Разходете се до Стара Загора, г-н министър, не само до „София прайд”

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Преди броени дни служебният кабинет предаде властта на новото редовно правителство. Със 134 гласа „за“ и 104 „против“ Народното събрание одобри състава на новия Министерски съвет. Един от най-обсъжданите министри в последните дни е Борислав Сандов - заместник министър-председател по климатични политики и министър на околната среда и водите. Той е един от учредителите и съпредседателите на политическа партия „Зелените“ през 2008 г., която преди няколко години бе преименувана преди на „Зелено движение“.

Малко след избирането му, на Фейсбук страницата си Sofia Pride също го поздрави, защото: „За пръв път в историята на Прайд имаме действащ зам. министър-председател, който открито подкрепя ЛГБТИ движението и многократно е присъствал на Sofia Pride.” През тази година Сандов се ангажира с обещание към тях, че ще работи за видимост и в защита на правата и интересите на ЛГБТИ хората в България като подписа предизборна декларация.

Самият Сандов обича да се представя като „Експерт по климатичните промени“ и „Експерт по климатични политики“, които словосъчетания са едно голямо нищо, макар да е безспорен факт, че в последните години както медиите, така и новите неолиберални реалности се опитват да им придадат смисъл.

Той е и един от раздетелите за „Зелената сделка”. Съвсем накратко – „Зелената сделка” е набор от политики, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г., като планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Това означава преразглеждане на всички закони и намаляване на потреблението. „Зелената сделка” покрива редица области, като в България най-засегнат ще бъде енергийният сектор, конкретно в частта, която засяга въглищата и транспорта, също металургията, химията, строителството, селското стопанство. Истината е, че от регионален износител България, може да се превърне в крупен вносител на електроенергия. 

Сандов нееднократно е заявявал: „Зелената сделка“ не е проблем, а предизвикателство”. На въпроси, касаещи хилядите безработни, които ще се появят на пазара на труда поради закриването на работните им места, отговорът му обикновено е: „работни места ще има за всеки”, защото „миньорите и енергетиците от Марица изток могат да намерят заетост в рекултивацията”.  И безспорно крайно умилителните слова, че: „хората не бива да се притесняват от приемането на Зелената сделка и трябва да се знае, че това се прави за доброто на България и доброто на планетата.”

Признавам си, че от години не бях чела или чувала някой да говори за „доброто на планетата”, последният път беше в някаква анимация. Наистина трогателно!

Още по-безумни и гротескни негови думи са: „Колкото до засегнатите групи, те са изключително малка част от България”.

Само в промишления комплекс „Марица-изток” работят над 20 000 души. Но според експерти, става дума за в пъти повече безработни, защото ако затвори ТЕЦ 2, това означава и спиране на половината от мините, ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3. А на всеки един от тези 20 000 се падат поне по още няколко човека, които с ангажирани с обслужване, ремонт, доставки. Това означава огромна бройка безработни.

Между другото, макар въобще да не е между другото, а колосален проблем, пред който скоро ще се изправим, нито 20 000, нито 50 000, да не говорим за повече, биха могли да се преквалифицират или да намерят заетост на друго място. Ще го направят десетки, най-много стотици. А знаете ли къде ще отидат хилядите останали на улицата? Голяма част на пазара на труда, но вероятно още повече, особено по-младите, ще напуснат България. И няма да заминат сами, а със семействата си. И това не са просто плашещи хипотези, а думи на самите миньори.

„Незначителна част”, по думите на Сандов. Разбира се, ако зависи от него, той още утре би елиминирал цялата индустрия. Министърът без нито един ден трудов стаж, известен предимно от разни протести, любимо лице на ЛГБТИ активистите, надали въобще знае, че от 1988 г. насам, почти наполовина сме намалили емисиите на парникови газове, т.е. България НЕ е основен фактор (дори и фактор не е по тази линия), влияещ на „глобалните климатичните промени”.

„Зелената сделка” не е любима тема на политиците ни, защото е свързана със затварянето на въглищните централи и мините, което от своя страна неминуемо ще доведе освен до сериозна безработица, и до нещо много по-плашещо за управляващите – протести, протести на хилядите останали на улицата работници.

Но не по-малко страшното е, че по тази толкова важна тема, която е и една от най-разкриващите безумието на неолиберална Европа, вече си имаме зелен министър, представител на НПО сектора, който нееднократно е декларирал, че безропотно и с комсомолски ентусиазъм ще изпълнява спуснатите цели, защото ги припознава като негови виждания.

Явно сме забравили, че министрите са тези, които ръководят определен ресор от публичната администрация - просто/и служители на народа, отстояващи обществения интерес. А в момента, начело на Министерството на околната среда и водите беше назначен един пушилист без ден трудов стаж, който се развява по гей паради и говори за „доброто на планетата”, докато съвсем скоро предстои десетки хиляди да останат на пазара на труда, други десетки хиляди да заминат извън пределите на страната ни, докато въпросният ентусиазирано прокламира интересите на зелените талибани.

Сандов, остави цигарката, свали кичозното сетче и се разходи да поговориш с „изключително малкото засегнати хора”, за да им разкажеш лице в лице за страхотните зелени политики. Сигурно и те страхотно много ще ти се зарадват!

***

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, в момента завършва „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор и автор в „Консерваторъ“, автор във в-к „Труд“. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.