Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Проф. Стойкова: БАН е създадена 9 години преди Третата българска държава

Мнения

Проф. Стойкова: БАН е създадена 9 години преди Третата българска държава

Снимка:

Нашата огромна привилегия в БАН е да работим това, което ни е по сърце. И в миналото, и сега, ние имаме много добри научни открития, споделя проф. Стойкова

Проф. Кристалина Стойкова е научен секретар на БАН. Направленията, в които работи са „Климатични промени, рискове и природни ресурси” и „Астрономия, космически изследвания и технологии”. По случай 150-годишнината на БАН Tribune.bg се свърза с проф. Стойкова, която разкри любопитни факти от историята на Академията, научната дейност, с която се занимават българските учени и техния огромен експертен потенциал, който се цени в Европа и по целия свят. Кулминацията на тържествата послучай 150-годишнината ще е на 12 октомври в зала 1 на НДК, когато тя ще бъде отбелязана с тържествен концерт-спектакъл.

БАН чества 150 години от основаването си, какво сте подготвили за жителите и гостите на София, как ще отбележите юбилея, честванията вече започнаха, разкажете ни малко повече?

Това е една знаменателна годишнина и ние всички, които работим тук, сме горди с нея. Трябва да отбележим, че Българската академия на науките, отначало като Българско книжовно дружество, е създадена 9 години преди Третата българска държава, т.е. това е една институция, която е по-стара от държавата, в която живеем в момента. Това няма как да не ни прави горди последователи на нашите основатели, които са създали с много любов, идеализъм и  визионерство тази институция. Представете си далечната 1869 г. - България е била под турско робство и те извън своето отечество осъзнават, че освобождението на страната ни минава през духовното израстване на този народ, през образоването и просвещението му, и създават в Браила първообраза на БАН - Българското книжовно дружество. Това са много велики българи – Марин Дринов, Васил Стоянов, Васил Друмев, Гаврил Кръстевич и цяла една плеяда известни наши възрожденци, и след това строители на съвременна България. Ние, днешните техни последователи, сме подготвили поредица от събития, с които да отбележим 150-годишнината.

На 2 октомври беше стартът на тържествата. Открихме една изложба на „Моста на влюбените“ – знаково място за софиянци. На тази изложба са представени всичките 42 научни института на БАН, плюс нейните академични специализирани звена и нейните помощни звена – общо 56 на брой. Изложбата показва най-новите достижения на всеки един от институтите, а също и на академичните специализирани звена и помощните звена по един достъпен начин, за да могат софиянци да се запознаят, да видят кои са най-новите достижения в областта на природните, техническите, хуманитерните и социалните науки. Всичките осем основни научни направления, в които имаме институти на БАН, са представени. Това са “Информационни и комуникационни технологии”, “Енергийни ресурси и енергийна ефективност”, „Нанонауки, нови материали и технологии”, „Биомедицина и качество на живот”, „Биоразнообразие, биоресурси и екология”, „Климатични промени, рискове и природни ресурси”, „Астрономия, космически изследвания и технологии”, „Културно-историческо наследство и национална идентичност”, „Човек и общество”. Във всяко едно от тези направления съответните институти са показали на изложбата най-новите си постижения, включително тези от тях, които вече са внедрени в практиката и служат за умножаване на духовните и материални богатства на българския народ, което е мисията на БАН.

БАН, независимо от множеството трудности, които има, не само сега, но въобще цялата нейна история, е институцията в България, която се ползва с най-висок процент на доверие в българското общество. Това е съгласно представително проучване на „Алфа рисърч“ от юни 2018 година. Ние бяхме приятно изненадани, че действително българският народ високо цени и уважава БАН и труда на нейните учени.

Кулминацията на тържествата ще е на 12 октомври в зала 1 на НДК. Ще има тържествен концерт-спектакъл.

Вие работите усилено в две изключително интересни направления – „Климатични промени, рискове и природни ресурси” и „Астрономия, космически изследвания и технологии”, разкажете ни малко повече за дейността си, върху какви проекти работите в момента?

В първото направление „Климатични промени, рискове и природни ресурси” се включват четири много силни института. Един от тях е Геологическият институт, в който работя. Той се занимава с изследване на природните ресурси – полезните изкопаеми и с природните рискове, на които нашата територия е подложена като свлачища, срутища, земетресения. Съответно съседният институт - Националният институт по геодезия, геофизика и география (НИГГГ) прави 24-часов мониторинг на сеизмичните събития на територията на България, които са една изключително важна и полезна за цялото общество дейност. Тя е по-скоро мониторингова дейност, обслужваща именно интересите на обществото. Освен това там колегите се занимават с много интересни въпроси, свързани с високата атмосфера, магнитни бури, геофизичните процеси в дълбоката земя, лабилни пояси – къде евентуално можем да очакваме земетресение, с какви магнитуди... Всичкото това е непрекъснато осъвременявано и подхранвано от голямото количество данни, които нашите сеизмични станции и мониторингови мрежи получават от цялата територия на България. Други интересни направления, по които се работи в този институт са геодезията, сеизмичното инженерство и географията. От друга страна, Институтът по Океанология във Варна е единственият институт в България, който се занимава с комплексното изучаване на Черно море – с чистотата на морската вода, морското биоразнообразие, морската геология на шелфа и др. Колегите изследват много интересни и важни за страната ни проблеми, като рибното разнообразие, улова на някои риби, застрашени видове и пр., но най-важните им дейности са свързани най-вече с чистотата на морската среда. Знаете, много актуален въпрос. Те правят всяка година, с помощта на изследователския кораб “Академик”, екологичен мониторинг на нашата брегова ивица, нашата част от Черно море, за нуждите на Министерството на околната среда и водите. България като страна-членка на ЕС има задължението да поддържа определено ниво на чистота на нашата морска среда по редица параметри, които са европейски. Всичко това го правят учените в БАН. От миналата година имаме и един новосъздаден институт, наследник на Националния институт по метеорология и хидрология - Институт за изследване на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ). Знаете, че климатичните промени представляват една изключително актуална и “гореща” тематика. Целият свят в момента се фокусира върху проблемите на глобалното затопляне, мерки за неговото минимизиране и по-скоро върху човешката дейност, която допринася за този процес и как да го ограничим. Защото хората имаме една единствена планета – нашата Земя, нашият дом и космически кораб, и засега няма шансове в скоро време да намерим друго убежище. Колеги от моята секция и аз лично се занимаваме с изследване на палеоклиматите в историята на Земята – глобалните застудявания и затопляния, запечатени в геоложкия летопис. Интересно е да се разбере как Земята, още преди да се появи човекът, е преминавала през редица резки климатични промени, отразили се на организмовия свят. Така че, това са едни проблеми, които нашите учени изследват. Като стана дума за промените в климата, също така от изключителна важност за хората са проблемите свързани с водата. Правим мониторинг на води, реки, изследваме запасите от пресните питейни и минерални води, термални водоизточници и т.н. Това са едни много, много актуални теми, които всъщност ще бъдат във фокуса на следващата голяма научна програма на ЕС – Хоризонт Европа (2020-2025) с акцент върху климатичните промени. Всичко това го правят учените в институтите на БАН. Сега е празник и няма да говорим за заплащане. Въпреки скромните заплащания, нашата огромна привилегия в БАН е да работим това, което ни е по сърце, което е в душите ни и получаваме голямото си удовлетворение от работата, изследвайки тези феномени.

Безсъмнение младите български умове изобщо не са малко,  дори напротив, по какъв начин обаче са мотивирани те, по какъв начин можем да ги задържим в България?

Това наистина е нашата голяма болка. Един изключително резонен въпрос, който ми задавате. БАН, ръководството на БАН, изобщо цялата Академия, всички институти усещаме, че без да се осигури приемственост в науката, много скоро този огромен експертен потенциал, който подопомага  страната в абсолютно всички точки от живота на обществото, ще бъде загубен. Защото модерната научна апаратурата е важна, но най-важният потенциал на всяка една институция - фирма, предприятие, държава и т.н., това са хората. Ние трябва да привлечем млади хора, да им предадем нашия опит, който е много сериозен. В европейското научно пространство има много признати високоуважавани учени от БАН. Но срещаме голям проблем в привличането на млади хора и ще ви кажа защо. Защото младите хора завършват и най-добрите от тях биват привличани от частни фирми. Знаете колко способни са и нашите математици, и нашите програмисти, и нашите компютърни специалисти. Привличат ги частни фирми и им предлагат едно заплащане, което ние в БАН нямаме никакъв шанс да осигурим. Разбира се, има и такива млади хора, които избират научното поприще, въпреки ниското заплащане. Тук трябва да сме честни и да кажем, че през последните две години има все пак направени стъпки в правилната посока от страна на Министерство на образованието и науката. То предложи една програма, специално за млади учени  – 2 милиона, които бяха преведени на БАН и на конкурсен принцип младите хора се съревноваваха и спечелиха средства за техни научни проекти, които сами те да управляват. Сами да проведат едно изследване. Това се оказа изключително успешно! На 2 октомври министър Вълчев награди най-добрите от всички направления. Беше много приятно да видим как това са едни много будни и способни млади хора, които са избрали БАН за тяхно поприще. Надяваме се, че ще можем и по-нататък да ги стимулираме, за да останат в БАН. Новата младежка програма от тази година на МОН осигурява допълнителни финансови стимули за младите докторанти и учени до 35 години в БАН. Около 650 лева е заплатата на един млад учен в БАН. Това действително е доста демотивиращо. Със старта на младежката програма малко се промениха в положителна посока нещата за младите учени, защото сега те получават всеки месец индивидуална добавка към заплатата си. Тези добавки дават възможност те да получат по-приемливи  възнаграждения за техния труд и тяхната всеотдайност. Тогава  пък се получава един доста интересен парадокс: техните научни ръководители, професори в БАН, получават по-малко от своите докторанти. Това са едни дисбаланси, които действително управляващите трябва да имат предвид. Една страна без развита наука е силно уязвима и зависима, защото трябва да внася специалисти отвън по всеки един свой проблем, което никак не е нито евтино, нито добре за тази страна. Знаете най-силните държави кои са – тези, които имат най-силна наука и иновации, на базата на които се постига устойчив икономически растеж, благоденствие и просперитет. Искам да подчертая, че и в миналото, и сега, ние имаме много добри научни открития, които са прераснали в полезни модели и след това в патенти. Именно на базата  на тях са развити конкретни индустриални  технологии. Те се използват и до днес. Например, знаете за методът на акад. Ангел Балевски за леене с противоналягане. Той и до ден днешен се използва в целия свят. Откриването на фотоелектретното състояние на веществата от акад. Георги Наджаков води до появата на копирните машини, ксероксите. Това са все неща, които са се случили в Българската академия на науките и ние сме горди с тези постижения.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив