Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Ще има ли такова правителство?

Мнения

Ще има ли такова правителство?

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Първият представен проектокабинет след изборите на 11 юли 2021 г. (този на „Има такъв народ“) беше безславно оттеглен на доста одиозна пресконференция, на която за пореден път отсъстваше главното действащо лице в партията – почитаемият г-н Станислав Трифонов. Началото на опитите да се състави редовен кабинет беше съпътствано с обявяване разпределението на мандатите в Народното събрание от страна на ЦИК. В 46-тия НС, колкото и да бъде неговият живот, ще има 65 народни представители от ИТН, 63 от ГЕРБ-СДС, 36 от БСП, 34 от ДБ, 29 от ДПС и 13 от „Изправи се! Мутри вън!“. Това многообразие, отчитайки едно абсолютно изключване на възможността за следизборна управленска конструкция между първата и втората парламентарна сила (общо 128 мандата), само по себе ограничава възможността да се сформира трайно и хомогенно парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство. Оттук насетне могат да се разглеждат няколко сценария – избиране на правителство на малцинството чрез процедурни похвати по линия на присъстващите в зала, сформиране, макар и сложно и след дълги преговори в рамките на повече от два месеца на управленска формула с ограничен мандат или нови парламентарни избори, които ще са трети през настоящата година с вероятност да бъдат „2 в 1“, заедно с изборите за президент.

Вариантът за правителство на малцинството включва такова на една или две парламентарни сили. Следва да се отбележи, че Конституцията не поставя изискване министър-председателят и съставът на Министерския съвет да бъдат избирани с най-малко 121 гласа в Народното събрание. Двете решения се вземат с мнозинство от повече от половината от присъстващите народни представители (чл. 81, ал. 2 КРБ). Следователно мнозинство от 61 народни представители дори при кворум от 121 души би било напълно достатъчно за избиране на правителство. Защо обаче е желателно кабинетите да се избират с парламентарни мнозинство от най-малко 121 души, гарантирани от споразумение и програма? Защото по този начин едно правителство има устойчиво мнозинство зад програмата, която изпълнява, както и бива ограничавана възможността то да бъде свалено чрез вот на недоверие. Нестабилните парламентарни конструкции в републики като нашата не гарантират и стабилност на изпълнителната власт. При този сценарий би могло да се избере правителство с много по-малко присъстващи и гласуващи, но хоризонтът на това правителство ще е силно ограничен още от самото му зачеване. То ще може да бъде свалено във всеки един момент при подходящо групиране на парламентарните групи, които да подкрепят вот на недоверие.

Вторият вариант е все пак да се стигне до споразумение и управленска конструкция, макар и с ограничен мандат за изпълнение на определени задачи. Това включва и интересната формула на трансформирането на състава на служебното правителство в редовно. В тази ситуация Стефан Янев просто ще бъде посочен като кандидат за министър-председател от парламентарната група, ще му бъде връчен мандат и той ще предложи състава на служебния кабинет да бъде избран за редовен. Зад подобна конструкция и управленска програма може да се сформира парламентарно мнозинство, което да се обедини зад приоритети в няколко сектора – например правосъдие, Зелена сделка, икономически мерки, данъчна реформа, електронно управление и т.н. И ограничен мандат за тяхното изпълнение, както и следващи парламентарни избори след шест месеца, една или две години. По-малко вероятният вариант е коалиционен кабинет между протестните партии с по-широка парламентарна подкрепа. Независимо че има известно сходство в целите на ИТН, ДБ и ИСМВ, те по същество представляват несъставни части. Договарянето по приоритети в един момент ще се трансформира в изцяло кадрови разговор, а т.н. „назначения“ са нещото, което може да убие всяко едно управление. Трите групи са съставени от хора с различна визия, манталитет, отношение към властта и разбиране за политика. И дори свалянето на Гешев не може да ги обедини така, както може да ги събори конфликт за назначаване на заместник-министри или областни управители. В крайна сметка най-устойчив вариант в тази посока остава трансформирането на служебното правителство редовно, защото то изважда кадровия разговор от уравнението и оставя на дневен ред само разговора за приоритети. Което не означава, че подобен вариант няма да срещне подводни камъни. Идеята на парламентарната република е Министерският съвет да има силен политически елемент, който да носи политическа отговорност пред парламента и пред обществото. Кой ще носи отговорността, когато връзката Министерски съвет – Народно събрание е несвойствена, в състава на МС няма хора, които да са се борили за избирателно доверие и да са защитавали програма, а тяхното технократско виждане за най-доброто възможно решение не означава, че това решение ще бъде най-изгодно и смислено от гледна точка на политическите сили, които са ги подкрепили?

Третият вариант е и трети парламентарни избори в рамките на тази година. Следва да се отбележи, че и вариантът на избори „2 в 1“ не е невъзможен, но той зависи преди всичко от съвпадение на две воли, така да се каже. Народното събрание насрочва изборите за президент, а президентът насрочва изборите за Народно събрание. Ако тези воли съвпаднат като обща дата, то ЦИК ще следва да организира избори едновременно за президент и за Народно събрание. Логистиката ще е изцяло в техни ръце, както и на служебното правителство. Като изключим това, че изискването за оползотворяване на мандат е седемдневно, то други срокове не съществуват. Няма ограничения кога и след колко консултации се връчват мандатите, няма ограничения за времевото разстояние между тяхното връчване. Конституцията е заложила доста голяма политическа целесъобразност, която да позволи на президентската институция като „неутрална власт“ да координира разговорите на партиите, да има балансираща и евентуално помирителна функция. Но сценарият за разпускане на Народното събрание на 23 август 2021 г. и избори на 23 октомври 2021 г. е напълно възможен и реалистичен. И още два месеца на служебното правителство, което президентът просто ще преназначи със свой указ, ако не иска да прави персонални промени в неговия състав.

Това са трите варианта, които могат да се развият в следващите няколко месеца. И въпросът „Ще има ли такова правителство?“ оставя висящ към днешна дата, без да му се даде категоричен отговор. Подобна ситуация, отново при толкова разнолик парламент, беше тази през 2005 г., която доведе до сформиране на Тройната коалиция, но към онзи момент три политически сили успяха да си гарантират устойчиво политическо мнозинство в парламента и да излъчат конструкция за кабинет с министър-председател, който беше лидер на партия, заемаща първо място на провелите се парламентарни избори. Ситуацията през 2005 г. беше подобна, но не беше идентична, тъй като разликите може би са много повече – и във връзка с разпределението на мандатите, възможността на политическите сили да си поставят дългосрочен хоризонт и изобщо да влязат в диалог една с друга. И в крайна – нямаше го и шоуто на сценаристите с отсъстващия главен водещ, който все повече звучи и изглежда като холограмен образ.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.   


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още