Празнична украса, но не точно, Коледен дух – не и тази година

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

Костенурки, препъни-пешехоци, бъчви пред Патриаршията

В началото на безумията, започнали с лъскавата арка и червеното килимче, поставени пред храм-паметника "Свети Александър Невски", гласовити активисти и членове на ДБ, ПП, СС опитаха да ни убедят, че творението е плод на талантлив екип, съставен от креативни и млади творци, но буквално няколко дни по-късно, явно наживо докоснали се до това безумие на човешката мисъл, сами се отрекоха от него, като гръмогласно започнаха да тръбят, че е одобрено и финансирано от предишното ръководство.

Същото се случи и с еднорозите и вещиците – първо розовите активисти радостно започнаха да викат – красота, иновация, свежест, аман от мухлясали послания и борове, ау-бау, а после рязко смениха наратива – това е дело на Фандъкова, нейно наследство е, злепоставя Васил Терзиев и екипа му, които не са имали възможност толкова бързо да спрат подобни проекти.

Изведнъж изчезна червеното килимче, декориращо лъскавата циганийка от Али експрес. Появиха се бъчви, последвани от дървени павилиони, поставени току пред Патриаршията. Разбира се, какво по-подходящо място! Вероятно родните шарени талибани си представят, че суверенът ще пие и плюска, след което ще потърси опрощение за чревоугодническите си слабости. Що пък не!

Едва поели си дъх от толкова разкрепостена мисъл, развихрила се току пред храм-паметника ни, социалните мрежи гръмнаха с едни... греди ли, дъски ли, не знам как да ги нарека точно, пльоснати  на ул. „Цар Иван Шишман“.  Нали не сте забравили, че именно въпросната улица години наред беше под прицела на сегашните местни управляващи, които не щадяха време и слова да критикуват ремонта, да следят за правилното му изпълнение, да надзирават. То не бяха изказвания на Бонев и сие, не бяха групи във фейсбук, страшно чудо беше, не може да не помните!

И сега, сякаш забравили за високите си изисквания, същите спасители опитаха буквално да пребият столичани, разполагайки поредната арт инсталация, която определено изглеждаше недовършена и имаше потенциала да спъне всеки по-заблеян пешеходец, причинявайки му средни към тежки телесни увреди. Но не, то просто не било готово, възкликнаха от новата управа на Столична община. Това били елементи, част от пейки, които работници, ей така, на своя глава, си позволили да изсипят върху тротоара, а после – беж да ги няма. Добре, повярвахме ви!

Новите общинари предпочетоха да ни оставят да гадаем какво, по дяволите, се случва с украсата и нововъведенията през най-празничния месец в София.

Но не си бяхме поели още дъх от толкова футуристични идеи, когато над „Малките 5 кьошета”, гигантска морска костенурка се надвеси в небето над нас, заобиколена от шарени и светещи медузи. Била с послание тази поредна арт инсталация, скочи веднага да ни разясни Борис Бонев - опазването на околната среда и световното биоразнообразие. Че каузата е хубава, спор няма, че обаче е осъществено в най-неподходящото време на годината – също не може да има спор, а че има къде-къде по-смислени и пряко касаещи ни послания – няма никакво съмнение.

Бонев написа във Фейсбук сърцераздирателно послание, обясняващо ни за популацията на някои застрашени животински видове и колко смислена е каузата за биоразнообразието. Вероятно много му се щеше да напише и за едно друго разнообразие, но до месец юни има време...

Наше е – хубаво е, на предишната управа – срамота!

Но да се върнем малко по-нагоре. Както стана въпрос, първоначалният ентусиазъм сред розовите активисти намаля, като ден, два след фиаското, което един след друг претърпяха иновациите, ширнали се из София, същите апологети на новата местна управа започнаха да се оправдават и лъжат, че това били решения на предишното ръководство на Столична община.

Традиционно шумният Емил Джасим крякна в социалната мрежа, „колко пари от нашите данъци са дали ГЕРБ за подигравката пред катедралата... Защото имам някои въпроси относно цената“, успявайки да събере орда пригласящи му ПП/ДБ/СС поддръжници, които убеждаваха, че Терзиев и сие категорично нямало как за толкова кратко време да разгледат и одобрят подобен проект.

Но за тяхно разочарование, не кой да е, а самите автори на проекта се похвалиха за колко кратко време е трябвало да го осъществят, като са били поканени именно от новото ръководство на Столична община да го направят. Нещо повече, от думите им стана ясно, че не е проведен конкурс за тази инсталация, а са били избрани. По цвят ли, по заслуги ли, по полови признаци ли – едни спасители знаят...

Тъжна забава

Ако не друго, можем да признаем, че през последните седмици добре се позабавлявахме – както с творческата немощ на близките до Спасителите артисти, така и с реакциите на софиянци (а и не само), които този път влязоха в дългогодишната любима роля на Бонев и сие – да критикуват всяко начинание на кмета. Може би, сега вече, влизайки в обувките на предишния градоначалник, те ще разберат, че отстрани е много лесно и весело.

Въпрост е друг - надали има управа, която да няма за какво да бъде критикувана, надали има екип, който да не е допускал грешки, обаче архивите не помнят друг толкова бутафорен декември, носещ толкова тягостна атмосфера – крайно далеч от усещането за святост около Патриаршеската катедрала, за празнична украса на централните улици, за настроение в цялата столица.

Еднорозите, циганската арка от Али Експрес, морските обитатели, бъчвите, дъските-препъни пешеходци – всичко се преплете в някаква безумна липса на симбиоза, напомняйки ни по-скоро за сцена от провеждащия се вече ежегодно Прайд. Е, поне няма полуголи травестити, които стъпили на кичозна платформа, пръскат тесторен, ще възкликне някой. Не бързайте да се радвате, едва средата на месеца е. Кой знае какво ще ни донесат оставащите до Святата нощ дни, съдейки по откровено антихристиянските и крайно прогресивни виждания на новата столична управа.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.