „доказателство“, за да ги регистрират като такива (по-голямата част от македонските българи нямаме българско гражданство). В последствие тези хора бяха регистрирани като македонци, под предлог, че не могат или не смеят да представят такъв документ".

Основания за това, че се касае за груба фалшификация, са и излезлите едва сега данни. Половин година след самото преброяване. Шест месеца броене? При положение, че беше налично и електронно преброяване, при което след въвеждането на данните в сървър, той автоматично и веднага обработва информацията.

Няма как при около 120-140 000 души с български паспорти в РСМ, от които над 10 000 са се записали като българи, македонските власти да обявят, че в цялата страна има само 3504 самоопределящи се като българи. Със сигурност не всички от тези 120 000 се чувстват българи, някои са го направили заради европейските паспорти, даващи им повече права, но дори и половината, дори и 2/3 да са го направили, къде остават другите. Разбира се, не трябва да забравяме, че много българи се страхуват да заявят на глас, че се чувстват такива, заради тормоза, който им е оказван от страна на македонските власти.

Всъщност подобни резултати бяха очаквани, защото от известно време тече активна кампания по приемането на РСМ в ЕС. За да се случи това, няма как преброяването на отчете всички, които се самоопределят за българи, защото това ще докаже правотата на ветото и исканията ни.

Немалка вина за сегашната ситуация имат голяма част от управниците ни. Слабо, да не кажем никакво лобиране от наша страна. И докато допреди няколко години говорихме само за просръбското и проруското влияние в РСМ, отскоро има активно антибългарско говорене, а и не само говорене, от страна и на западни политици.

Македония продължава да е под сериозното влияние на Сърбия, което е напълно видно, че няма да изчезне от само себе си, още по-малко ще се изпари, ако РСМ бъде приета в ЕС. Напротив, това ще я окрили да продължи да следва досегашната си политика, която е пагубна за нас.

Но нищо старо не е забравено... Преди повече от 40 години, един от най-големите български историци, тогавашният директор на Института за история към БАН, акад. Христо Христов, публикува статията си „Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век“, в която позовавайки се на богатата изворова и литературна база от български и чуждестранен произход, разкрива активната роля на сръбската и руската дипломация за създаването и утвърждаването на македонизма като антибългарска политическа концепция, посочвайки, че македонизмът като идейно-политическо схващане няма никаква връзка с освободителните борби на тамошното население и е дело на великосръбската пропаганда.

А страна, в която до 1944 година населението се е самоопределяло като „българи“, днес прави неистови опити да скъса пъпната връв с нас. Видно е и все по-активното, особено в последната година, облъчване в "правилната позиция" по темата за Македония, което ни прилагат отвсякъде. Включително и родни (кои платени, кои не) предатели.

Все по-ясно става, че основният въпрос вече не е дали, а кога. Кога ще бъде премината тънката червена линия. Но не по-малко важният въпрос е как ще реагираме ние. И дали ще имаме съзнанието да се противопоставим на опитите всичко българско да бъде тотално изличено от Македония или кротко ще си мишкуваме по домовете. Защото никое национално предателство не може да бъде осъществено, ако суверенът му се противопостави.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.