Разпада ли се сглобката и колко още Борисов е склонен да търпи ударите в кокалчетата, нанасяни му от (не)коалиционните партньори?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

Днес предстои лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да събере партията си на Национален съвет, за да решат дали да останат в така наречената сглобка. Още миналата седмица той изказа позиция, че не вижда смисъл в подкрепата на правителството, а след местния вот беше още по-категоричен, съзирайки нова коалиция между ПП и „Възраждане”. Борисов визира основно случилото се в Банкя – по думите му, партията на Кирил Петков и тази на Костадин Костадинов са се съюзили и платили пари, за да победят ГЕРБ в града, докато паралелно с това ПП и съпредседателят им са търсили подкрепа в негово лице за балотажа в София.

Всички срещу ГЕРБ

Всъщност и двете неща са верни – не само в родния му град станахме свидетели на обща игра срещу партията му, това се наблюдаваше почти навсякъде по време на местните избори – освен ПП и „Възраждане”, срещу ГЕРБ на места се включиха и другата част от ДС, а именно ДБ, както и БСП. „Всички срещу ГЕРБ”, беше негласното мото на приключилите избори.

За капак, обединението за местните избори в столицата ПП, ДБ, „Спаси София” дори планира да оспори изборите в Банкя, по конкретно първият тур, на който техният кандидат зае второто място, само с два гласа зад този на „Възраждане”, който стигна до балотажа и отстъпи на кандидата на ГЕРБ Рангел Марков.

Вярно е и че Петков, в последния момент, отправи едно сълзливо и лицемерно послание, насочено към избирателите на ГЕРБ, което целеше да ги убеди, че те на всяка цена трябва да изберат кандидата на ПП, ДБ и „Спаси София”, защото от това им решение зависел пътят на България. Безспорно доста патетично писание, обаче буквално допреди ден, същите тези „десни избиратели и хорас демократични ценности” бяха обиждани постоянно – както от него, така и от преобладаващата част от активистите, лидерите и поддръжниците на ПП и ДБ. Какви ли не бяха наричани – мафия, боклуци, идиоти, простаци, селтаци и каквото още се сетите. Е, за Петков не представляваше никакъв проблем – най-вече морален – да обърне палачинката, просейки подкрепа от Борисов и ГЕРБ. Получи я, а макар и Борисов да не звучеше особено искрено и категорично в думите си, че неговите избиратели трябва да подкрепят кандидат на правителството, с минимална разлика Васил Терзиев стана кмет на София, благодарение и на гласовете на така му омразните симпатизанти на ГЕРБ.

И ако допреди местните избори Борисов по-скоро по навик размахваше пръст към ПП и ДБ, показвайки, че тази сглобка не му е по-вкуса, след откровено агресивните удари по кокалчетата от страна на некоалиционните партньори, търпението му е на ръба. Това си пролича и по интонацията в гласа му, и по думите му, че „Хората вече не понасят лицемерието - или се прави правителство и коалиция като хората, или подобни сглобки, някакви такива шарлатански работи, аз не виждам за правилно. Има прекрасна коалиция в момента между ПП, "Възраждане" и ДБ и това ще бъде лично от мен огласено. Вече съм го направил пред всички наши западни партньори".

На предстоящия Национален съвет ще стане ясно това, което вече всички отлично знаят, още по-отлично го знае и самият Борисов – ПП и ДБ нито за момент не са били лоялни партньори спрямо ГЕРБ и него лично в негласното споразумение уговорено, за да има все пак правителство. Призивите му „Христо Иванов, Кирил Петков и Атанас Атанасов да седнат и да размислят, правейки истински анализ, не емоционален”, са по-скоро реторични. Лидерът на ГЕРБ е наясно, че нищо от това няма да се случи. ДС получиха каквото желаят – Терзиев стана кмет на София, те оглавяват правителството и взимат еднолично (почти) всички решения в него, всичко друго са празни приказки.

Както сам заяви Борисов, ПП-ДБ не са съгласували с него и партията му нито искането до президента за смяна на ръководителя на ДАНС, нито редица закони, нито дори извънредните заседания, които свикват, напротив - Борисов и ГЕРБ разбират постфактум.

Твърде е възможно лидерът на ГЕРБ да изчакваше да минат именно местните избори, за да може да предприеме по-драстични мерки спрямо некоректните си (не)коалиционни партньори. "Ако на втория тур се направят безпринципни сглобки, голямата сглобка просто ще се разруши още следващата седмица”, бяха думите му, изречени в края на октомври. Ясен сигнал за тези му намерения е и протегната ръка към ДПС: „ДПС да изберат на чия страна искат да бъдат - дали ще са на наша страна или на проПутинската сглобка. Аз в сглобки дори не участвам. Имаше някакво споразумение, което се нарушава драстично от управляващите мандатоносители".

ГЕРБ губят подкрепа

Факт е, че сглобката е изгодна за ПП/ДБ и крайно неприемлива за ГЕРБ. Вторите са в ролята на съобразяващите се с всичко им поднесено на правителствено ниво, а и не само, паралелно с това видимо се увеличават и критиките към самия Борисов от страна на поддръжниците му – както лично неговите, така и гласоподавателите на ГЕРБ, които със слабата си подкрепа за номинирания за кмет на София Антон Хекимян, дадоха да се разбере, че има много неща, с които не са съгласни и е необходима промяна.

Но и извън София, слабите като цяло резултати на местния вот, загубата на градове, намаляването на общинските съветници и прочее, са ясна индикация, че дори твърдото ядро на формацията започва да се разколебава в подкрепата си. Няма и как да е иначе, при положение, че в момента симпатизантите на ГЕРБ са в патова ситуация – хем са принудени да търпят правителството, което реално не е тяхно – само Мария Габриел се мярка някъде в далечния хоризонт, хем на местните избори в София срещу техния  кандидат  за кмет, на първи тур, се обединиха всички, хем на втори тур лидерът им, макар и през зъби, ги призова да подкрепят същите, които от самото начало играят мръсно срещу тях. А за капак, тази нечиста игра, и то в още по-големи мащаби, последва в почти всички други градове и общини.

Самият Борисов няма как да не усеща, че много от последните му действия в посока ПП/ДБ и всички компромиси, които направи заради тях, доведоха до разочарование от немалка част от избирателите на ГЕРБ. Нещо повече, увеличават се и персоналните критики срещу него, което допреди тази некоалиция беше немислимо – не толкова поради страх и лицемерие, колкото поради голямото уважение, което подкрепящите партията имат към него. Будят недоумение и някои ходове като този с низвергнатия Вежди Рашидов (който без всякакво съмнение беше емблематична фигура в ГЕРБ, а и не само), отново поради натиска на ПП и ДБ.

Решението е само едно

Разбира се, голямото плашило „служебно правителство” изигра своята роля, когато трябваше, като това донесе предимство предимно и основно на ПП и ДБ, но вече е време лидерът на най-голямата парламентарно представена партия да поеме отново този риск – за известен период президентът Румен Радев да се появи отново на сцената, с всички минуси, които носи това решение, за да може най-накрая да се сложи край на това вредно управление за страната ни, което заплашва в частност и ГЕРБ, а персонално и самия Борисов.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.