Радев – маша в сценарий за дестабилизация на държавата

Колко символика и цинизъм има в обръщение за 10 ноември от бивш комунист, военен, издигнат от БСП за президент...

Автор: Евгени Петров

Ако националното достойнство и политическият морал си имаха къща, президентът Радев със сигурност е чел снощното си обръщение от мазето, пише в свой анализ сайтът Vevesti.

Президентът по конституция олицетворява единството на нацията и беше избран в свободни, честни и демократични избори от хората в същата тая държава, за която твърди, че „основите на демокрацията са критично застрашени“.

Откакто е влязъл на „Дондуков“ 2 Румен Радев се държи като агресивна опозиция. След обидите срещу парламентаризма /парламентът като гумен печат/ последваха и оценките за България като „блато“ и се стигна до вчерашното: „Демократичните институции атрофират“ и „Възродиха се познатите механизми на партията-държава“.

Всичко това казано по повод 10 ноември от човек, който не е стъпил в парламента след избирането си, но чиито думи към депутатите /!/ „Остава ви още една седмица“ и по-късно „Следващият път – всички вън“ се помнят много добре.

Да, именно „следващият път“, когато ще има право да състави кабинет, т.е. когато ще има предсрочни избори. И така логично и неусетно стигаме до същината на поведението на Радев – че той е използван като средство, или маша в един видим и от слепите сценарий – пълна дестабилизация на държавата, създаване в обществото на усещане за несигурност, катастрофичност, безизходица и оттам – желание за предсрочни избори.

Във вчерашното обръщение на Радев чухме именно такъв трудно прикрит призив.

Как иначе да си тълкуват думите му: „Корупцията и беззаконието траят толкова, колкото трае общественото търпение и безучастност. Но всяка порочна система е исторически обречена. Вярвам, че заедно ще защитим своите граждански и социални права, ще изведем България на пътя на закона и благоденствието.“

Тоест – събудете се, не бъдете безучастни и заедно ще променим мрачната картина, която е отчайваща и катастрофична.

Нито президентът, нито текстописците му вече могат, а и не искат да прикрият желанието на Радев да се впусне в политическата игра. Той вече отдавна го прави и превърна президентството в още една институция на опозицията.

А сценарият за тази дестабилизация просто ще ни избоде очите.

1/Организират се протести. Един след друг, понякога и по два на ден. По проблеми, които най-често изключват намесата на държавата в демократична среда и пазарно стопанство.

2/В парламента Корнелия Нинова и БСП отказват да работят, не се регистрират, а когато го правят, скандалите по всеки повод отравят работата на депутатите.

3/Масова политическа реторика на краен популизъм и заиграване със страховете на хората /в един глас с Радев за минималния данък върху старите коли/, бедност, цените на хляба, на енергоносителите, безогледна атака и компроментиране на всички институции.

4/Социологически агенции като Афис пускат бомбастични изследвания с данни, че БСП вече изпреварва ГЕРБ, ДПС е с двоен резултат пред патриотите, а извънпарламентарните десни дори не ги хваща изследването.

5/А от висотата на президентската институция Радев рисува с най-черни краски състоянието на държавата на която е държавен глава…

Изброеното дотук трябва да покаже на Радев, че е само част от неутолимото и реваншистко поведение на висшия ешелон в БСП и че е използван като най-обикновена маша от лявата опозиция в опитите й да се върне на власт.

Никой от „Позитано“ 20 няма намерение нито да му отстъпва, нито да споделя с него бъдещата власт, ако спечелят изборите. Нито сега, нито вбъдеще. Нито Корнелия, нито нейната вътрешнопартийна опозиция.

Но това поведение отлично устройва задграничните ментори на Радев от североизток – колкото по-слаба и разделена вътрешно България, толкова по-добре.

Ние тепърва ще осъзнаваме колко символика и цинизъм има в това обръщение не кога да е, а тъкмо в навечерието на 10 ноември от един бивш комунист, военен, издигнат от БСП за президент и спечелил изборите по профил, поръчан от Руският институт за стратегически изследвания, ръководен от генерал в пенсия.

Възможно е, разбира се, и Радев да си е повярвал, че вече е някакъв незаобиколим фактор. Тогава единственият съвет към ето е: „Приземяване“.

Източник: vevesti