Парламентарната система и амбициите на Радев

 Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

„Третият мандат се провали още след провала на първия”, „В този парламент няма да може да се състави правителство”, „За пореден път сме на прага на избори”, „Вървим ли към президентска република?” – макар тези коментари да са направени миналата година, те звучат все така актуално и към този момент, за съжаление.

Мандатът

Нарочно ли Румен Радев връчи третият мандат на БСП, за да продължим да се движим в спиралата „служебни правителства”, е въпросът, който все по-често си задаваме. Прикрива ли, и то все по-неуспешно според мнозина, Радев амбициите си за президентска република, е по-същественият въпрос обаче.

След като за втори пореден път третият мандат се озова в ръцете на Корнелия Нинова и БСП, лидерът на социалистите побърза да съобщи, че ще инициира една обща лидерска среща, за да е по-ефективна от разговорите по отделно с лидерите на всяка партия.

ГЕРБ, „Продължаваме промяната” и „Демократична България” макар и с уговорки, вече изразиха готовност да участват, като със сигурност това ще направят и от ДПС и „Български възход”. Само от „Възраждане” дадоха своя отрицателен отговор под формата на рима в официалната си Фейсбук страница. „За „Мерси” не ме търси”, иронизирайки бонбоните, които Нинова занесе на Радев при връчването на мандата.

ПП и ДБ

Разбира се, за пореден път се случи и друго – разочарованието на ДБ, които вече се виждаха с папката в ръце. Те, както и побратимите им от ПП, се подготвят за нови избори, които обаче с всеки следващ вот им носят предимно съмнения с колко и дори дали ще успеят да влязат в парламента. Скандалът с NEXO, както и връзките и финансирането от компанията към двете партии, също предизвика трус в и без това нестабилните формации. ПП вече се дискредитираха на много и различни фронтове, като и все повече хора разбраха какво се крие зад лустросаните им визии, ДБ продължават да са нещо между орел, рак и щука, а трите партии си водят често различна политика.

Единственият възможен и що годе сигурен вариант за влизане в парламента остава отдавна спряганата, но до момента неосъществена опция двете формации да се явят заедно на почти сигурно предстоящите следващи избори. Такава възможност не изключи и депутатът от ПП Даниел Лорер, който потвърди, че в момента се провеждат неофициални разговори за „сформиране на общ фронт, за да бъде прекъсната поредицата от предсрочни национални избори”.

Избори, избори и пак избори

Макар през последните седмици да имаше слухове, че вероятно третият мандат ще отиде именно в ДБ, както и намеци от страна на ГЕРБ и ПП, че може и да дадат подкрепата си такъв кабинет, беше пределно ясно, че мандатът отново е формален и сме се запътили към още едни избори. „Още едни” всъщност е неточен израз, даващ надежда, че ще са последните, единствените – и край, но нищо такова вече не може да бъде обещано – нито от избирателите към политиците, нито от политиците към избирателите, което прави казусът толкова сложен. Ако проблемът е само от едната страна, вероятно другата в определен момент би могла да се мобилизира и да предприеме правилните стъпки за излизане от блатото. Но безпомощността е повсеместна.

За разлика от миналия път, когато все пак се чуха гласове, че след неспособността на втори (тогава) по ред парламент да достигне до мнозинство, това би подействало отрезвяващо на повечето избиратели, не се оправдаха. Надеждите, че повече колебаещи се ще стигнат до урните – също. Не само, че тези хора не можаха да изберат партия, която да ги представлява, а с песимизма и апатията си повлякоха още други. Не са виновни пасуващите, разбира се, просто за пореден път хората спазиха стадния принцип.

Миналият път се прокраднаха и гласове, изпълнени с надежда, че политиците ще поумнеят. Месеците след това дадоха ясно да се разбере, че ще се случи именно обратното – някои още по-рязко ще оглупеят – за справка – ПП.

Румен Радев и амбициите му

И стигаме до този, който много отдавна практически управлява – президентът Румен Радев. Той ще продължи това със служебното си правителство. Поне до април. Все повече са и надигащите се гласове, които питат нима не е вярно, че парламентарната система тотално се изчерпа, а политиците ни многократно показаха немощта си. Дали пък, разсъждават някои, няма да е добре да пристъпим към президентска република.

Безспорната криза в системата поставя Радев на една друга плоскост – като алтернатива на парламентарното управление – възможност, колкото рискована, толкова и блазнеща него и хората, които имат ползи от това. А тук е следващият резонен въпрос, пораждащ нова доза опасения – чии интереси защитава Радев.

Прави ли ви впечатление, че за разлика от почти всички политически партии – без значение парламентарно или не представени, около които винаги е много шумно, леят се компромати, хвърчат обвинения – кои верни, кои не, но процесът е непрекъснат, а президентът някак остава настрана. Е, ще кажат някои – това е така, защото самият той е фигура, която избягва името му да е замесено в каквито и да е скандали. Други пък ще възразят, припомняйки репликата му за Крим, неговите позиции, касаещи войната в Украйна и прочее. Но пак липсва това хистерично натякване до припадък от всички страни. Докато партиите се заливат с кал, Радев е дистанциран от тези борби, а в пътите, в които се гмурка в блатото, е само когато е сигурен, че ще извлече дивиденти  – справка – протестите от 2020г.

Тук са и сериозните опасения, произтичащи от все още предпазливо заявените му намерения. Вероятно повечето са забравили, но през 2018г, в лекция пред студенти от Пловдивския университет, попитан дали е дошло време за президентска република, той отговори: „Дали е дошло времето ще проличи от това дали сегашната политическа класа в рамките на сегашната конституция решава проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна промяна. Тя може да придобие различни форми, но те ще зависят от гражданите, т.е. от вас.”

Проблемът е, че политическата класа непрекъснато демонстрира, че наистина не е способна да реши проблемите пред страната ни, което налива все повече вода в мелницата на Радев, дори и той предимно да мълчи по въпроса. Това пак е отлично избрана стратегия – когато делата говорят, думите са излишни. Разбирайте, когато политиците продължават да се провалят дори в опитите си да сформират правителство, рано или късно суверенът сам ще заговори за конституционна промяна, с която България да стане президентска република.

Какви са рисковете?

И тук пак се връщаме на най-важния въпрос – чии интереси защитава Румен Радев? Има няколко възможности – напълно възможно е да се грижи основно за неговите си, без дори да е необходимо да обслужва нечии други. Втората опция е да иска да защитава интересите на страната си – дори обаче да приемем за напълно възможна тази позиция, тя трудно кореспондира с поведението му към Русия. Няма как интересите на България да са сходни с тези на Русия – историята го е доказала, политиката го е доказала, настоящето го доказва постоянно. И третата, най-лошата опция, е той да защитава чужди интереси – дали говорим за конкретна страна или определено лоби, това е по-маловажното.

Без да анализираме в момента кое е най-вероятното, Радев безспорно има един доказано съществен минус – излъга се в ПП, което наскоро сам призна, излъга се в начините за промяна, налагайки и изкарвайки на политическата сцена разни недоносчета и измамници (не само ПП), на няколко пъти сформира служебни правителства, чрез които възкреси за политическата сцена уж позабравени опасни муцуни от миналото (бел.авт. – например Бойко Рашков) и тотално се провали в ролята си на обединител, която изначало му делегира позицията, на която е.

И тук идва задачата на всички партии, най-вече на тези (или тази), които макар всичките им кусури са доказали, че могат да управляват – да успеят да възвърнат доверието на хората в системата, защото този път може да е последният, в който ще имат подобен шанс.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.