Сандовизми на изпроводяк

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Буквално часове преди да отстъпи поста си на министър, Борислав Сандов извърши поредното безумие. Този път действията му касаеха автомагистрала „Струма”. Министърът на околната среда и водите (МОСВ) в оставка е издал заповед, с която стопира израждането на последния участък от автомагистралата – между Крупник и Кресна. Спорът откъде да минава трасето, е от години, като от двете страни на барикадата са пътните експерти и (НПО) еколозите.

Със своя заповед, публикувана и в сайта на МОСВ, той прекратява процедурата по оценка на съвместимост за инвестиционно намерение (ИП) „Изпълнение на част от мерките за смекчаване на въздействията на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле, посочени в Решение по ОВОС № 3-3/2017 г. чрез изграждане и модифициране на оградни и дефрагментационни съоръжения по път I-1 от км 380+300 до км 396+137 (част от дясното платно на АМ Струма Лот 3.2) и повишаване на безопасността в участъка“, с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“.

С това си действие той на практика блокира довършването на „Струма”, поне на този етап, защото това означава друг вариант за трасе. Такъв вариант има, даже два такива има, но това отново е свързано с време. Служебният министър Росица Карамфилова-Благова има право да отмени този акт.  Актът може да влезе и в съда, но това неимоверно много ще забави процеса, което според някои е причината за действията на Сандов.

Какво означават действията му – той всъщност е отменил всички досегашни процедури по Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Ако няма оценка за ОВОС, това означава, че няма проект, а цялата процедура ще трябва да започна отначало, включително предложенията, общественото обсъждане и другите стъпки.

Не по-малко притеснителното е, че страната ни е заплашена да загуби стотици милиони евро европейско финансиране.

А третото, поради което действията на Сандов са и застрашаващи всички ни, е, че точно този участък -  Струма-Кресна, е с десетки жертви и хиляди ранени заради честите катастрофи там. И не търпи отлагане разрешаването на изграждането на отсечката. Сандов го знае много добре, но въобще не го интересува.

Това обаче не е единственото спорно негово решение. Броени дни по-рано, на фона на тежката зима, която ни предстои, той реши да затвори и ТЕЦ „Брикел”. „Затваряме го, защото не отговаря на екологичните изисквания, на европейските норми и на българското законодателство.” Това каза в студиото на БНТ Сандов, допълвайки, че „Брикетна фабрика” може да работи, ако си осигури пара от съседния ТЕЦ, което обаче било отговорност на собствениците на „Брикел”, иначе хората в Гълъбово щели да останат без топла вода.

Това, както става ясно от действията му, отново не е негов проблем. Нито го интересува. А и той е в оставка, да му мислят следващите. Най-вече, да му мислят хората, които ще мръзнат зимата.

„Топлофикация Русе” спешно информира, че е получила официално писмо от „Брикел”, с който са в търговски отношения. В писмото „Брикел” ги информира , че съществува сериозна опасност в обозримо бъдеще дружеството да бъде принудително затворено, което ще доведе до неосъществяване на вече договорени бъдещи доставки на обогатено енергийно гориво. Което от своя страна, ще застраши отоплителния сезон в Русе, по думите на инж. Севдалин Желев, директор на топлофикационното предприятие.

Но дори и това не е всичко.  Още миналата година Сандов заяви, че „Мариците може да затворят далеч преди 2038”. Дебилно беше обяснението му – „това се прави за доброто на България и планетата”.

Малко е притеснително, когато някой, особено на такъв висок и отговорен пост, обяснява действия и планове с обяснение, присъщи на някое дете в 5 клас. „Доброто на планетата” е интересен израз, безспорно много хубав и умилителен, но някак недостатъчен, когато се касае за вероятността над 20 000 да останат без работа. Защото дори само в промишления комплекс „Марица-изток” работят над 20 000 души. А според експерти, за което вече съм писала, става дума за в пъти повече безработни, защото ако затвори ТЕЦ 2, това означава и спиране на половината от мините, ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3. А на всеки един от тези 20 000 се падат поне по още няколко човека, които с ангажирани с обслужване, ремонт, доставки.

Сандов не за пръв път си служи с израза „за доброто на планетата”. Когато коментира „Зелената сделка”, той отново я обяснява така -  „хората не бива да се притесняват от приемането на Зелената сделка и трябва да се знае, че това се прави за доброто на България и на планетата.” По-безумните му думи са: „Колкото до засегнатите групи, те са изключително малка част от България”.

Каква политика ще следва, Сандов даде заявка още с встъпването си на поста, както и с назначенията си. В екипа му влязоха бившият шеф на природен парк “Витоша” и на сдружението на парковете Тома Белев и председателят на неправителственото сдружение “Балканка” Димитър Куманов – все емблематични лица в НПО сектора, формиращи обръчи от фирми, разпределящи си крупни суми и участващи в схеми за печелене на обществени поръчки. „Зелената мафия”, както са наричани. Хора, превърнали природозащитната кауза просто в бизнес, носещ им милиони.

Сандов си отива, дано не се върне отново, но оставя трайни щети след себе си. Но самото му назначение беше абсурдно - зелен министър, представител на НПО сектора, който безропотно и с комсомолски ентусиазъм следва именни интересите на неправителствените организации, които са проводник на вредни за страната ни политики.

Разбира се, Сандов съвсем съзнателно направи повечето неща в края на управлението на правителството, защото всички проблеми, които ще последват и които най-вече ще усетим през зимата, ще доведат и до нещо друго, което той „подарява” на следващите властници, подлагайки им динена кора – протести.

Сандов, обичащ да го представят по тв студиата като „Експерт по климатични политики“, което е пълен алабализъм, е един от тези, благодарение на които може да се наложи да върнем на Брюксел над 1.6 млрд. евро, които сме получили за изграждането на АМ „Струма” – това първо. А второ – благодарение на „Зелената сделка”, за която той ежеминутно лобира, използвайки и лостовете на управление, за да я приведе по-бързо в действие, от регионален износител, страната ни може да се превърне в крупен вносител на електроенергия.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.